40 години от Чернобилската катастрофа - авария или престъпление на комунистическия режим

„Светът научи истината не от Москва, а от Швеция, когато радиацията беше засечена на повече 1000 км разстояние. Над 8 милиона души бяха облъчени още в първите дни. По международната скала на ядрени събития тази авария е класифицирана от най-високото седмо ниво на опасност“, заяви Н. Пр. Олеся Илашчук, посланик на Украйна в България.

Изказването беше част от дискусия по повод 40 години от Чернобилската катастрофа, когато на 26 април 1986 г. четвърти ядрен реактор на Чернобилската АЕЦ избухва и предизвиква най-тежката авария в историята на ядрената енергетика. Събитието се проведе в Софийските централни хали на 30 април. 

Дискусията откри украинският посланик. „Нас ни обединяват общи, славни и трагични събития“, каза тя, като припомни събитията от 26 април, когато става Чернобилската катастрофа.

Експлозията освобождава над 400 пъти повече радиация, отколкото бомбата над Хирошима. Илашчук подчерта, че съветските власти са мълчали цели 36 часа, докато в близкия до Чернобилската атомна електроцентрала град Припят живеят 50 000 души.

Основният извод от разсекретените документи от украинския държавен архив, е, че Чернобилската катастрофа не е била случайност, а системно заложена още от 1973 г.

“Още първите документи от 1973-та фиксират сериозни нарушения в строителството на централата, неспазване на техническите норми, използване на некачествен бетон, пропуски в конструкцията на реактори… “, отбеляза посланичката.

Евакуацията на хората е отложена, а първомайските демонстрации не са отменени. Аварията предизвиква облак от радиоактивни отпадъци, който преминава над части от Съветския съюз, Източна Европа и Скандинавия. На 1 май 1986 г. радиоактивният облак стига до България.

"Хиляди хора са изведени, както в Киев, така и в София, на демонстрации. Децата вървят под радиоактивния дъжд. Хората консумират замърсена храна, без да знаят истината. И това е престъпление", разказа Илашчук. Посланикът на Украйна припомни за съдебния процес в България през 1991 г. срещу бивши държавни ръководители за скриването на истината за радиационната опасност от българското общество.

„Трагедията е нашата обща памет, нашата обща присъда над системата “. Като герои ще бъдат запомнени и 600 000 души – ликвидаторите, които са отстранявали последствията от катастрофата.

Проф. Момчил Методиев представи изследване, проведено от него и проф. Димитър Вацов за България след Чернобил. Делото от 1991-ва година е “златна мина” за оценките на тогавашните събития, като им предлага повече от 40 тома следствия, свързани с аварията. Бездействието на българските власти след случилото се през 86-та е системна грешка.

По международни данни България е на 8-мо място по радиация, достигаща земята, не е сред най-засегнатите страни от катастрофата. Оказва се обаче на първо място в Европа по радиация, достигнала организма на хората и това се дължи на бездействието на властта.

Проф. Методиев обясни, че властите у нас непрекъснато са получавали данни за нивото на радиация. Илия Кашев от ДС, работил дълги години в "Управлението за безопасност и охрана", се е грижил заразена храна да не достига до властта и до приближените на Тодор Живков.

Българските граждани са успокоявани, че проблемът не е сериозен. Първото кратко съобщение за авария в Чернобилската АЕЦ е от 4 май в “Работническо дело”. Дори сеното от лятото и есента на 86-та година се събира, което довежда до втори радиационен пик през 1987 г. Смята се, че Чернобилската катастрофа е един от факторите, довели до края на комунистическия режим в България.

Тодор Тодоров, национален координатор за България от сдружение «За земята» разказа лична история, пряко свързана с ядрената катастрофа от 1986 г. Две години по-късно Тодоров отива на лекар и му откривати 4-та степен онкологично заболяване.

Специалистът по енергетика казва, че в неговото семейство няма човек с такъв тип заболяване. Връзката със станалата Чернобилска авария е очевидна. Въпреки това онколозите категорично отричат да има връзка при негов въпрос.

Аварията показва лицемерието и фалша на комунистическия режим: грижа за номенклатурата и неглижиране на целия народ, смята Тодоров. Той обвързва станалото и със съвременните събития - руската война срещу Украйна и ядрения шантаж на окупаторите, свързан със завземането на Запорожката атомна електроцентрала. “Смисълът да си спомним Чернобил е да извлечем уроците и да поправим грешките”.

Действията на Русия коментира и украинският посланик Олеся Илашчук:

През 2022 г. историята се върна. Руските войски навлязоха в Чернобилската зона, вдигнаха радиоактивен прах и взеха персонал за заложници. По време на окупацията руските войски използваха чернобилската зона като плацдарм за настъпление в Киев. Копаеха окопи, разполагаха артилерия, водеха огън. Оборудване беше разрушено, служители на централата бяха подложени на насилие, а част от украинските воини в количително националната гвардия и до днес остават в плен, каза посланикът.

Днес е окупирана най-голямата атомна електроцентрала – Запорожката, която притежава шест реактора. Докладите на МААЕ фиксират постоянни нарушения на безопасността и риск от аварии. Тя е превърната в боен обект. Там са разположени оръжия, боеприпаси, военна техника, а периметърът е миниран. Централата вече 14 пъти преживява пълно спиране.

От началото на пълномащабното нахлуване Русия е извършила 155 атаки срещу подстанции, които осигуряват работите на атомните електроцентрали.

Всяка такава атака създава риск от аварийно спиране и заплаха на безопасността и на експлоатация на ядрените обекти. Отделно трябва да се спомене ударът с дрон по защитната конструкция (конфайнмент), която покрива разрушения четвърти енергоблок (в Чернобилската АЕЦ), извършен на 14 февруари 2025 година. Това е безпрецедентно предизвикателство към международната ядрена безопасност, категорична е Илашчук.

В края на събитието, организирано от посолството на Украйна, бе представен трейлър на филма "Хроники за неудобната истина" на Калоян Николов, чиято премиера ще състои в НДК на 11 октомври.

Следете новините ни в GoogleNews