Дойде прословутото председателството на Съвета на ЕС (Председателството). И какво?

Това е нормална административна процедура. Всички държави, членове на ЕС, минават през нея. Колкото по-спокойно и нормално я приемем, толкова по-малко ще изглеждаме като аборигени от изостанала държава. Или като жители на Долно Нанагорнище, които в трепет си подготвят народните носии, защото ще идват големци от Софията. И се къпят за пръв път този век, че да не се изложат пред чужденците.

Да, ще дойдат повече хора от много държави. Да, ще има много събития. Да, има политически и икономически възможности. Да, ще бъдем повече във фокуса на европейските медии. И толкова. Част от администрацията ни е подготвена и ще си свърши работата професионално. Струваше ми се, че има по-важни точки за поставяне на масата от Западните Балкани, ама явно политиците ни не мислят така. Щом им е по-важно да се правят на гео-стратези, техен избор.

Така че – спокойно. Това не е някакво извън-галактическо събитие, а нормална административна процедура. А това, че някои политици се опитват да ни го представят като изумително постижение, е забавно. Малко като селски кмет, който се фука, че влакът от столицата спира на гарата в съответното населено място. Той, влакът това, си спира така по разписание. Разписание, написано преди години и спазвано стриктно. И нямащо нищо общо с кмета...

За нас, като обикновени хора, Председателството само по себе си нищо няма да промени. Освен ремонта на няколко улици. И на НДК, разбира се. Ще мине и ще замине.

Та, вместо да се прехласваме по Председателството, ето 21 предложения какво по-полезно да направим, за да имаме по-добър живот:

1. Да бъдем по-толерантни едни към други.

2. Да се научим да живеем в новия свят на мегаполиси, където хората са нагъсто, а не през баирите.

3. Да си научим, знаем и отстояваме правата си на еврограждани.

4. Да се научим на елементарна любезност, т.е. да компенсираме липсата на първите седем или повече години.

5. Да спрем да гледаме на доброто възпитание като на „фалш и лицемерие“. Идеята, че е прекрасно да си „натурален простак“, трябва да загине с реалити форматите.

6. Да се научим, че политиците са „слуги на хората“. А не безсмъртни владетели.

7. Да развием чувствителност към лъжите на тези „слуги на хората“. И да ги разобличаваме.

8. Да не гласуваме „фенски“ за политици, които са ни излъгали.

9. Да се научим, че политиците не „раздават“ техни пари. А средства, натрупани от нашите данъци. И да не им даваме да го правят.

10. Да се научим, че политиците не „дават работа“. А ако се опитват да го правят, то има тежък проблем.

11. Да изискваме всички администрации да работят на нивото, на което трябва. И за което им плащаме заплатите. Включително полиция, прокуратура, депутати, министри, посланици и всички други.

12. Да си намерим по-добра работа, ако сегашната не ни удовлетворява. Няма кой да го направи вместо нас.

13. Да си развием бизнеса, ако не ни радва в какво състояние е. Няма кой да го направи вместо нас.

14. Да четем повече книги. Няма кой да го направи вместо нас.

15. Да научим децата си да са модерни европейци, които ценят образованието и възпитанието.

16. Да се научим, че за едно общество може да се съди по отношението към най-слабите – деца, болни хора, стари хора, бездомници, животни и всички други, които не могат сами да се защитят.

17. Да развием непоносимост към насилието. Във всяка една форма. И с всяко едно оправдание.

18. Да изберем цивилизацията и културата пред балканското его на мачото.

19. Да приемем, че миналото е важно донякъде. Но много по-важно е какво правим в настоящето. Иначе ние ще се гордеем с носии, кремъклийки и татарски корени в планината Алтай. Докато европейската цивилизация търси начин да завладее космоса.

20. Да развием чувствителност към пропаганда, манипулации и фалшиви новини. Особено, когато идват от политиците ни.

21. Просто да бъдем по-добри. Няма кой да го направи вместо нас.

Да, Председателството нищо няма да ни донесе. Това не е султанат, че да дойде Владетелят и да ни донесе пари. Трябва сами да положим усилия. Иначе няма да ги настигнем, европейците.

Весело Председателство! И от нас си зависи дали само ще гледаме и ще цъкаме с език, или просто ще изпълним някои от горните точки…

И усмихнат ден, разбира се! : )

Б. ред. - Любомир Аламанов е един от най-известните пиар специалисти в България. Текстът му е от фейсбук профила му. Препечатваме го с разрешението на автора.