Русия от брат до враг

С някакво мазохистично удоволствие се лансират конспиративни теории за заплахи на териториалната цялост на страната, които със или без умисъл крият реалните рискове. Страхът от русифицирането на Черноморието, подобно на страха от ислямизирането на ромските гета, в последна сметка е параноичен. Трудно е да си представим как гетата искат независимост или се обявяват за турска територия или пък как руснаците, купили имоти в България, се превръщат в хомогенно малцинство с териториални претенции.

Лесно е да си представим обаче, че Русия, както вече неведнъж се е случвало, има Пета колона у нас, която използва ресурси на Кремъл, за да придобие политическа и икономическа власт. Че тъй нареченото русофилство е игра на чувства, зад която върви старата банална сделка – прокарване на руско влияние срещу усвояване на материални блага. Петата колона включва отделни публични лица, цели партии и бизнес кръгове, а посещения, като това на прокурора Чайка индикират, че може да се надява и на подкрепа от държавата.

С други думи1 заплаха за националната сигурност не са руските интереси сами по себе си, както констатира приетият от МС доклад, а местни интереси, които разчитат на Големия брат. Готови са да възстановят модела Биг Брадър от съветските времена, разбира се, според променените условия след падането на Берлинската стена. Защото, както е известно от историята, няма посегателство без предателство.

Дори представителите на Петата колона обаче нямат смелост да твърдят, че режимът на Кремъл днес е демократичен. Тактиката е друга – да внушат, че и НАТО, и ЕС също вече не са носители на демократични ценности. И така изборът на геополитически партньор да загуби своите рационални основания и да се повери на славянската душа и Православната вяра. Тъкмо тяхната манипулативна употреба е заплаха за националната сигурност.

През седмицата повод за скандал стана и „Декамерон” на Бокачо – по-точно преместването му от програмата за 10-и в тази за 8-и клас. Спорещите се възбудиха от еротичните сюжети в някои от 100-те разказа в романа.

Е, скандалът не беше толкова шумен, колкото при отпадането на „История славянобългарска” от програмата за 6-и клас, да речем, но пък е показателен за неспособността на част от обществото да приеме, че децата вече не са същите. Поне две са тенденциите, които не му дават право повече да гледа на тях като на домашни любимци – акселерация и глобализация.

Комуникативните технологии, с които децата разполагат още от предучилищна възраст, изискват много по-рано да се интегрират към културата на възрастните, включително и в еротичната сфера. Вече защита не може да е ограничаването на информацията, а само навременното ѝ и компетентно поднасяне.

Заедно с това, за да си свърши работата, нашето училище трябва да възпитава обитатели на свят без граници, където „свое” и „чуждо” не се противопоставят, и по-важни за културната идентичност от произведенията на националната литература са тези, които принадлежат на световната.

Изучаването на „Декамерон” не само отговоря и на двете тенденции, но и ще даде възможност на осмокласниците да усетят разликата между нашето Възраждане, което поставя в центъра българската съдба, и западноевропейския Ренесанс, който поставя в центъра човека въобще. Да разберат, че преди да са българи, роми, турци, православни, мюсюлмани и пр. са хора.

Коментарът на доц. Лозанов е от авторското му предаване "Необичайните заподозрени" по телевизия Bulgaria ON AIR.