Въглищните централи в България ще спрат да работят най-късно до 2038 г. Този краен срок е записан в Националния план за възстановяване и устойчивост, одобрен през май 2022 г. Темата основателно е обект на разгорещени дебати, тъй като освен значението ѝ за енергетиката и икономиката, тя има и значим социален аспект – въглищната енергетика осигурява работа на десетки хиляди хора.

Много от аргументите в тези дебати обаче не се основават на точни факти или ги интерпретират по спекулативен и манипулативен начин. Factcheck.bg събра някои от заблудите, разпространявани по темата.

Най-евтиният ток?

Твърденията, че въглищните централи могат да осигурят на българските потребители евтин ток, са неверни. Въглищата изискват добив, транспорт и преработка, чиято цена ги прави неконкурентни спрямо безплатни възобновяеми ресурси като слънцето и вятъра. Изгарянето на въглища отделя в атмосферата голямо количество въглероден диоксид, за чието изпускане е необходимо да се купуват въглеродни квоти. Поскъпването на квотите през последните години покачва себестойността на електроенергията от въглища я прави все по-нерентабилна.

В резултат държавната ТЕЦ Марица Изток 2 трупа загуби и се налага да бъде спасявана с публични средства. Централата многократно получава заеми от Българския енергиен Холдинг (БЕХ), а през 2020 г. холдингът увеличи капитала ѝ с 597 милиона лева, като по този начин преобразува част от натрупаните ѝ задължения. Този ход предизвика протест от работодателски организации, според които той представлява непозволена държавна помощ. От бизнеса изтъкнаха, че спасяването на „Марица Изток 2“ минава през по-високи цени на електроенергията за сметка на потребителите.

Производителите на ток от въглища могат да бъдат на печалба само когато цените на електроенергията на пазара са високи, както беше през 2022 г. Още в края на миналата година обаче цените тръгнаха надолу и за енергията от въглищните централи отново стана по-трудно да се реализира на пазара. Наложи се пак да се предприемат мерки за подпомагане на държавната електроцентрала, която беше натрупала загуби от почти 70 милиона лева за периода април-юни 2023 г. За да може тя да продължи да работи, в микса на електроенергията за битовите потребители бяха включени 2 200 000 MWh от „Марица Изток 2“, което наложи да бъде увеличена цената на тока за бита. Така българските граждани за пореден път плащат чрез по-високите си сметки си за ток за това централата да продължава да работи. За да омекоти все пак удара върху потребителите, държавата приложи спорната мярка да намали мрежовата такса включена в сметките за тока и така успя да задържи увеличението на цените в рамките на около 5%.

Здравната и екологична цена на въглищата

През 2022 г. българската ТЕЦ „Марица Изток 2“ се нареди на 10-то място сред най-замърсяващите индустриални съоръжения в Европа по изчисления на института „Ембър“. През март тази година Съдът на Европейския съюз се произнесе, че България нарушава европейското законодателство, като позволява на държавната централа да отделя серен диоксид почти двойно повече от допустимата норма и живак близо 4 пъти над нормата. По данни на Грийнпийс районът около индустриалния комплекс „Марица Изток“ е на 19-то място сред най-замърсените със серен диоксид в света, като България е единствената държава от Европейския съюз сред първите двайсет по този показател.

Освен държавната въглищна електроцентрала, значителен принос към замърсяването в региона има и друг дългогодишен нарушител – ТЕЦ „Брикел“. Преди две години разследване на Центъра за изследване на корупцията и организирана престъпност (OCCRP) показа, че „Брикел“ заедно с още една електроцентрала свързвана със същия собственик – ТЕЦ „Бобов дол“ – вероятно е декларирала занижени данни за отделения при работата й въглероден диоксид, като по този начин двете централи са си спестили между 26.6 и 32.2 милиона евро от цената дължима за емитираното замърсяване. ТЕЦ „Брикел“ многократно е санкционирана за така нареченото неорганизирано изпускане на емисии в атмосферата. Това означава, че димът умишлено се изпуска не само през комина, където той би бил отчетен като замърсяване, а също и през прозорците и вратите на съоръжението, без да преминава през никакви пречистващи инсталации.

По данни на Европейската агенция за околна среда (ЕАОС) за 2017 г. замърсяването на въздуха е струвало на държавите членки общо между 277 и 433 милиарда евро, като тази цена се изразява основно в щети върху здравето на хората и околната среда.

ЕАОС отбелязва, че тези щети не са разпределени равномерно между отделните държави членки, а са концентрирани около районите където има големи замърсяващи индустриални съоръжения. Всички най-големи замърсители в списъка са електроцентрали на въглища. Тази допълнителна цена на въглищната енергия се поема преди всичко от населението на съответните региони.

Зелен диктат на Брюксел?

През последните години темата за бъдещето на въглищните централи активно се използва от евроскептични политици за провокиране на недоволство срещу политиките на ЕС за климата и против членството на България в Съюза изобщо. Целите за намаляване на въглеродните емисии, които налагат декарбонизация на енергетиката се представят като диктатура на Брюксел. В действителност България е наясно с европейските цели и политиките за климата още преди присъединяването си към ЕС, а от 2007 г. участва в тяхното формиране наравно с останалите държави членки.

През 2002 г. България ратифицира Протокола от Киото – първият международен документ, по силата на който участващите държави се ангажират с конкретни цели за намаляване на въглеродните си емисии. При присъединяването си към ЕС през 2007 г. страната автоматично става участничка и в Европейска схема за търговия с емисии (ЕСТЕ), създадена през 2005 г. като инструмент на Съюза за постигане на целите заложени в Протокола от Киото.

В рамките на ЕСТЕ България започва да получава безплатно разрешителни за изпускане на СО2 в атмосферата на базата на изготвен от страната национален план за необходимите количества. В началните фази от функционирането на ЕСТЕ индустриите получават голяма част от тези квоти от държавата безплатно, а ако някаква част от тях бъдат спестени чрез намаляване на количествата изпуснат СО2, те могат да бъдат продавани на действащия в рамките на схемата пазар за въглеродни квоти. Идеята е средствата от подобни продажби да бъдат използвани за инвестиции в по-чисти технологии, които да допринесат за още по-голямо съкращаване на въглеродните емисии. Още преди включването на България в ЕС и ЕСТЕ е известно, че в следващите фази количествата безплатни квоти за бизнесите ще намаляват. Това се случва постепенно, така че държавите и индустриите да имат достатъчно време да преминат към по-чисти технологии, което е целта на климатичните политики на ЕС.

От 2020 г. държавната ТЕЦ вече не получава безплатни квоти, а трябва да ги купува. Приходите от продажбите на квотите, които България продава, не отиват в ЕС, а влизат в държавния бюджет. За 2022 г. държавата е отчела приходи от над 2 милиарда лева от продажба на квоти за парникови газове към индустриалните инсталации. Според правилата на ЕСТЕ до май 2023 г. поне 50% от тези средства трябваше да се използват за цели свързани с климата и енергетиката като съкращаване на емисии, развитие на възобновяемата енергия и преход към нисковъглеродна икономика и т.н. От май тази година това вече важи за 100% от приходите от продажба на квоти.

Въглищата гарантират енергиен суверенитет?

Темата за независимостта на енергетиката от вносни ресурси стана особено актуална през миналата година, след като Русия спря да доставя газ за България, а войната срещу Украйна и санкциите срещу Кремъл предизвикаха несигурност на световните енергийни пазари.

Над 90% от въглищата необходими за работата на топлоелектрическите централи в България се добиват в Мини Марица-изток. Това е най-голямата мина в страната за добив на лигнитни въглища по открит способ, площта й е около 240 квадратни километра. По данни на Българския енергиен холдинг находището има запаси от 2 096 милиона тона, които биха били достатъчни да подсигурят текущото потребление на въглищните централи за период между 60 и 70 години.

Тези данни често се цитират като аргумент, че въглищната индустрия на България задължително трябва да продължи да съществува в сегашния си вид, защото е единственият собствен енергиен ресурс на страна. Подобни твърдения обаче не вземат под внимание възобновяемите енергийни източници като слънцето и вятъра, които не разчитат на внос, но в същото време генерират енергия от ресурс, който е безплатен.

Според експертен доклад на Центъра за изследване на демокрацията, електроенергията от лигнитни въглища ще има съществена роля в българската енергетика само до 2025 г., като след този период себестойността й до голяма степен ще надхвърля пазарната цена на енергията и използването й чувствително ще намалее. Според разгледаните в доклада сценарии то ще спадне до под 5% от енергийния микс на страната между 2030 и 2035 г. по пазарни причини. Според експертите това няма да доведе до повишен риск за енергийните доставки, а България ще остане нетен износител на енергия през целия период на преход.

Опитът от енергийно турбулентната 2022 г. показа, че в ситуация на глобални сътресения локално добитите лигнитни въглища спомогнаха за подсигуряване на енергийните доставки, но за сметка на драстично покачване на цените. А прекомерно високите цени могат да имат ефект сходен с този на дефицита – прекъсване на производства и понижаване на потреблението, коментира енергийният експерт Симеон Белорешки в материал за „Капитал“.

Затова съществуващите стратегии за енергийна сигурност разработени от държавите обикновено залагат не просто на локално налични ресурси, а на енергоизточници които са чисти и на достъпна цена. Други съществени компоненти на енергийната сигурност са диверсификацията на енергоизточниците и доставките, инвестициите в енергийна ефективност, в нови технологии за съхранение на енергията и в модернизация на преносните мрежи, така че те да могат да обслужат променящата се енергийна индустрия.

Няма въглища – няма ток?

В периода от януари до август 2023 г. въглищните централи в България са произвели двойно по-малко електроенергия в сравнение със същите месеци на миналата година. Спадът се дължи на пониженото търсене и понижения износ към съседни държави, които задоволяват по-голяма част от нуждите си от собствени източници.

В същото време соларните мощности в България за последните две години са се удвоили и вече са над 2400 мегавата, което е повече от капацитета на АЕЦ Козлодуй. През август делът на възобновяемата енергия в общото производство е 24%, като по този начин почти се изравнява с дела на ТЕЦ, който е 25% от общото количество. Делът на ВЕИ е нараснал драматично спрямо август миналата година, когато е бил едва 14%, а само инсталираните соларни мощности бележат ръст със 140% на годишна база.

Териториалният план за справедлив преход за област Стара Загора предвижда до 2030 г. само в този регион да бъдат разработени проекти за минимум 7,5 гигавата вятърни и слънчеви мощности. За сравнение в момента трите ТЕЦ-а „Марица Изток“ плюс ТЕЦ „Брикел“ са с обща мощност по-малко от 3,5 гигавата. Изчисленията в плана предвиждат, че до 2030 г. енергията произведена от лигнитни въглища ще намалее с над 75%. Очакванията са България да продължи да е в състояние да изнася електроенергия през този период. Плановете предвиждат също инвестиции в системи за съхранение на енергия, както и в развитие на мрежата, което е ключово за присъединяване на растящия брой нови инсталации.

Съседните на България държави също ударно инсталират нови възобновяеми мощности. По данни на института за зелена енергия Ембър през 2022 г. В Гърция, Турция и Румъния над 40% от произведената електроенергия е била от възобновяеми източници. Гърция е увеличила капацитета си за производство на слънчева енергия с близо една трета и вече има над 5,5 гигавата соларни мощности. Турция също е прибавила над 2,5 гигавата нови възобновяеми мощности през 2022 г. Ако България изостане в енергийния си преход, това ще доведе до повече внос от съседните държави, които ще могат да предложат по-конкурентни цени.

Хиляди работещи са без алтернатива?

Най-засегнати от предстоящия енергиен преход ще бъдат работещите в сектора в района на Стара Загора. Това отчита Териториалният план за справедлив преход, публикуван през август. Документът обяснява уязвимостта на региона с особено големия брой заети във въглищната енергетика, както и с факта, че за разлика от другите засегнати райони Перник и Кюстендил, тук преходът не е започнал.

Според документа преструктурирането на енергийното производство в района ще доведе до разкриване на нови работни места например за рекултивиране на въглищните мини, но също и в дейности свързани с веригата за доставка на фотоволтаични панели (от сглобяване до рециклиране), производство на електрическо оборудване и технически елементи за фотоволтаични системи, електролизьори за водород и допълнително оборудване за водородни системи, оборудване за съхранение на електроенергия, инструменти, резервни части и други съпътстващи дейности.

През миналата седмица правителството постигна споразумение със синдикатите за създаването на държавно предприятие, в което да бъдат преназначени всички работещи сега в държавните мини и ТЕЦ, като им се осигури запазване на заплатите и работа по рекултивация и възстановяване на терените. Предвижда се предприятието да служи като „преливник на работна ръка“ по време на енергийния преход в региона. Точните параметри, по които то ще работи се очаква да бъдат уточнени, но според правителството ще се търси финансиране по Плана за справедлив преход. България очаква да получи 1.3 милиарда евро от фонда на ЕС предвиден за тази цел.

Консултант по темата: Георги Стефанов, експерт по климат, енергия и зелени политики

Василена Доткова

Василена Доткова е завършила английска филология в Софийския университет. Работила е в печатни и онлайн медии. Като редактор във вестник „Дневник“ и сайта dnevnik.bg е част от екип, отразяващ теми, свързани с околната среда и зеления преход. Интересите ѝ включват също разнообразни области като литература и социолингвистика, обществени науки и международни отношения. Преводач е от английски на художествени и философски текстове. Живяла е във Великобритания и Скандинавия и ползва също норвежки, шведски и датски език.