Европейските правителства не трябва да намаляват разходите за здравеопазване по време на настоящата икономическа криза, предизвикана от пандемия от коранивурс и свързаните с нея блокировки. Това заяви регионалният директор на Световната здравна организация за Европа Ханс Клюге.

"Загрижени сме, че страните ще отговорят на тази криза по същия начин, както направиха с рецесията преди 10 г. чрез намаляване на публичните разходи за здравеопазване", допълни той и предупреди, че съкращенията са попречили на много хора да получат достъп до здравните грижи, от които се нуждаят". 

Публичните разходи за здравеопазване на глава от населението са спаднали в около половината от европейските страни между 2008 г. и 2013 г., смята СЗО, цитирана от Франс прес. Нуждите от здравеопазване са се увеличили в 19 държави от Европейския съюз, като през 2013 г. са засегнати 3 милиона души повече, отколкото през 2008 г., съобщи СЗО. 9% от домакинствата са били докарани до бедност заради това, че трябва да плащат за здравеопазване.

Икономическото производство на ЕС може да се свие със 7.5% през тази година. Съкращенията в здравеопазването не само ще застрашат животи, но и ще бъдат контрапродуктивни, предупреждава организацията. 

"Страните, които поеха по пътя на съкращаването на разходите за здравеопазване, се борят да се възстановят от икономическия шок и трябва да се поучим от грешките в миналото", каза Клюге. "Европа навлиза в икономическа рецесия. Икономическата продукция ще се срине през първата половина на 2020 г., като по-голямата част от свиването ще е през второто тримесечие", са прогнозите на Световната здравна организация. 

"Приоритетът ни трябва да бъде насочен към това да инвестираме в здравеопазването, в социална защита и най-вече да избягваме строгите икономии, които опустошиха живота на толкова много в Европа", допълни Ханс Клюге. 

Потвърдени са повече от 2 милиона души, заразени с COVID-19, и са регистрирани над 175 000 смъртни случая в 53-те страни в европейския регион на СЗО.