Ако български съд окончателно реши в полза на държавата делото за собствеността на 16 500 дка гори, жалбоподателите ще са длъжни да върнат изплатеното им обезщетение.

Така Генерална дирекция "Права на човека и върховенство на закона" на Съвета на Европа сложи точка на въпроса дали присъденото обезщетение от 1 635 500 евро по делото "Сакскобургготски и Хробок" подлежи на връщане. Отговорът е изпратен и до защитата на Симеон Сакскобургготски.

На 18 януари т.г. на първа инстанция Софийският окръжен съд изцяло уважи исковете на държавата за собствеността на 16 500 дка рилски гори, но решението му не е окончателно.

Затова след решение на Министерския съвет присъденото от Европейския съд по правата на човека обезщетение бе преведено на бившия премиер и сестра му Мария-Луиза Хробок. В същото време правителството чрез процесуалните си представители от правосъдното министерство прикани отдела по изпълнението в официално писмо да обясни какви са задълженията на държавата и свързаните с тях насрещни задължения на жалбоподателите по отношение на плащането на присъденото обезщетение. Повод дадоха публични изявления на защитата на Сакскобургготски.

По делото "Сакскобургготски и Хробок срещу България" ЕСПЧ отхвърли като недопустими по-голямата част от оплакванията на жалбоподателите и установи нарушения на чл. 1 от Протокол № 1 (защита на собствеността) и на чл. 6 § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (достъп до съд) само по отношение на две оплаквания, свързани с наложения през 2009 г. от Народното събрание мораториум. А именно: че мораториумът нарушава правата им на държатели на горски площи, защото действа прекалено дълго и не подлежи на обжалване пред съд. Другото уважено оплакване е, че жалбоподателите не са могли да обжалват пред съд решението на НС в частта за мораториума върху разпореждането и търговското ползване на имотите.

С решение от 2 май 2023 г. ЕСПЧ прие, че за нарушението на чл. 1 от Протокол № 1 следва да присъди на Симеон Сакскобургготски и Мария-Луиза Хробок обезщетение за имуществени вреди от 1 635 875 евро за целия период, през който е в сила мораториумът - от 18 ноември 2009 г. досега. Но тъй като националното съдебно производство за горите е висящо и за да се предотврати неоснователното обогатяване на жалбоподателите от решението му за обезщетението, ЕСПЧ постанови: ако националните съдилища в крайна сметка решат, че Сакскобургготски и Хробок не са собственици на горските имоти или на някои от тях, те ще трябва да възстановят на държавата съответната част от присъденото обезщетение, в случай че то е изплатено междувременно, обясняват от СЕ.

Че обезщетението е под условие е и разбирането на правителството по казуса.

"Смисълът на решението на Европейския съд може да бъде ясно потвърден. Ако с влязло в сила решение националният съд признае, че жалбоподателите не са собственици на всички или част от спорните имоти и държавата е заплатила междувременно справедливото обезщетение, присъдено от Европейския съд, това ще създаде задължение за жалбоподателите да заплатят обратно справедливото обезщетение частично или изцяло, според това дали националните съдилища са установили, че те не са собственици на част или на всички имоти", се казва в решението.

То не изисква никакви други условия, за да възникне задължението за връщане на платеното, като например уважаване от страна на националните съдилища на иск на държавата срещу жалбоподателите за вреди във връзка с добивите от експлоатацията на горите, допълват от СЕ. И уточняват, че при положителен развой на процеса за държавата жалбоподателите ще трябва да върнат и изплатените им лихви за забава.