Наруши ли КС Конституцията, като отказва да чуе мнението на Кирил Петков

От правна гледна точка е абсурдно съдът да иска от Петков доказателства за гражданството му, а да не му позволи да изрази становището си

Михаил Екимджиев Последна промяна на 14 октомври 2021 в 14:45 10925 1

Фактически и правен контекст

Конституционният съд (КС) отхвърли на 12 октомври искането на Кирил Петков да бъде конституиран като заинтересована страна, да бъде изслушан в открито съдебно заседание и да му бъде дадена възможност да представи писмено становище по казуса с неговото гражданство. Делото е образувано по искане на депутати от ГЕРБ за обявяване противоконституционност на указа на президента, в частта му, с която Петков е назначен за служебен министър. В искането се твърди, че той е нарушил чл.65, ал.1 от Конституцията, според който министрите могат да имат само българско гражданство.

За разлика от отхвърленото искане на Петков за становище по делото за собственото му гражданство КС служебно (и услужливо) даде такава възможност на шестима юристи, без ясни критерии за този "подбор". (Бел. ред. - става дума за проф. д-р Даниел Вълчев, проф. д-р Екатерина Михайлова, проф. д-р Пенчо Пенев, проф. д-р Пламен Киров, проф. д-р Снежана Начева, доц. д-р Наталия Киселова.) Поне трима от избраните, преди да бъдат поканени от КС, публично са изразили мнение по казуса в подкрепа на искането на ГЕРБ, а някои от тях пред медии са дали негативни персонални оценки за бившия министър. Субективната селекция на тези "приятели на съда" (amicus curiae), половината от които са заявили неприязън към Петков, поставя въпроса дали КС не търси от тях подкрепа по принципа на "самосбъдващите се пророчества". Искат се мнения от хора, които вече публично са ги декларирали, а после решението на КС лесно се мотивира с предварително селектираните становища.

Има и друг любопитен щрих. КС мотивира отказа си да конституира Петков като заинтересована страна с норми от Закона за Конституционния съд (ЗКС), според които право на това имат само действащи президент, вицепрезидент, народни представители и конституционни съдии. От друга страна, през 1998 г., по делото с което е отменен законът от 1947 г. за одържавяване на т.нар. царски имоти (к.д. № 13/1998 г.), КС служебно конституира като заинтересовани не само Симеон Сакскобургготски и сестра му Мария Луиза, но и още шестима техни роднини - аристократи от династията, живеещи в чужбина и чужди граждани, за които няма достъпни данни да са заемали висши управленски длъжности в България.

Нарушеното конституционно право

Твърдението, че бивш министър и лидер на новоучредена политическа партия е нарушител на Конституцията, сериозно засяга публичната репутация, доброто име и достойнството на Петков, които са същностни аспекти от правото му на личен живот, гарантирано от чл.32 от Конституцията и от чл.8 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС, Конвенцията). Според чл.32 от Конституцията: "Личният живот на гражданите е неприкосновен. Всеки има право на защита срещу незаконна намеса в личния и семейния му живот и срещу посегателство върху неговата чест, достойнство и добро име."

Заплахата за обществения образ на К. Петков е очевидна в контекста на изнесените от него шокиращи данни за брутални корупционни практики на бившите управляващи от ГЕРБ, които инициират казуса с гражданството му. След като Петков и Асен Василев оглавиха политическа партия "Продължаваме промяната", твърденията за нарушение на Конституцията ерозират публичните им послания за почтеност и морал, които са етична платформа на новоучредената партия. Според социологически изследвания на "Алфа Рисърч", публикувани на 13 октомври, "Продължаваме промяната" е основен опонент на ГЕРБ. Затова е явен стремежът на хората на Бойко Борисов към дискредитиране на Петков, включително чрез политическа злоупотреба на казуса с гражданството му. Индикация за това е и фактът, че точно на 13 октомври, часове след обявяването на социологическите резултати, прокуратурата, чиято нечистоплътна връзка с ГЕРБ е общоизвестна, съобщи, че вече се занимава с гражданството на новия политически лидер, чиято решителност и харизма явно "страхуват" троловете от политическото и икономическото ни подземие.

На този фон решаващият мотив, с който КС отказва да чуе мнението на Кирил Петков по казус с огромен политически и етичен залог, звучи сюрреалистично: "решението на съда по настоящото дело няма да се отрази на настоящия статус на Кирил Петков Петков предвид обстоятелството, че към настоящия момент той не притежава длъжностно или служебно качество, произтичащо от частично оспорения указ на президента на Република България."

КС не забеляза или самосъхранително пропуска да отбележи уронването на доброто име, честта и достойнството, гарантирани от чл.32 от Основния закон. Според чл.56 от Конституцията: "Всеки гражданин има право на защита, когато са нарушени или застрашени негови права или законни интереси." Тази норма визира най-широкото базисно и неотменимо право на защита срещу всички неправомерни посегателства, засягащи физическия и морален интегритет на човешкото същество. Нейни проекции са както дължимата от държавата защита на основни права и свободи, така и "неизбежната отбрана" и "крайната необходимост", в които защитата се упражнява лично, с физическо, а не с юридическо противопоставяне на неправомерни посегателства. Частен случай на това универсално право на защита е процесуалната защита, регламентирана в чл.122 от Конституцията: "Гражданите и юридическите лица имат право на защита във всички стадии на процеса. Редът за упражняване правото на защита се определя със закон."

Следователно, дори да приемем, че Законът за КС, в съответствие с чл.122 от Конституцията, лишава Петков от процесуална защита пред КС, той не би могъл изцяло да му отнеме неотменимото право на защита по член 56 от Основния закон. Друг е въпросът дали ЗКС, който гарантира процесуална защита само на определени категории лица, без ясна легитимна цел на тази привилегия, се бие с принципа за равенство и със забраната за дискриминация, заложени в чл. 6 от Конституцията.

Изводи

След като конституционното право на "добро име, чест и достойнство" на Кирил Петков е засегнато, КС, в съответствие с чл.56 от Основния закон трябва да му гарантира под някаква форма право на защита.

Ако Законът за КС не позволява конституиране на Петков като заинтересована страна, което е допустимо от Конституцията ограничение на правото му на процесуална защита, КС е длъжен да му осигури друга форма на защита в съответствие с чл.56 от Основния закон. Тя би могла да се изрази в изслушване или в обсъждане на негово писмено становище, което е различно от същинската процесуална защита. От правна гледна точка е абсурдно КС да иска от Петков доказателства за гражданството му, а да не му позволи да изрази мнението си за тяхната правна същност и последици.

Поради спецификите на казуса само КС може да предостави на бившия министър защита. Вместо това той го лишава от най-важната, есенциална характеристика на правото на защита, каквото е изслушването му от държавен орган, компетентен да защити нарушеното право. Така от пазител на Конституцията" КС става неин рушител.

Този извод кореспондира с чл.13 от КЗПЧОС, според който: "Всеки, чиито права и свободи, провъзгласени в тази Конвенция, са нарушени, има право на ефикасни правни средства за тяхната защита пред съответните национални власти, дори и нарушението да е извършено от лица, действащи при упражняване на служебни функции."

Освен в чл.32 от Конституцията правото на личен живот, включващо честта, достойнството, доброто име, е защитено и от чл.8 от КЗПЧОС. Следователно, както чл.56 от Конституцията гарантира защита срещу всяко нарушение на това право, така чл.13 от КЗПЧОС изисква "ефикасно вътрешноправно средство" за защита на "доброто име". Отказвайки да изслуша или да приеме писмено мнение на Петков, КС със замах едновременно го лишава от конституционното право на защита и от правото на "ефикасно средство" по Конвенцията. Тъй като според чл.5, ал.2 и ал.4 от Основния закон, КЗПЧОС е пряко приложима част от националното право, нарушавайки чл.13 от Конвенцията с лишаването на Петков от всякаква защита, КС нарушава пряко чл.56 и индиректно чл.5, ал.4 от Конституцията.

Този смущаващ подход на КС, който за пореден път, след делата за гражданството на Жорж Ганчев и на Георги Пирински, изглежда впрегнат за разчистване на политически сметки, резонно може да доведе до осъждане на България в Страсбург за нарушения на чл.8 и чл.13 от Конвенцията. За съжаление и това не би било прецедент. Нееднократно решения на КС са били в драматична колизия с правни стандарти на Европейския съд по правата на човека са провокирали конфузни осъждания на държавата.

Заключение

Преди време професор по право от северноевропейска държава, разбирайки, че нашият КС не разглежда индивидуални жалби за нарушени права и свободи, ме попита: "За какво ви е тогава Конституционен съд?" Сега аз бих попитал дали КС пази или гази Конституцията.

Б. ред. - Статията на Михаил Екимджиев препечатваме от сайта на вестник Капитал.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

-790

1

Tarabata1

14.10 2021 в 18:05

Какво значи-да смекчи?! И кое да смекчи? Празни приказки!
След като се е борил за чуждо гражданство, означава, че е обърнал гръб на родината си и не се интересува нито от развитието на държавата, нито от развитието на сънародниците си, а е хукнал да търси щастието си на майната си. И изведнъж, поради някакво случайно стечение на обстоятелствата му се предлага келепир в тази страна на която е обърнал гръб Ганьо и той хуква да реализира келепира. ЕЙ за това е забраната!