Проф. Красимир Антонов: Ваксинацията срещу COVID-19 е препоръчителна за пациентите с чернодробни заболявания

При около 15% - 45% от преболедувалите коронавирусна инфекция се наблюдава чернодробно увреждане

OFFNews Последна промяна на 28 юли 2021 в 09:21 1263 0

На Световния ден за борба с хепатита гастроентерологът проф. Красимир Антонов отговаря на някои от най-често задаваните въпроси, свързани със заболяването, съобщава Министерство на здравеопазването.

Проф. д-р Красимир Антонов, д.м.н., работи като лекар-специалист в Клиниката по гастроентерология на УМБАЛ “Св. Иван Рилски” в София и преподавател в Катедра “Вътрешни болести” на Медицинския факултет на МУ-София. Заради забележителната му експертиза в областта на гастроентерологията, хепатологията и вътрешните болести е избран за председател на Българското дружество по гастроентерология, гастроинтестинална ендоскопия и абдоминална ехография, а към момента е и главен координатор на Експертния съвет по гастроентерология към министъра на здравеопазването.

Какво представлява вирусният хепатит?

Хепатитът е възпаление на черния дроб, причините за което могат да бъдат различни. Най-разпространени сред населението са вирусните хепатити - В, С и D (делта), които могат да бъдат остри или хронични чернодробни заболявания. Към тях се прибавят вирусните хепатити А и Е, които протичат само като остро инфекциозно заболяване на черния дроб. Затова е необходимо, когато говорим за вирусен хепатит, да уточняваме какъв е той – А, В, С, D или Е, дали е остър вирусен хепатит или хроничен вирусен хепатит.

Какви са видовете хепатит?

Острият вирусен хепатит е възпаление на черния дроб, което протича не повече от шест месеца, след което отзвучава. Всяко възпаление, което трае повече от шест месеца и продължава да уврежда черния дроб, представлява хроничен вирусен хепатит. С други думи казано – разликата между острия и хроничния вирусен хепатит е в продължителността на инфекцията, като първият отзвучава за шест месеца, докато вторият не отзвучава, ако не се лекува или ако на по-следващ етап от заболяването самият организъм не се изчисти от него. Това може да се случи след пет, шест, десет или двадесет години.

Как можем да се заразим?

Инфектиране чрез „мръсни ръце“ и/или от заразени водоизточници са запазената марка на хепатитите А и Е, като към втория се добавя и инфектиране чрез консумацията на недобре термично обработени меса от домашни животни (свине) и дивеч. Вирусните хепатити В, С и D се предават основно по кръвен път, по-рядко по полов и контакно-битов начин чрез слюнка, което е особено характерно за хепатит В. Най-застрашени от този вид заразяване са хората, злоупотребяващи с наркотици, които използват недостатъчно стерилни инструменти. Рискова група са и лишените от свобода, хората с промискуитетно поведение, както и мъже, които правят секс с мъже. Сред тях е висока честотата на разпространение на хепатит С.

Какви са симптомите?

Острият вирусен хепатит обикновено протича с температура, отпадналост, умора, гадене, повръщане и пожълтяване, което е един от характерните признаци на заболяването. Кожата на голяма част от хората с остър вирусен хепатит С обаче никога не пожълтява и те нямат никаква симптоматика. Вследствие на това те преминават във фазата на хронична инфекция безсимптомно.

Това прави инфекцията изключително коварна. Често я наричаме „тихия убиец“. Човек си мисли, че му няма нищо, минават 20-30 години, идва на преглед и се установява чернодробна цироза или рак на черния дроб. Според статистиката на Световната здравна организация 70 млн. души в света са инфектирани с хепатит С и около 300 млн. са инфектирани с хепатит В.

Колко е опасно заболяването?

Хроничните вирусни хепатити В, С и D могат да причинят много тежко увреждане на черния дроб. Цирозата е последният стадий на чернодробното увреждане и за разлика от хепатита, което значи възпаление, при нея освен възпаление имаме и фиброза. Цирозата представлява отделни малки острови запазен чернодробен паренхим, обвит от всички страни със съединителна тъкан.

С течение на времето тези острови непрекъснато намаляват за сметка на полетата от фиброза, докато човек не получи чернодробна недостатъчност, което е фатално и той умира. Самите вирусни хепатити могат да предизвикат и рак на черния дроб, дори без да има цироза, като това е особено характерно за хепатит В.

Как да разберем, че сме инфектирани с вирусен хепатит?

Диагнозата се поставя чрез т. нар. вирусни маркери. Това са показатели, които посочват дали в организма има белтък, т. нар. антиген на съответния вирус. За хепатит В се използва т. нар. австралийски антиген - HBsAg. За хепатит С няма такъв маркер. При него индиректно се доказват антитела – anti-HCV, които организмът изработва срещу вируса. Но в началния стадий на инфекцията антителата може да са негативни.

Методиката, която позволява навреме да се хване остър хепатит С, както и да се потвърди хронична инфекция с хепатит С, e полимеразната верижна реакция (PCR), чрез която се доказва геномът на вируса – HCV RNA, в кръвта на инфектирания. PCR методиките са всестранно разработени, с много добра чувствителност. Чрез тях установяваме не само какво е нивото на вируса, а и от коя разновидност (генотип) е той. За вирусните хепатити А, D и Е основните вирусни маркери са антителата от клас IgM към съответния вирус, а именно IgM anti-HAV, IgM anti-HDV и IgM anti-HEV.

Лекуват ли се вирусните хепатити?

За хепатит С лечението е революция в медицината. Това са специални медикаменти, които съдържат у себе си инхибитори на три основни белтъка, необходими за размножаването на вирусния хепатит С. Когато се блокира размножаването на вируса, организмът впоследствие се самоизчиства напълно от инфекцията без риск от повторно активиране.

Терапията е с над 95% ефективност, т. е. от 100 души 95 със сигурност ще излекуваме, а може и всичките да бъдат излекувани. При хепатит В, за съжаление, няма такава ефективна терапия. И тук се блокира размножаването на вируса на хепатит В, при което се преустановяват увреждането на чернодробните клетки и прогресията на болестта, но терапията не се спира поради опасност от реактивиране на хепатита.

Налична е и терапия с интерферон алфа. Това е лекарство, което стимулира имунната система на организма да се справи с хепатит В, но поради многото странични ефекти и недостатъчно високата ефективност на вирусно изчистване, на практика тази терапия се прилага основно при млади хора, които имат показатели за добър отговор. За хепатит D, който е най-тежката чернодробна вирусна инфекция и засяга 3,6% от инфектираните с хепатит В, терапията с интерферон алфа е единствена, но с доста нисък процент на повлияване.

Каква е профилактиката на вирусния хепатит?

Профилактиката на хепатит В е чрез ваксинация на рисковите групи, както и на новородените. Това в България е политика от 1992-1993 г. с много добри резултати.

Можем ли да се предпазим?

Цялата съвременна медицина, с всички еднократни консумативи (еднократни спринцовки, еднократни и стерилни инструменти и т. н.) - всичко това е благодарение на усилията да се изкоренят тези вирусни хепатити. Извървя се доста дълъг път в разбирането за начина на разпространение на вирусните хепатити и се предприеха много мерки те да бъдат ограничени. Световната здравна организация постави задача - до 2030 г. 90% от хората с хепатити С и В да бъдат диагностицирани и 80% от тях да бъдат лекувани.

COVID-19 и хепатита

Как се отразява боледуването от COVID-19 на хората с хепатит?

Вирусът SARS-CoV-2 причини световната COVID-19 пандемия, която засегна стотици милиони хора по света, а броят на жертвите от нея нараства с всеки изминал ден. Този вирус проявява многоорганен тропизъм – бели дробове, черен дроб, бъбреци, гастроинтестинален тракт. Той се свърза с ангиотензин-конвертиращия ензим-2 (АСЕ-2), който се среща по повърхността на хепатоцити-холангиоцити и холангиоцити. Това прави черния дроб прицелен орган на инфекцията със SARS-CoV-2.

Данните показват, че при около 15% - 45% от пациентите с COVID-19 се наблюдава чернодробно увреждане. То обикновено е преходно при леките случаи на COVID-19 и не изисква специфично лечение. Описани са и редки случаи на тежък остър хепатит, съвпадащи с тежко протичане на болестта, но остра чернодробна недостатъчност в резултат на инфекция с SARS-CoV-2 досега не е докладвана. Значимо чернодробно увреждане се наблюдава по-често при тежките случаи на COVID-19.

Честотата на повишени чернодробни показатели (общ билирубин, АСАТ, АЛАТ) при хоспитализирани пациенти с COVID-19 варира между 14% и 53%. Повишените нива на общия билирубин и на АСАТ/АЛАТ, както и намаленият брой на тромбоцитите, в резултат на DIC при лица с COVID-19, се свързат с висока честота на фатален изход. Ниските нива на албумин при хоспитализираните болни, като израз на тежък възпалителен отговор, са показател за тежестта на COVID-19.

Повишени чернодробни ензими може да се наблюдават при пациентите с COVID-19 и в резултат на предшестващо чернодробно заболяване. Клинични данни от 2 530 заболели от COVID-19 в САЩ показват 3 пъти по-голяма честота на смъртен изход при тези от тях със съществуваща чернодробна болест преди COVID-19 и 4 пъти по-голяма честота на смъртен изход при наличието на чернодробна цироза.

Рискова група ли са хората с хепатит?

Няма убедителни данни, че пациентите с хроничен хепатит В или С са изложени на по-висок риск от развитие на сериозна чернодробна болест в резултат на инфекция със SARS-CoV-2. Започване на лечение за хроничните инфекциите с HBV или HCV при COVID-19 негативни пациенти в условията на пандемия е желателно.

При COVID-19 положителни пациенти може да се започне лечение на хепатит B с нуклеоз(т)идни аналози, докато лечението с директно действащи антивирусни средства (DAAs) при хепатит С обичайно се отлага, но веднъж започнали антивирусните терапии за хепатит В и С не се спират без допълнителна консултация със специалист.

Препоръчително ли е да се ваксинират тези пациенти?

Европейската асоциация за изучаване на черния дроб (EASL) препоръчва ваксиниране срещу SARS-CoV-2 на всички пациенти с хронични чернодробни заболявания и с хепато-билиарен карцином, както и на пациентите с присаден черен дроб.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови