Национален рамков договор за медицинските дейности 2023-2025 г. с акцент върху извънболничната помощ подписаха министърът на здравеопазването проф. Христо Хинков, управителят на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) Станимир Михайлов и председателят на Българския лекарски съюз (БЛС) д-р Иван Маджаров.

Финализирането на документа е факт след година интензивни преговори, съобщават от БЛС.

Договорът, който определя за какво, на кого и колко ще плаща Касата, акцентира върху извънболничната помощ, където има сериозен ръст на цените. Средното увеличение за първичната извънболнична помощ (ПИМП) е 24%, а в специализираната извънболнична помощ (СИМП) - 22%.

Първичният преглед вече ще бъде на цена от 40 лв. или увеличение от 6 лева, а вторничния нараства с 2 лв. и вече ще бъде 15 лв. Новата цена на първичния преглед при педиатър е 42 лв. Ръст има с 5 лева и на прегледите по диспансерно наблюдение и вторичните прегледи по майчино здравеопазване.

Всички медицински дейности в ПИМП и СИМП през годината ще бъдат преизчислени по новите цени. От 1-ви септември влиза в сила увеличението в медико-диагностичните дейности (изследвания и диагностика). Средният му размер е 14 на сто, като например в образната диагностика и клиничната патология нарастването е с 20 на сто. Припомняме, че през септември 2022 г. медико-диагностичните дейности също бяха увеличени средно с 18 на сто.

В болнична помощ цените остават без промяна. Те бяха увеличени през 2022-ра година на два пъти – средно с 25% през месец април и още с 8% за всички клинични пътеки през септември. През изминалите три тримесечия е изплащана надлимитна дейност в размер на 120 млн. лв и по този начин предварително е използван ресурс от увеличението на бюджета за болнична помощ.

Документът предвижда да няма лимит в направленията, които личните лекари издават на диспансеризираните пациенти за специалист. Личните лекари няма да са длъжни да оповестяват на видно място личните си мобилни телефонни номера, но ще трябва да има посочен телефонен номер на лекарската практика, По отношение на санкциите те да не се кумулират при еднотипни нарушения и при първа проверка.

Друга новост в текстовата част на новия договор е болниците да могат да „прехвърлят“ до 10 процента от леглата си от една клиника в друга от същия тип. Приемащ лекар в болница вече ще може да бъде и без специалност.

“Това подписване се надявам да бъде последно, защото имам намерение да предложа подписването на рамковите договори да става всяка година, както беше преди време, тъй като всяка година се приема бюджет, каза министър Христо Хинков и допълни, че ще предложи законодателни промени в тази посока.

„Надявам се и подкрепям инициативата на министъра да преминем към едногодишен рамков договор, защото тригодишен договор замразява системата за тригодишен период. Надявам се догодина да договорим значително повишение на цените на клиничните пътеки, допълни д-р Иван Маджаров.

В коментар за нивата на заплати в болниците той подчерта, че до изтичане на гратисния период от 6 месеца не се предвиждат санкции за лечебните, които не успеят да достигнат началните заплати, заложени в Колективния трудов договор.

Председателят на Българския зъболекарски съюз проф. Николай Шарков акцентира върху това, че няма промяна върху средствата, окито Касата плаща за зъболечение. По думите му още преди 20 години от съсловната организация са посочили, че за дентални дейности и за поддържане на добро орално здраве са необходими половин милиард лева. За следващата година са предвидени 279 млн.лв., припомни Шарков.

Управителят на НЗОК Станимир Михайлов каза, че за него това е първият рамков договор и е положил усилия за диалогичност, съобщават от БЛС.