Дебат за извънредната обстановка: Да лекуваме болните, без да ограничаваме правата на здравите

Правомощията на здравния министър и парите за първа линия предизвикаха спор при първото четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравето

Янка Петкова 31 март 2022 в 17:49 1367 0

Снимка БТА/Цветомир Петров

Министърът на здравеопазването има твърде големи правомощия, не са гарантирани парите на работещите на първа линия, не са посочени лимити при въвеждане на извънредната епидемична обстановка, липсва финансова обезпеченост на проекта, болните трябва да се лекуват, без да страдат правата на здравите - това бяха основните аргументи срещу Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравето, който депутатите приеха на първо четене.

119 народни представители гласуваха "за", 29 бяха "против", 39 се въздържаха. Вносители са председателят на Комисията по здравеопазване доц Антон Тонев и група депутати от управляващата коалиция, и регламентира условията за обявяване на извънредна епидемична обстановка.

С проекта се създава правна възможност при следващо масово разпространение на заразна болест министърът на здравеопазването да въвежда противоепидемични мерки в страната или да делегира това право на директорите на РЗИ по места.

Мерките, които ще могат да се въвеждат са от общ характер - дистанция, дезинфекция, маски на определени закрити места и др. Законопроектът изключва възможността да се налага забрана за влизане на територията на страната и  спирането на работа на обекти с обществено предназначение.

Комисията по здравеопазване прие на първо четене мерките след извънредната епидемична обстановка

Елена Гунчева от "Възраждане" обяви законопроекта за "медицински фашизъм", и подчерта, че с него се дават неограничени правомощия на здравния министър. "Граждански права, които са заложени в Конституцията и могат да бъдат ограничаване само с решение на НС, ние ги предоставяме в правомощията на един човек", заяви тя.

Валери Лачовски от ГЕРБ съзря противоречие със Закона за бюджета на НЗОК при изплащането на средствата за първа линия. Според него с отмяната на извънредната епидемична обстановка няма да могат да се изплащат т. нар. 1000 лв., докато законопроектът регламентира това да продължи три месеца след отмяната на ограниченията. 

Колежката му Дани Каназирева попита как ще се разкриват COVID легла след 1 април, след като болниците не могат да бъдат задължени, ако няма извънредна обстановка. Според нея, при евентуално нарастване на заболеваемостта, това ще бъде невъзможно заради съществуващия "правен вакуум", докато законопроектът бъде приет.

"Правилно отбелязвате, че се създава правен вакуум, надяваме се приемането на законопроекта да не отнеме много време. В динамичните условия винаги можем да предложим нещо по-гъвкаво", отбеляза доц. Тонев, без да навлиза в конкретика. 

ДПС ще гласува с "въздържали се". Законопроектът не е финансово обезпечен, прилагането му може да доведе до сериозни проблеми в системата на лечебните заведения, обяви зам.-председателят на Комисията по здравеопазване Джевдет Чакъров. Той заяви, че групата споделя опасенията на управителя на НЗОК Петко Салчев, че възможността директорите на РЗИ да сключват договори със здравни заведения, с които фондът няма партньорски отношения, може да доведе до финансови проблеми и да влоши качеството на медицинските услуги.

Чакъров също коментира изплащането на средствата за работа на първа линия и допълнителното материално стимулиране за болничния персонал, които по думите му не са гарантирани в законопроекта. Според него становището на Министерството на финансите също не дава яснота как ще се осигуряват и изплащат тези средства.

Здравният министър и преди е имал право да въвежда епидемична обстановка със своя заповед и в това няма нищо необичайно, заяви в изказването си Силви Кирилов от "Има такъв народ". Според него сега правомощията му се оспорват, заради "мероприятията" на управляващите от ГЕРБ в началото на пандемията, които са "подронили доверието на хората в системата". Той обаче беше категоричен, че въвеждането на извънредна епидемична обстановка трябва да става по строго определени критерии и да има ясни лимити за продължителността ѝ. Кирилов заяви, че ИТН ще настоява за тези промени между първо и второ четене.

"Ще подкрепим законопроекта на първо четене, но имаме доста забележки за прецизиране, за по-ефективен модел на управление на този процес", каза в заключение той. 

"Трябва да се намери начин да се лекуват болните, без да се ограничават правата на здравите. Даването на възможност на РЗИ да определят кога да се въвежда извънредна обстановка е изключително революционна идея, но ще доведе до тежко напрежение", коментира депутатът от "Има такъв народ" Андрей Чорбанов.

Вносителите на този законопроект не познават системата, обяви в изказването си депутатът от ГЕРБ и бивш здравен министър Костадин Ангелов. Според него има два възлови момента: спирането на плащането за първа линия и допълнителните средства за болничния персонал. Той повтори тезата на Чакъров, че ако законопроектът се приеме в този вид, медиците няма да получат парите си, защото категорични гаранции от финансовото министерство няма, а здравният министър няма право на такива разходи извън условията на извънредна обстановка. Ангелов заяви, че законопроектът трябва много сериозно да бъде премислен и че ГЕРБ няма да го подкрепи.

"Вместо да бъдем прагматични и да търсим път към нормалността, ние се занимаваме със създаване на фалшиви новини и обществени вълнения. Някои са предизборно настроени и скачат около микрофоните. Опитвате се да насаждате страхове това е много неетично", репликира зам.-председателят на здравната комисия и депутат от "БСП за България" Георги Михайлов, който заяви, че законопроектът дава възможност плащанията на медиците да продължат.

"Не приемам определението "медицинска диктатура" да се възприема като нещо, отнасящо се за сега управляващите", заяви след приключването на дебатите здравният министър Асена Сербезова, а в отговор на зададените въпроси обясни: 

"Плащанията за медицинските специалисти са два вида, първият са средствата за първа линия 1000, в момента се водят преговори преговори между БЛС и НЗОК, как да продължат след 1 юли. Има обаче едни други специалисти, които също са на първа линия – здравните инспектори. За тях средствата се осигуряват от бюджета на МЗ и ако не приемете този законопроект, няма да ги получат. Допълнителните средства за болничния персонал, които спират след края на епидемията, ще бъдат компенсирани с увеличаване на цените на клиничните пътеки. В момента се водят разговори как ще става това. Лечението на COVID-19 трябва да бъде "развързано" от епидемичната обстановка и да не пречи на останалата медицинска дейност", каза тя.

По думите ѝ Европейската комисия е представила ясни критерии, какво трябва да се следи, когато мерките бъдат вдигнати. Сербезова увери, че при вземането на решения подходът на здравните власти ще бъде научен.

    Най-важното
    Всички новини
    Най-четени Най-нови
    X

    Николай Стайков: Борисов и Пеевски преместиха парламента от страх от журналистите