Как затворени вкъщи да не качим килограми, а, напротив - да помогнем на организма си да изхвърли излишното?

Съвети в тази насока дава специалистът по хранене и диететика проф. Донка Байкова в интервю за БГНЕС днес.

На първо място, съветът ѝ е: хранете се здравословно не само, за да запазите формата си, а и за да се погрижите за имунната си система.

Тя има два аспекта. Първият е клетъчен имунитет (клетките от белия кръвен ред). Вторият, за който трябва да се погрижим, е да създадем предпоставки за изграждане на антитела (хуморален имунитет).

Ролята на имунната устойчивост е особено голяма в периода на ранната пролет, в който обичайно циркулират вируси, а сега е налице и новият коронавирус. Високата му вирулентност налага да поддържаме пълноценен белтъчен внос чрез приеманата храна, разяснява проф. Байкова. Тоест да се храним с достатъчно месо, риба, яйца, мляко и млечни продукти, които са източници на 9-те аминокиселини, които организмът не може да произведе и трябва да получи с храната.

За добър синтез на тъканни протеини, в частност – поддържане на имунна защита, е важно храната да е богата и на активатори на обмените процеси: минерали и витамини, особено тези с антиоксидантни – витамини С, А, D, Е, както и на селен, цинк, желязо, магнезий, манган и др. Те се съдържат в разнообразни храни от растителен и животински произход.

"Казваме, че здравословно е това хранене, което доставя на човек ежедневно разнообразие от 60 жизненоважни хранителни вещества“, посочи префесорът.

Въглехидратите са енергиен източник за функцията на мозъка, сърцето и мускулите.

Когато прекарваме повече време у дома, освен балансирано хранене, ни е необходима и подходяща двигателна активност.

"Налага я и имунната защита на организма, която също се влияе от движенията ни. А те могат да бъдат най-различни и в никакъв случай не е сложно“, насърчава хората тя. Например 12-минутна гимнастика сутрин е постижима за повечето хора.

Все пак проф. Байкова отправя и предупреждението, че дори и да се стараем да спортуваме у дома, двигателната ви активност в такъв режим е по-ниска от обичайната, поради което и рискът от свръхприем на енергийни храни е много явен. А съветът ѝ е в този случай да избираме по-ниско калорийни белтъчни храни, например меса, риби, яйца, кисело мляко, извара, нискомаслени сирена, а не промишлено обработените мазни месни и рибни продукти, високомаслените кашкавали и деликатеси. За повече зеленчуци и плодове в менюто ни апелира професорът по диететика и хранене. Последното не е трудно сега, когато е пролет.

Свръхтеглото и затлъстяването са едни от най-рисковите фактори за възпалителни заболявания при човека.

„В края на миналото столетие се установи, че мастната тъкан е една мощна ендокринна система, която отделя десетки хормони и хормоноподобни вещества – адипокини, и по най-различни механизми се намесва в метаболизма, в ендокринния баланс на съвременния човек и го превръща в дисбаланс. От това обстоятелство произтичат различните рискови ситуации за метаболизма на съвременния човек със затлъстяване", обясни проф. Байкова.

И така: всяко преяждане и препиване в този период отнема насочеността на организма за две денонощия към имунна защита.

"В никакъв случай не е невъзможно за един месец работа вкъщи да редуцираме поне 2 излишни килограма от нашето тегло, като намалим дневната хранителна енергия поне с 500 калории", посочи тя и даде пример: такава е калорийната стойност на една баклава или 100 г. млечен шоколад.

За финал професорът напомня, че затлъстяването не е "козметичен проблем", а метаболитно заболяване. При 85% от случаите то е свързано с риск от развитие на диабет тип 2, дислипидемии, сърдечно-съдови заболявания, подагра – метаболитен синдром, както и нарушено хормонално равновесие.