България е на последните места по осигуряване на здравословна среда за децата (видео)

България е на 35-то място по осигуряване на здравословна среда за децата сред 39 държави. Това показват резултатите от последния доклад на Изследователския център на УНИЦЕФ „Иноченти“.

Докладът сравнява как 39 държави от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и Европейския съюз (ЕС) се справят с осигуряването на здравословна среда за децата и беше представен днес в Министерството на околната среда и водите от УНИЦЕФ и вицепремиера по климатични политики и министър на околната среда и водите Борислав Сандов.

Изследването включва показатели като излагане на вредни замърсители, включително токсичен въздух, пестициди, влага и олово; достъп до светлина, зелени площи и безопасни пътища; и приноса на държавите за климатичната криза, потреблението на ресурси и изхвърлянето на електронни отпадъци.

Страната ни се представя слабо по отношение на излагането на децата на вредни замърсители, много от тях дишат токсичен въздух у дома и навън, отбелязва докладът. По експозиция на населението на фини прахови частици страната е на едно от челните места.

Изгубените години живот в добро здраве (на 1000 деца под 15-годишна възраст) поради замърсяване на въздуха са най-много в Колумбия (3,7) и Мексико (3,7), а най-малко в Япония (0,2) и Финландия (0,2). За България този показател е 1,7. Децата губят години в добро здраве и заради небезопасни водни източници.

Бедните домакинства са изправени пред по-високи рискове по отношение на замърсяването на въздуха в дома, достъпа до безопасна и чиста вода и тъмните жилища, които обитават.

Във включените 31 европейски държави над два пъти е по-голяма вероятността бедните домакинства с деца да са пренаселени и да се затрудняват с отопляването на жилището в сравнение с домакинствата с деца, които не са бедни. Децата от по-бедните домакинства се сблъскват с много по-големи рискове и опасности от увреждане и по-често живеят в по-лоши квартали с по-малко места за игра.

България е сред държавите с най-голям процент деца, живеещи при тежки битови лишения, което означава пренаселеност, съчетана с влага, тъмнина или неподходящи санитарно-хигиенни условия. Тук е най-висок относителният дял на домакинствата с деца, които се затрудняват с отопляването на дома – 26% от всички домакинства и около 48% от бедните домакинства в страната.

Влагата и мухълът са основни рискови фактори в домашната среда, които допринасят за инфекциите на горните дихателни пътища, астмата и бронхита. В България 12,9% от децата обитават жилища с влага и мухъл.

Над една четвърт от домакинствата (27%) в България обитават пренаселени жилища, което има неблагоприятно отражение върху резултатите на децата в училище, физическото и психическото здраве на членовете на домакинството.

За да онагледи отговорността на всяка страна за общата картина в света, докладът отчита свръхпотреблението на ресурсите на Земята във всяка от включените в доклада държави поотделно. Ако всички в света консумират ресурси със скоростта, с която го правят хората в страните, включени в доклада, ще е необходим еквивалентът на 3,3 планети Земя, за да се поддържа нивото на потребление, се посочва в доклада.

Ако всеки потребяваше ресурси със скоростта, с която го правят хората в Канада, Люксембург и САЩ, биха били необходими поне 5 планети Земя. За стандарт на потреблението като в България ще са нужни 2,3 планети Земя.

Прекомерното потребление в най-богатите страни в света унищожава средата на децата в световен мащаб, сочи доклад на УНИЦЕФ

„Най-важното е да започнем да действаме и при всяка екологична политика да поставяме в центъра нуждите на децата“, каза Саня Шаранович, заместник-представител на УНИЦЕФ в България.

„Когато взимаме решенията и определяме политиките, искаме да включим и гласа на младежите, каза вицепремиерът по климатични политики и министър на околната среда и водите Борислав Сандов. Той отбеляза, че в момента се обновяват и учебните програми, за да може темата за климатичните промени да е добре интегрирана с уроци и упражнения в целия учебен процес. Вицепремиерът допълни, че в страната се предприемат стъпки към по-задълбочено изследване на връзката между околната среда и здравето на хората, в това число и на децата. „С Министерството на здравеопазването работим активно, за да направим съпоставка на картата на общественото здраве с картата на замърсяването“, посочи Сандов.

УНИЦЕФ призовава органите на управление на национално, регионално и местно равнище да намалят отпадъците и замърсяването на водите и на въздуха и да осигурят качествени жилища и квартали. Необходимо е също да се подобри средата за най-уязвимите деца. Децата от бедни семейства по-често са изложени на риска от екологични вреди в сравнение с децата от богати семейства, а това задълбочава съществуващите неравенства.

Изследователският център „Иноченти“ е самостоятелно научно звено на УНИЦЕФ. Той се занимава с научни изследвания по нови или актуални теми, за да обезпечи информационно стратегическите насоки, политики и програми на УНИЦЕФ и неговите партньори, да насочи глобалните дебати по правата на детето и развитието и да осигури информация за изследванията и политиките за всички деца, особено за най-уязвимите, по цял свят.

Резюме на доклада на български език може да откриете ТУК, а целия доклад на английски език може да прочетете ТУК.

Следете новините ни в GoogleNews