Бактериалните инфекции са втората водеща причина за смърт в света. Те са причинили всеки осми смъртен случай през 2019 г., показа първата глобална оценка на смъртността им.

В новото мащабно проучване, публикувано в списание „Lancet“, са разгледани смъртните случаи от 33 често срещани бактериални патогени и 11 вида инфекции в 204 държави и територии, предаде АФП.

Патогените са били свързани със 7,7 милиона смъртни случая през 2019 г.

Това ги прави втората водеща причина за смърт след исхемичната болест на сърцето, която включва инфарктите, се казва в проучването.

Само пет от 33-те бактерии са били отговорни за половината от тези смъртни случаи: Staphylococcus aureus, Escherichia coli, Streptococcus pneumoniae, Klebsiella pneumoniae и Pseudomonas aeruginosa.

S. aureus е бактерия, която често се среща в човешката кожа и ноздрите. E. coli обикновено причинява хранителни отравяния.

"Тези нови данни за първи път разкриват пълния мащаб на глобалното предизвикателство за общественото здраве, което представляват бактериалните инфекции", заяви съавторът на изследването Кристофър Мъри. Той е директор на базирания в САЩ Институт за здравни показатели и оценка.

"Изключително важно е тези резултати да бъдат включени в радара на глобалните здравни инициативи, за да може да се направи по-задълбочено проучване на тези смъртоносни патогени и да се направят подходящи инвестиции за намаляване на броя на смъртните случаи и инфекциите."

Изследването също така показва сериозни разлики между бедните и богатите региони.

В Африка на юг от Сахара има 230 смъртни случая на 100 000 души население от бактериални инфекции.

Този брой е намалял до 52 на 100 000 души в така наречения от проучването "суперрегион с високи доходи". Той включва страните от Западна Европа и Северна Америка.

Авторите призовават за увеличаване на финансирането, включително за нови ваксини, за да се намали броят на смъртните случаи. Те предупреждават срещу "необоснованата употреба на антибиотици".

България има най-високата смъртност от бактериални инфекции, срещу които антибиотиците са безсилни. Антимикробната резистентност е следствие от години безконтролна употреба на тази група лекарства. Страната ни е единствената в Европа, в която по време на пандемията консумацията на антибиотици се е повишила с 20%, докато останалите бележат спад с 30%.

Данните бяха съобщени на пресконференция по повод Световната седмица на антимикробната резистентност, организирана от българския офис на Световната здравна организация.

България е една от страните, които най-трудно се справят с последствията от употребата на антибиотици. На експертно ниво нещата стоят добре, но не можем да пробием на ниво приемане на стратегията от Министерски съвет, сподели доц. Михаил Околийски, експерт "Обществено здраве" в българския офис на СЗО, и подчерта, че България е едната от двете европейски страни, които нямат политика за антибиотичната резистентност.

Още по темата

17/11/2022

Здраве

България е сред първите по смъртност от бактерии, устойчиви на антибиотици