България има най-високата смъртност от бактериални инфекции, срещу които антибиотиците са безсилни. Антимикробната резистентност е следствие от години безконтролна употреба на тази група лекарства. Страната ни е единствената в Европа, в която по време на пандемията консумацията на антибиотици се е повишила с 20%, докато останалите бележат спад с 30%.

Негативната тенденция беше представена на пресконференция в навечерието на Световната седмица посветена на антимикробната резистентност - 18-24 ноември, организирана от българският офис на Световната здравна организация (СЗО).

доц. Михаил Околийски

СЗО има стратегия за преодоляване на антимикробната резистентност, която съдържа екшън план - One Health (Едно здраве). "Едно здраве" насърчава разумното използване на антибиотици, планът включва контрол на инфекциите, следване на хигиенните принципи, за да не се стига до усложнения, които да бъдат третирани с антибиотици. България е една от страните, които най-трудно се справят с последствията от употребата на антибиотици. На експертно ниво нещата стоят добре, но не можем да пробием на ниво приемане на стратегията от Министерски съвет, сподели доц. Михаил Околийски, експерт "Обществено здраве" в българския офис на СЗО, и подчерта, че България е едната от двете европейски страни, които нямат политика за антибиотичната резистентност.

проф. Ива Христова

Според проф. Ива Христова, директор на Националния център по заразни и паразитни болести, проблемът с прекомерната консумация на антибиотици е по-сериозен в доболничната помощ. Тя цитира данни, според които страната е на първо място по консумация на макролидни антибиотици - един от които беше масово предписван по време на пандемията. Тя цитира данни от проучване, публикувано в "Лансет", според които България е с най-висока смъртност, вследствие резистентност на бактерията ешерихия коли към антибиотици, водеща по смъртност е и при пневмониите, причинени от стрептококи. Оказва се, че много от масовите антибиотици вече не могат да лекуват бактериални инфекции, заради неправилна и прекомерна употреба.  

По думите на проф. Христова тревожно е, че безсилни започват да стават препарати от т. нар. резерв, това са антибиотици с изключително стриктни показания за употреба, които се прилагат основно в болнична среда,  медикаменти от по-нова генерация. 

Има строги индикации кога да се лекува с антибиотик. Вирусно заболяване не се лекува с антибиотик. Той се прилага на 4-5-7-ия ден от вирусната инфекция, ако се появи бактериална инфекция. Това става, когато се промени цветът на секретите, припомни проф. Христова.

По думите ѝ трябва да има електронна система, за да се проследява изписването на антибиотици. "Е-рецептата ще извади наяве фактите при нас и може да реши проблемите до голяма степен", убедена е тя.

д-р Койчо Коев

Антимикробната резистентност е проблем и на ветеринарната медицина, където употребата на антибиотици е дори с цел профилактика срещу заболявания, съобщи д-р Койчо Коев, директор на Център за оценка на риска по хранителната верига.

Ние използваме доста антибиотици. За да стигне нещо до трапезата, то трябва да е здравеопазено. И при нас основно изискване е бактериологичното потвърждаване на причинителя, макар невинаги да се спазва. Трябва да се избягва прилагането на антибиотик върху цялото стадо и да има индивидуален подход. Не бива веднага да се прибягва до широкоспектърен антибиотик. Насърчаваме ваксинацията като превенция и основен способ за избягване на антибиотична употреба, каза д-р Коев.

"Според проучване на СЗО 80% приетите антибиотици са били неправилно вземани по време на пандемията. Няма нови антибиотици, създаването им е изключително скъпо. СЗО насърчава създаването на няколко антибиотика, но това ще отнеме няколко години", коментира доц. Околийски по време на дискусията.

Нужен ли е специален режим на предписване?

Има подобен механизъм в разпоредбите. Фармацевтите нямат право да продават антибиотици без рецепта, въпросът е в контрола. Ако се въведе изискване антибиотиците да бъдат изписвани само със специална рецепта и механизмът не се спазва, пак няма да има ефект. Усилията трябва да бъдат насочени към спазване на разпоредбите по драконовски начин. Така е в скандинавските страни, които са лидери в борбата с антимикробната резистентност, Испания също има ниски нива. Италия имаше голям проблем, но след интервенция на политиците и общността този проблем беше решен, каза за OFFNews доц Околийски.

д-р Скендер Сила

Според д-р Скендер Сила този проблем ще бъде актуален и в близкото бъдеще.

Световните лидери - не само здравните министри, но и президентите, премиерите работят по създаване на т.нар. пандемично споразумение. Това е правен инструмент от най-високо ниво, който ще проправи пътя към създаването на по-строги критерии, вкл. за предписването на антибиотици. Защото проблемът с ненужната употреба на антибиотици не съществува само в България. Той е глобален. Разбира се, в някои държави е по-остър, но трябва да имаме предвид, че не всички държави имат еднаква система за докладване на нивата на резистентност. България я сравняваме с други страни в ЕС. Като страна член на ЕС България докладва тези данни на Европейския център за профилактика и контрол на заболяванията. Вероятно в някои държави, в други части на света, докладват ниски цифри, което е възможно да се дължи на неразвити канали за мониториране. Така че цифрите може да са подвеждащи. Затова много внимаваме когато сравняваме държавите, подчерта представителят на СЗО у нас д-р Скендер Сила.

Близо 5 млн. души по света са починали вследствие антимикробната резистентност през 2019 г. 1 млн. 300 000 са директна жертва на тази резистентност. Лечими в миналото заболявания могат отново да се превърнат в глобален проблем, ако не спре безконтролната употреба на антибиотици, твърдят организаторите на кампанията с апел "Времето ни с антибиотиците изтича. Промяна трябва да има".