Журналистът Георги Караманев с пореден експеримент – дигитален AI двойник

Дигитален двойник, базиран изцяло на изкуствен интелект, представи Георги Караманев – програмист, журналист и автор на блога „Дигитални истории“. По думите му проектът идва след поредица експерименти, в които е искал да види дали съдържанието, създавано от хора, може да се различава от генерираното с изкуствен интелект.

Създадох инфлуенсър с над 85 хиляди последователи, който беше изцяло генериран (изображения, текстове, всичко) и никой не забеляза, че тук нещо не е наред. – разказва караманев. - Успях да класирам генерирани стихове в топ 10 на два поетични конкурса в България. Предпоследният експеримент беше текст, който публикувах преди около два месеца. В него разказвам как изкуственият интелект започва да проявява признаци на самосъзнание… На финала си признавам, че този текст не съм го писал аз, а е изцяло генериран от изкуствен интелект на база на мои материали.

След това авторът пита хората колко от тях са разпознали, че този текст е изкуствено генериран и 90% от тях твърдят, че не са успели.

Признавам, за мен това беше една личностна криза, защото писането със сигурност е нещо, което съм се опитвал да развивам през целия си живот, и мисля, че това е нещото, което правя най-добре. А изведнъж се оказа, че не съм нужен в този процес. Алгоритъмът беше създал текст, който има своите игри на думи, прекрасна структура... Не беше допуснал фактологична или каквато и да било друга грешка. Затова си зададох въпроса какво повече мога да експериментирам. И тук дойде идеята да създам свое дигитално копие. Да обуча един чат бот на всичките ми текстове и интервюта. Това беше дълга пътека с много и наистина неочаквани експерименти. Те показаха, че тази технология е много различна от всичко, което очакваме. Различна е и от двете клишета, с които подхождаме към нея – че е голям маркетингов шум, или че е нещо, което ще промени всичко и ще останем без работа – подчертава Караманев.

Преди месец дигиталният двойник на Георги Караманев е пуснат за публично ползване и всеки може да му задава различни въпроси. А неговият създател все още събира впечатления от това как двойникът му реагира на желанията на потребителите.

„Много интересно е усещането да говориш със „себе си“. Изненади имаше и продължава да ги има. Не съм се опитвал да му въплътя съзнание, но това не го спира да разсъждава по големи теми, по които и аз разсъждавам, добавяйки и свои допълнителни нюанси. Доста добре се справя в това да не казва неща, които не би трябвало. Например да говори за мои политически пристрастия и да дава конкретни житейски напътствия.“

Според Георги Караманев става все по-трудно пишещият човек да се отличава от изкуствения интелект.

За да се отличим, ние, хората, интуитивно започваме да допускаме грешки, та да изглежда човешко. Разбира се, че трябва да полагаме на съмнение всичко, което ни дава изкуствения интелект, но той е все по-способен да се спасява от „халюцинации“. Това не означава, че изведнъж трябва да му се доверяваме за всичко, защото със социалните мрежи сме настъпвали и тази мотика. В началото те бяха едно приятно средство да видим снимки, да си общуваме. После станаха място, където нещо е безплатно, но стоката сме ние и нашето внимание и не е непременно това да се случва етично. И оттук нататък стигнахме до хейта, до социалните разломи, дори до спадане на критериите за истинско изкуство. Нюзфийда на социалните мрежи, който е една предишна форма на изкуствен интелект, ни затвори в социални балони и промени общуването ни. Сега няма как същото да не се случи и с изкуствения интелект. Моделите, базирани на изкуствен интелект, вече ни познават по-добре, отколкото нашите близки. Минали са вече много години, в които ние оставяме дигитален отпечатък, свързан с всяко наше търсене (вече и с всеки наш разговор с изкуствен интелект) и това ни прави манипулируеми във всяка посока, която можем да си представим – от политическа, през обществена, до това какво да си купим утре.

По думите на журналисти технологиите не ни правят по-хуманни.

„Технологията дава безкрайни възможности да бъде надграждана. Неминуемо последствие е когнитивния упадък, който видяхме заради това, че делегирахме голяма част от знанието си на технологиите. Вече не помним телефонни номера, което е чудесно. Но самото знание девалвира като умение, а оттук нататък и общуването тръгва в тази посока... Спасението минава през избора на едни чисто човешки репери, които да си оставим, и през по-голям обществен разговор. Мечтая си, че това ще се случи, преди да е станало късно и нещата да са необратими“, казва Георги Караманев.

Чуйте целия разговор във видеото.