Хората зад мрежите: Как телекомуникационният сектор променя пазара на труда

Когато стане дума за телекомуникации, повечето от нас мислят за обхват, скорост и новите 5G технологии. Но в сянката на технологичния напредък се случва и една по-тиха, но съществена промяна – на трудовия пазар. През последните няколко години секторът не просто въвежда иновации, а активно пренарежда професионалния пейзаж в България – както по отношение на нужните умения, така и на типовете работни позиции.

Данни от трите водещи телекома в страната показват, че между 2022 и 2024 г. служителите им са се увеличили от 9650 на 10 475 души – това е ръст от над 8,5% само за две години. Зад този скок стоят сериозни инвестиции в 5G мрежи, оптична инфраструктура и нови бизнес услуги. Но тези иновации носят със себе си нуждата от нов вид експерти – не само класическите инженери, а и ИТ специалисти, интегратори на решения за корпоративни клиенти, хора с дигитални умения за управление на продукти и услуги.

Постепенно, традиционната представа за „телеком служител“ – като техник или мрежов инженер – отстъпва място на много по-разнообразни роли. Днес, редом с инженерите, в екипите влизат експерти по облачни технологии и мрежова сигурност, анализатори на данни, системни интегратори, хора, които развиват и поддържат дигитални платформи за продажба и обслужване. Дори центровете за обслужване на клиенти се променят – от оператори към специалисти, които създават цялостно потребителско преживяване онлайн.

Разликите не са само в ролите – и заплащането в сектора е над средното за икономиката. През 2023 г. средната годишна брутна заплата в областта на далекосъобщенията достига около 37 900 лв., което е над 50% повече от средното ниво в страната. В някои подотрасли, като безжичните услуги, възнагражденията надхвърлят 42 000 лв. годишно. При фиксираните мрежи пък ръстът за година е над 15%. Това показва както високата стойност на труда в сектора, така и засилващата се конкуренция за ограничен брой добре подготвени специалисти.

Любопитен е и профилът на заетост по пол. През 2024 г. жените представляват близо 46% от служителите в трите големи телекома – ръст от почти 6% за една година. На фона на ИКТ сектора като цяло, където жените рядко надхвърлят 30%, това е балансирана картина. Причините са няколко – от по-широката гама от позиции (не само технически, но и административни, търговски и клиентски), до ясни вътрешни политики, предоставящи равни възможности.

Въпреки тези положителни тенденции, предизвикателства не липсват. Най-голямото сред тях е недостигът на дигитални умения в страната. Само около 36% от населението в България притежава базови цифрови компетентности – далеч под средното за ЕС от 56%. Това не само ни поставя ниско в европейските класации, но и силно ограничава възможностите за включване на хора в модерни и технологично напреднали сектори като телекомуникациите.

Макар ниските нива на дигитални умения често да се посочват като бариера, те крият и значителен потенциал – както за хората, които търсят ново начало, така и за компаниите, готови да изграждат бъдещето отвътре. Все повече работодатели създават обучителни програми, отварят вратите си към таланти извън големите градове и гледат на уменията като на нещо, което се развива. Така се оформя по-достъпен и приобщаващ пазар на труда, където амбицията и способността за учене са също толкова ценни, колкото и опитът.
Днес телекомуникациите не са просто технологична инфраструктура – те са платформа за растеж, иновации и нови възможности.

С всяка стъпка към 5G, облачни услуги и интелигентни решения, се отварят нови хоризонти за кариера и развитие. А в основата на всичко това стоят хората – онези, които не само свързват мрежите, но и създават смислени връзки между технологии, бизнес и общество. Именно те превръщат сектора в двигател за едно по-свързано и устойчиво бъдеще.

Следете новините ни в GoogleNews