(Отдание на Въведение Богородично)

Св. свещеномъченик Климент, трети епископ Римски 

Житие на св. Климент Римски

Св. Климент бил трети син на Фавет и Матидия, богати и знатни езичници в Рим. След едно страшно корабокрушение майка му и двамата му братя изчезнали безследно. Безследно изчезнал и баща му, който отишъл да търси изгубените. Климент оплаквал родителите и братята си, като ги смятал за умрели. Постоянната мисъл за тяхната смърт го убедила, че всичко земно е краткотрайно. Той се мъчел да намери отговор на въпроса: всичко ли се свършва с тоя живот или има друг живот, задгробен? Потънал винаги в такива мисли, той ходел мрачен и натъжен, и не вземал участие в удоволствията на хората, които го обкръжавали. Случайно се запознал с един християнин, който му разказал за живота на Христа Спасителя и му открил, че Спасителят обещава вечно блаженство на Своите последователи. Сърцето на Климент се разпалило от желание да узнае повече за това утешително учение. За тая цел той решил да посети мястото на земната проповед и страдания на Спасителя, за да може да чуе там светите апостоли.

Провидението запазило живи всички членове на нещастното семейство и наредило след дълги години да се срещнат и съберат. В Кесария Климент приел Кръщение от св. ап. Петър и се присъединил към неговите ученици. В числото на последните именно Климент двамата по-големи свои братя, с които се бил разделил още на млади години. А по-късно те тримата, заедно с ап. Петър намерили първо майка си, а после и баща си. Старите родители забравили предишните скърби и мъки, благодарили на Бога и приели Кръщение от светия апостол.

Цялото семейство се върнало в Рим и, живеейки в почести и слава, не забравяло Бога. Много помагали на бедни и се стараели да разпространяват словото Божие. Климент бил особено ревностен към това свято дело. Той се намирал неотлъчно при ап. Петър във време на пребиваването му в Рим. Апостолът го ръкоположил за епископ преди своята смърт.

В тежкото време на гоненията Климент мъдро управлявал Църквата. Той обърнал мнозина към Христа. Избрал седем писари да записват подвизите на мъчениците и по такъв начин запазил за нас скъпоценни сведения за техните страдания. Във време на едно народно въстание езичниците се оплаквали против отричането от идолите и против успешната проповед на Климент. Вследствие на това император Траян (98-117 г.) го изпратил на заточение в Херсон Таврически (Крим) заедно с много вярващи.

На мястото на изгнанието, близо до гр. Херсон или Корсун, Климент намерил много християни, които били осъдени на тежка работа в каменоломните. Пристигането на Климент ги утешило. Светият епископ ги ободрявал и се трудел заедно с тях. Работниците нямали вода, но Господ по чудесен начин посочил на Климент бистър извор, водата на който имала лечебна сила. Слухът за церителната сила на чудесната вода се разпространила по цялата околност. Мнозина дохождали при Климента и той на всички проповядвал словото Божие. По такъв начин множество люде всеки ден се присъединявали към Църквата и приемали Кръщение от него в чудесния извор. Но злобата на гонителите скоро спряла ревността на епископа. Искали да го принудят да принесе жертва на боговете, и когато той отказал това, осъдили го на смърт. Турили го в лодка, привързали котва на шията му и го хвърлили в Черно море.

В ІХ век славянските просветители св. св. Кирил и Методий дошли в Херсон, по чудесен начин открили мощите на св. Климент и, като ги извадили от морето огнесли част от тях в Рим. Другата част останала в Херсон и по-късно била пренесена в Киев от св. княз Владимир. Древната църква "Св. Климент" в Рим била построена върху основите на дома на свещеномъченика. В нея били поставени мощите на св. Климент. В нея бил погребан и славянският просветител св. Кирил (†869).

© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

Св. Петър Александрийски

Св. Петър Александрийски е един от най-видните представители на Александрийската църква в края на III и началото на IV век. Строгият му подвижнически живот и значението на богословските му трудове са били изтъквани както от негови съвременници, така също и от по-късни църковни отци и писатели: Евсевий Кесарийски, св. Атанасий Велики, св. Епифаний Кипърски, Сократ, Созомен, блажени Теодорит, Леонтий Византийски, св. Иоан Дамаскин и други.

За ранните години от живота на св. Петър няма сведения. Образование е получил вероятно в Александрийското катехизическо училище. Ползувал се е с разположението на Александрийския архиепископ Теона. Под негово ръководство изучавал Свещеното Писание и се упражнявал в подвизите на благочестието. От него той бил ръкоположен за презвитер.

Около 394 г. заради голямата му ученост бил назначен за ръководител на Александрийското училище. След смъртта на Теона той бил избран в 300 г. за негов приемник. За епископската му дейност Евсевий Кесарийски пише:

"След като Теона в продължение на 19 години упражнявал своето служение, поел епископата в Александрия Петър. И той също през време на своето дванадесетгодишно служение се отличил по блестящ начин. Той е можал да ръководи своята църква непълни три години преди гонението. Останалото време от своя живот той е имал да преодолява тежки условия, но въпреки това безбоязнено се е застъпвал за благото на своето паство. Поради това в деветата година от гонението бил обезглавен и се увенчал с венеца на мъченичеството".

Това станало в 311 г. през време на гонението на християните при император Максимин, което започнало в 303 г. при император Диоклетиан.

Като се съди по запазените откъслеци от съчинения на св. Петър (РG, t. 18, соl. 449-522), може да се заключи, че литературно-богословската му дейност е била обширна и разнообразна. Евсевий Кесарийски го прославя като "великолепен образец на епископ заради неговия добродетелен живот, както и заради неговата запознатост със Свещеното Писание" и като "прекрасен образец на учител на християнската религия".

По запазените откъслеци съчиненията на св. Петър могат да се разделят на две групи: по-големи трактати и писма или служебни послания.

Към първата група се отнасят:

1) "За покаянието" (De poenitentia) от 306 г.; от него са запазени, като извлечение, 14 правила, които се именуват обикновено "Каноничеческо послание" (Epistola canonica, РG, t. 18, соl. 467-508). В тях се посочва начинът, по който отпадналите от вярата и от Църквата през време на гонението могат да бъдат приети отново в църковно общение.

2) В някои ръкописи към тези правила е добавено петнадесето (за поста), което е извлечено от съчинението "За Пасхата" (De Pascha); то е било вероятно пасхално послание.

3) В Деянията на Третия вселенски събор в Ефес (431 г.) са приведени три кратки извлечения от съчинението "За Божеството" (De Deitate, РG, t. 18, соl. 509-512). Очевидно то е било защита на Божественото достойнство на Иисуса Христа и е било насочено против субординационизма на Ориген. Подчертано е, че Син Божи - "Бог Слово е станал Човек, без да престане на бъде Бог".

4) От съчинение на св. Петър под заглавие "За идването на Спасителя" (Adventu Salvatoris, РG, t. 18, соl. 511-512) Леонтий Византийски привежда един откъслек в съчинението си "Против Несторий и Евтихий", в което е изтъкнато, че в Иисуса Христа са съединени в едно Лице две природи - Божествената и човешката.

5) Леонтий Византийски в друго свое съчинение ("Против монофизитството") привежда два откъслека от първата книга на съчинение на св. Петър против Оригеновото учение за предсъществуването и грехопадението на душите.

6) На сирийски език са запазени седем откъслека от съчинение "За възкресението" (De resurrectione).

Към втората група се отнасят:

1) едно кратко писмо, което, наскоро след започването на гонението при Диоклетиан (303 г.) св. Петър отправил след отдалечаването си от Александрия до александрийските християни, за да ги предупреди за неканоническите деяния на епископ Мелетий Ликополски. Запазено е в латинския му превод (PG, t. 18, col. 509-510).

2) На коптски език е запазен откъслек от писмо до епископ Аполоний Ликополски, "когато той изпаднал под влияние на езичеството".

Проф. Илия Цоневски

Св.  Климент Охридски

Житие на св. Климент Охридски

Приема се, че равноапостолните просветители на славянските народи св. св. Кирил и Методий, когато се отправили към Моравия, взели със себе си от своято родина юношата Климент. От това заключаваме, че той се е родил в Солун или някъде в неговите околности.

Климент придружавал своите учители в Рим, където бил ръкоположен в свещенически сан от римския папа Адриан ІІ. След смъртта на св. Методий, архиепископ Моравски (†885 г.), немското духовенство изгонило из Моравия апостолите на славянската реч. Тогава св. Климент с някои свои събратя намерил добър прием в родната си България, която вече официално била приела християнството и имала нужда от учители на славянски език. Благоверният цар Борис–Михаил изпратил Климента (886 г.) в югозападната половина на своята обширна държава, в македонската област Кутмичевица с главни градове Девол и Охрид. Там той работил с голяма ревност между новопокръстените българи като учител и свещеник.

На събора в Преслав (893 г.) Климент бил избран за "пръв епископ на българския език". Като свещеник и епископ той неуморно работил 30 години (886-916 г.) за утвърждаване на християнската вяра сред своя народ. Денем той обучавал деца и юноши, а нощем се молел и пишел: превеждал книги от гръцки на български език; съставял проповеди за празници, които сам произнасял или неговите ученици ги прочитали пред новопокръстения български народ. Построил църкви и манастири. С молитвата си извършвал много чудеса.

Той опростил глаголицата и съставил буквите на тъй наречената славянска азбука "кирилица". Само в западната половина на тогавашна България св. Климент имал около 3500 ученици, които приемали свещен сан и постепенно измествали из България гръцкото духовенство с неговия непонятен за простия народ гръцки език. Като си приготвил предварително гроб в основания от него манастир "Св. Пантелеймон", св. Климент починал на 27 юли 916 година.

След смъртта му Господ го прославил с благодатни чудеса. Служба и жития на св. Климент са съставени от негови непосредствени ученици или от далечни наследници на епископската му катедра, като знаменитите охридски архиепископи Теофилакт (1094-1107 г.) и известният канонист Димитрий Хоматиян (1216-1234 г.).

Българската православна църква е възприела да празнува неговата памет и именния му ден – 25 ноември, а в деня на неговата смърт – 27 юли, тя чества паметта на всичките свети Седмочисленици: Кирил, Методий, Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий.

© Жития на светиите, Синодално издателство, 1991 година.