Сваленият с военен преврат президент на Боливия Ево Моралес е един от най-дългогодишните лидери в Латинска Америка със своите близо 14 години начело на страната.
60-годишния Моралес е първият държавен глава от коренното население на Боливия.
Оставката му след натиск от въоръжените сили идва след спорната му победа за четвърти пореден мандат и решение на конституционния съд на Боливия да отпадне ограничението в броя на мандатите на държавния глава. Двете събития предизвикаха протести и безредици, които продължиха със седмици, а военните настояха лидерът да се оттегли в името на стабилността.
Моралес е роден в село в западния регион Оруго, в семейство на индианци от племето Аймара. Прохожда в политиката като водач на съюза на производителите на кока. Коката е суровината, от която се прави кокаинът, а в Андите се отглежда от хилядолетия за религиозни цели, служи като лек за височинна болест и се ползва като лек стимулант.
Ево Моралес се кандидатира за президент за пръв път през 2002 г., обещавайки да управлява страната си в името на коренното население, което от векове е маргинализирано и дискриминирано. Печели изборите от втория опит - през декември 2005 г.
Вземайки властта, той се съсредоточава в изработването на нова конституция, която обявява Боливия за многонационална и светска държава и има за цел да представи по-справедливо десетките етнически групи.
Междувременно, продължава да защитава правата на произвеждащите кока, като запазва отрасъла в рамките на закона и въвежда мерки за регулиране на търговията въпреки натиска на САЩ реколтата да бъде унищожена. Американските власти обвиняват президента, че не прави достатъчно, за да спре производството и трафика на кокаин. Той, от своя страна ,твърди, че се допуска отглеждането на малки количества реколта за културни и религиозни цели.
През 2008 г. Моралес гони от страната американския посланик Филип Голдберг, обвинявайки го в конспирация срещу правителството, и спира дейността на американската агенция за борба с наркотиците - DEA.
Моралес е част от "розовия прилив" на леви лидери в Латинска Америка, който взема властта на континента в годините след 2000-та. Повечето от тези лидери впоследствие са заменени с консервативни правителства.
Малко след встъпването си на власт, той намалява собствената си заплата и тези на хора от върхушката. След това се заема с ренационализация на нефтената и газовата промишленост. Повишените данъчни приходи позволяват на Боливия значително да увеличи публичните си инвестиции и помагат за увеличаване на чуждестранните резерви на страната.
Администрацията инвестира много в проекти за благоустройство и социални програми за борба с бедността. Откакто Моралес е начело на най-бедната латиноамериканска страна, крайната бедност спадна от 38% през 2006 г. на 17% през 2018 г.
Едно от големите му поражения е неуспехът да осигури излаз на море на Боливия в спора със съседна Чили. Боливия губи излаза си на Тихия океан през 1884 г. след война с Чили и оттогава се опитва да си го върне. През октомври 2018 г. международният съд се произнесе в полза на Чили и донесе разочарование от Моралес сред много боливийци. Президентът преди това ги бе уверил, че успехът е "много близо".
Ево Моралес редовно взема думата по време на конференции за климата, където страстно говори за повече уважение към "Майката Земя". Икономическите му политики обаче невинаги са в синхрон с тези думи. Един плановете му, например, предвижда голям асфалтов път през Амазония. Идеята бе посрещната на нож от местното население, което видя в това възможност за заграбване на земя и незаконна сеч. Широкомащабни демонстрации срещу строителството на пътя принудиха правителството да отстъпи, но не задълго. Проектът бе отново задвижен през 2017-а, когато Моралес обвини изразяващата загриженост за Амазония международна общност в "колониален екологизъм".
През 2019-а срещу Моралес избухнаха протести заради пожари, възникнали в защитени райони. Демонстрантите го призоваха да отмени постановление, което допуска фермерите да извършват контролирани палежи, за да разчистят земя за земеделие. Много от протестиращите носеха и плакати, обвиняващи президента с незачитане на резултата от референдума от 2016 г. На него населението се произнесе срещу неограничения брой мандати на държавния глава.
Протестиращите твърдяха, че той е пренебрегнал волята на народа, зачитайки не резултата от референдума, а решението на конституционния съд, който отмени ограничението в броя на мандатите.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
''Най-доброто предстои!''. Пеевски сменя устава на ДПС в НДК (видео, снимки)
Депутатите ще разгледат Бюджет 2025 на 7 януари
PISA: Българчетата са най-функционално неграмотни в Европа. Къде сме година след теста
Орбан обвини имиграцията за нападението в Магдебург