Сваленият с военен преврат президент на Боливия Ево Моралес е един от най-дългогодишните лидери в Латинска Америка със своите близо 14 години начело на страната.
60-годишния Моралес е първият държавен глава от коренното население на Боливия.
Оставката му след натиск от въоръжените сили идва след спорната му победа за четвърти пореден мандат и решение на конституционния съд на Боливия да отпадне ограничението в броя на мандатите на държавния глава. Двете събития предизвикаха протести и безредици, които продължиха със седмици, а военните настояха лидерът да се оттегли в името на стабилността.
Моралес е роден в село в западния регион Оруго, в семейство на индианци от племето Аймара. Прохожда в политиката като водач на съюза на производителите на кока. Коката е суровината, от която се прави кокаинът, а в Андите се отглежда от хилядолетия за религиозни цели, служи като лек за височинна болест и се ползва като лек стимулант.
Ево Моралес се кандидатира за президент за пръв път през 2002 г., обещавайки да управлява страната си в името на коренното население, което от векове е маргинализирано и дискриминирано. Печели изборите от втория опит - през декември 2005 г.
Вземайки властта, той се съсредоточава в изработването на нова конституция, която обявява Боливия за многонационална и светска държава и има за цел да представи по-справедливо десетките етнически групи.
Междувременно, продължава да защитава правата на произвеждащите кока, като запазва отрасъла в рамките на закона и въвежда мерки за регулиране на търговията въпреки натиска на САЩ реколтата да бъде унищожена. Американските власти обвиняват президента, че не прави достатъчно, за да спре производството и трафика на кокаин. Той, от своя страна ,твърди, че се допуска отглеждането на малки количества реколта за културни и религиозни цели.
През 2008 г. Моралес гони от страната американския посланик Филип Голдберг, обвинявайки го в конспирация срещу правителството, и спира дейността на американската агенция за борба с наркотиците - DEA.
Моралес е част от "розовия прилив" на леви лидери в Латинска Америка, който взема властта на континента в годините след 2000-та. Повечето от тези лидери впоследствие са заменени с консервативни правителства.
Малко след встъпването си на власт, той намалява собствената си заплата и тези на хора от върхушката. След това се заема с ренационализация на нефтената и газовата промишленост. Повишените данъчни приходи позволяват на Боливия значително да увеличи публичните си инвестиции и помагат за увеличаване на чуждестранните резерви на страната.
Администрацията инвестира много в проекти за благоустройство и социални програми за борба с бедността. Откакто Моралес е начело на най-бедната латиноамериканска страна, крайната бедност спадна от 38% през 2006 г. на 17% през 2018 г.
Едно от големите му поражения е неуспехът да осигури излаз на море на Боливия в спора със съседна Чили. Боливия губи излаза си на Тихия океан през 1884 г. след война с Чили и оттогава се опитва да си го върне. През октомври 2018 г. международният съд се произнесе в полза на Чили и донесе разочарование от Моралес сред много боливийци. Президентът преди това ги бе уверил, че успехът е "много близо".
Ево Моралес редовно взема думата по време на конференции за климата, където страстно говори за повече уважение към "Майката Земя". Икономическите му политики обаче невинаги са в синхрон с тези думи. Един плановете му, например, предвижда голям асфалтов път през Амазония. Идеята бе посрещната на нож от местното население, което видя в това възможност за заграбване на земя и незаконна сеч. Широкомащабни демонстрации срещу строителството на пътя принудиха правителството да отстъпи, но не задълго. Проектът бе отново задвижен през 2017-а, когато Моралес обвини изразяващата загриженост за Амазония международна общност в "колониален екологизъм".
През 2019-а срещу Моралес избухнаха протести заради пожари, възникнали в защитени райони. Демонстрантите го призоваха да отмени постановление, което допуска фермерите да извършват контролирани палежи, за да разчистят земя за земеделие. Много от протестиращите носеха и плакати, обвиняващи президента с незачитане на резултата от референдума от 2016 г. На него населението се произнесе срещу неограничения брой мандати на държавния глава.
Протестиращите твърдяха, че той е пренебрегнал волята на народа, зачитайки не резултата от референдума, а решението на конституционния съд, който отмени ограничението в броя на мандатите.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
Танас
Русия за първи път изстреля междуконтинентална балистична ракета по Украйна (снимки, обновява се)
Деспин Митрев
Бивш депутат на ИТН внезапно оглави партията на Божков
Деспин Митрев
Румъния влиза в Шенген на 1 януари, увери премиерът Чолаку
Johnny B Goode
Русия за първи път изстреля междуконтинентална балистична ракета по Украйна (снимки, обновява се)