Русия вербува нов тип шпиони - уязвими аматьори, които не са съвсем наясно в какво участват

В новата реалност на разузнаването шпионинът вече не изглежда като герой от филм. Той може да бъде всеки – съсед, колега или случаен познат. Именно към такива хора все по-често се насочват руските служби, които променят тактиката си в Европа, пише брюкселското издание "Политико".

След масовото експулсиране на руски дипломати и предполагаеми агенти от европейските столици след началото на войната в Украйна, Москва е принудена да преосмисли начина, по който изгражда шпионските си мрежи. Вместо класически разузнавачи под дипломатическо прикритие, Кремъл все по-често разчита на „аматьори“ – обикновени граждани без официални връзки със службите.

Новият модел залага на хора, които са уязвими – финансово, социално или психологически. Те могат да бъдат мигранти, младежи или дори дребни престъпници, привлечени с обещания за бързи пари или подложени на натиск.

Разузнавателни служби в Европа предупреждават, че Русия активно търси такива кандидати, които могат да изпълняват малки задачи – от събиране на информация до саботажни действия. Често тези хора дори не осъзнават напълно в какво участват.

Тази стратегия позволява на Москва да изгражда децентрализирани и евтини мрежи. Вместо добре обучени агенти, които са скъпи и лесно разкриваеми, се използват множество „еднократни“ изпълнители.

Подобен подход дава и ключово предимство - правдоподобно отрицание. Дори при залавяне на отделни участници, връзката с руските служби остава трудна за доказване.

Анализатори отбелязват, че след като традиционните разузнавателни структури са отслабени от експулсиранията, Русия компенсира с по-гъвкави и неформални методи, пише "Политико".

Методите за вербуване не са нови, но се използват по-агресивно. Сред тях са финансови стимули, изнудване и психологически натиск. В някои случаи се използват и лични слабости – дългове, зависимости или политически убеждения.

Тези техники са добре познати в разузнаването: изграждане на доверие, постепенно въвличане и накрая – поставяне на човека в ситуация, от която трудно може да се измъкне. 

Европейските служби за сигурност са изправени пред ново предизвикателство. Вместо да следят ограничен брой професионални агенти, те трябва да идентифицират потенциално хиляди „спящи“ или случайно вербувани участници.

Това прави заплахата по-разпръсната и по-трудна за контрол. В същото време дори малки действия – саботаж, дезинформация или събиране на информация – могат да имат сериозен ефект върху сигурността.

Новата стратегия показва трансформацията на съвременния шпионаж. Той вече не разчита само на елитни агенти, а на широк кръг от хора, които могат да бъдат привлечени или принудени да сътрудничат.

Това означава, че границата между „обикновен човек“ и „шпионин“ става все по-размита – а рискът, че някой от обкръжението ни може да бъде въвлечен, вече не е просто сюжет от филм, а реалност, отбелязва изданието.

Следете новините ни в GoogleNews