Без да определи арбитри – което е в разрез с изискване на закона, и само по разказа на уличена в плагиатство преподавателка Комисията по академична етика към министъра на образованието и науката преценява, че такова няма. По дългия път към решението си КАЕ пренебрегва всички предоставени ѝ доказателства за противното. Решението – касаещо преподавател в Техническия университет в София - не е законно, но не може да бъде обжалвано в съда.

Публикуваме разказа за случая на доц. д-р Димитър Бакърджиев пред OFFNews, след който - и коментарите на МОН в отговор на въпросите ни.

Налице са достатъчно основания да се приеме, че Комисията по академична етика (КАЕ) към министъра е взела незаконно решение по сигнали за плагиатство. В същото време МОН прави опити да прикрие този факт и отказва да извърши проверка за евентуално нерегламентирано въздействие при вземането на решението.

Хронологията е следната:

На 1 март 2022 г. подадох сигнал в МОН (Вх.№ 94-1031/01.03.2022 г.) с молба за проверка на факти, будещи съмнения за плагиатство в трудовете на проф. д-р Й. С. А. от Стопански факултет на Технически университет - София. Те са представени за участие в конкурси за придобиване на образователната и научна степен „доктор“ и за заемане на академичните длъжности „доцент“ и „професор“. Доказателственият материал дава основания за съмнения за плагиатство в значителни размери и изисква проверка по съответния ред.

Извършената по заповед на министъра проверка показва, че сигналът е допустим в съответствие с изискванията по ал. 2 и 3 на чл. 30 на Закона за развитие на академичния състав в Република България и той е насочен към КАЕ за проверка по същество.

На 30 май 2022 г., със свое заявление (Вх.№ 94-3144/30.05.2022 г.) алармирах министъра, че отдавна са изтекли всички срокове за проверка, предвидени в чл. 30 от Закона. Освен това се обърнах към него с молба да осъществи контрол върху действията на Комисията по академична етика, предвид разпространяваната в ТУ - София информация за неправомерно въздействие от страна на ректора проф. Кралов и представителката на университета в Комисията за отклоняване на разглеждането на сигнала или за вземане на „подходящо“ решение по него.

На 11 юли 2022 г. подадох допълнение към първия сигнал (Вх.№ 94-4248/11.07.2022 г.), с което добавих нови факти, будещи съмнение за плагиатство в трудовете на проф. д-р Й. С.А.

На 19 юли 2022 г. Комисията по академична етика излиза с решение, че сигналът е неоснователен, т.е. не е констатирано плагиатство. Това решение е незаконно, защото е взето в нарушение на изискванията на Закона за развитие на академичния състав в Република България.

На 22 август 2022 г. подадох нов сигнал до министъра (Вх.№ 04-4248/22.08.2022 г.), с който настоявам той да отмени решението на Комисията по академична етика като незаконосъобразно, необективно и уронващо престижа на МОН.

Основанията за това са:

1. Решението на КАЕ е взето в нарушение на чл. 30 (8) на Закона за развитие на академичния състав в Република България, който изисква в 14-дневен срок Комисията по академична етика да определи за конкретната процедура не по-малко от трима арбитри, които са хабилитирани лица от регистъра.

Арбитри по сигнала не са определяни. Вместо това е взето предвид само мнението на потърпевшата проф. Й.С.А. и уж предоставено становище от проф. М. В. (в решението се твърди, че то е приложено).

Проф. М. В. с декларация, приложена към сигнала, отрича Комисията да е искала становище от него за конкретния случай.

Нарушена е и ал.(9) на чл. 30 на Закона, според която „... Докладът при нарушения по ал. 2, т. 3 и 4 се изготвя въз основа на становищата на всеки един от арбитрите.“

Следователно КАЕ е задължена да вземе решението си и да изготви доклада си само въз основа на становищата на арбитрите, но такива е нямало.

В нарушение на чл. 30, ал. 12 на Закона решението е пренебрегнало множеството предоставени със сигнала и неговото допълнение факти и доказателствен материал и е взело предвид само мнението на потърпевшата проф. Й.С.А.

2. Като главно основание за решението е използвано твърдението на проф. Й.С.А., че именно тя е разработила методиката по проект, за преписването на която е упреквана. Това нейно твърдение се опровергава от приложените към сигнала с Вх.№ 94-1031/01.03.2022 г. разделителни декларации на участниците в проекта, от които е видно, че не тя е разработила методическата част.

3. Невярно е твърдението в решението на Комисията, че в монографичния труд на проф. Й.С.А. за придобиване на академична длъжност „Професор“ всички използвани източници са цитирани коректно. Комисията напълно е игнорирала и не е взела предвид представените 11 източници, от които е преписвано. Те са публикувани преди монографията, което доказва неверността и на следващото твърдение на Комисията, а именно, че някои от посочените в сигнала източници, от които е заимствано, са публикувани след издаването на монографията.

4. В нарушение на чл. 30, ал. 12 на Закона е подмината без оценка посочената в сигнала статия, преписана почти 100% от два източника. Тя е използвана от проф. д-р Й.С.А за придобиване на академичната длъжност „професор“.

5. В нарушение на чл. 30, ал. 12 на Закона не са взети предвид доказателствата за евентуално плагиатство в учебник, представен от проф. д-р Й.С.А за участие в конкурса за заемане на академичната длъжност „професор“. Те са предоставени със Заявление в допълнение към сигнала за плагиатство с Вх.№ 94-4248/11.07.2022 г. (преди решението на КАЕ).

С новия сигнал с Вх.№ 04-4248/22.08.2022 г., добавих и нови факти, будещи съмнения за плагиатство в трудове на проф. д-р Й.С.А. Посочих и факти за представяне на информация, която според мен е с невярно съдържание, при участие в конкурса за придобиване на академичната длъжност „професор“. Например, за участие в конкурса проф. Й.С.А. е включила свои статии с твърдение, че те са реферирани и индексирани в световноизвестни бази данни с научна информация, но фактите показват, че това не отговаря на истината. Освен това, в авторската справка (резюме) на научните си трудове по конкурса, проф. Й.С.А. твърди, че част от публикациите ѝ са с импакт ранк (SJR на SCOPUS), което също не отговаря на истината. Явно е, че Научното жури по конкурса, на което ректорът на ТУ проф. Кралов е бил председател, не е обърнало внимание на тези факти, но етичността на тази постъпка също се нуждае от оценка.

Интересно е да се отбележи, че шест от седемте членове на Научното жури, в това число и проф. Кралов, който някои медии обвиниха във финансови нарушения и получени необичайно големите възнаграждения, не са от професионалното направление по конкурса за професор и това буди съмнение по експертизата им по него.

Поради липса на реакция от страна на МОН аз се обърнах за съдействие и към други институции. Подал съм сигнали до председателя на Комисията по образование и наука към 48-ото Народното събрание (Вх.№ ПГ-48-2194-Д-5/23.11.2022 г.) и до президента (Вх.№ 94-00-335/14.02.2023 г.), когато служебният министър на образованието бе назначен от него. Няма отговори оттам.

Какво е особеното в конкретния случай?

Проблемът е системен за висшето образование у нас.

Плагиатството, не е изолирано явление в нашите университети. То е кражба на интелектуална собственост, която обикновено остава ненаказана. Недобросъвестни хора го използват като средство за бързо академично израстване. Плагиатството нанася значителни щети на българската наука и образование, а лошият пример на заобикаляне на правилата е заразителен. Той бързо се разпространява и носи опасност от пълно принизяване на научната и преподавателската дейност. Нещо повече, ненаказаността на тези прояви създава у младите хора впечатлението, че това е нормален път за развитие.

На думи всички се борят с плагиатството, но в действителност дали това е така? Не е тайна, че ректорите на университети, особено когато имат свои представители в КАЕ, могат да влияят на работата ѝ в желана посока. Опитват се да „защитят“ престижа на собствения университет или да предпазят близък им човек. Принципите, защитата на правата на авторите и дългосрочния интерес на университетите и държавата се пренебрегват.

В конкретния случай поведението на членовете на Комисията буди недоумение и тревога. Буди тревога и липсата на контрол върху дейността ѝ. Законът и академичната етика повеляват тя да осъществява коректно своите задължения, а не да обслужва интересите на отделни университети и на някои ректори.

Анализът и на други решения на Комисията по академична етика оставя впечатлението, че тя използва различна мярка за различните хора и университети. В някои случаи, като посочения тук, тя си „затваря очите“ и пренебрегва важни факти, нарушавайки Закона. В други е много строга. Само един пример: със свое решение, публикувано на 08.06.2022 г., Комисията определя като плагиатство постъпката на професор от Шуменския университет, който самостоятелно е публикувал статия, която преди това е публикувал заедно с друг колега. На тази основа е препоръчано срещу него да бъдат предприети предвидените в Закона санкции.

Възникват въпросите:

 Защо не е проверено законосъобразно ли е решението на комисията, а твърденията в сигналите отговарят ли на истината?

 Защо не е изяснена евентуалната персонална вина на членовете на Комисията за вземането на незаконосъобразното решение, както и на тези, които са го допуснали?

 Защо не е направена проверка по съмненията за корупционни действия?

Остава впечатлението, че държавни органи неглижират плагиатството в науката и полагат усилия за прикриване на конкретно обвиненото в плагиатство лице. Може би те прикриват собствените си нередности.

Налице е нарушаване на принципите на правовата държава от МОН. На първо място това е резултат от създадените правила от МОН, според които решенията на Комисията по академична етика не подлежат на съдебен контрол, а на такъв подлежат само издадените от министъра актове на тяхната основа. Но в случая такъв акт не е издаден, а незаконното решение остава в сила. Единствената възможност за неговото обжалване е пред министъра, който не реагира на сигналите. Това е нарушаване на принципите на правовата държава, защото лишава заинтересованите лица от възможността да обжалват незаконните действия на администрацията (в случая на Комисията) пред съда и да защитят правата си.

На второ място нарушаване на принципите на правовата държава е липсата на реакция от институциите на сигналите за незаконност на решението и за евентуална корупционна връзка при приемането му. Като подател на сигналите не съм информиран за резултатите от проверката и предприетите действия. Това създава впечатлението, че е налице не само отказ от действия по тях от страна на посочените държавни органи, но и за повтарящ се опит за прикриване на действията в МОН, за нежелание да бъде разкрита евентуална корупционна връзка.

Начинът, по който ще бъде или няма да бъде решен този случай, ще е показателен за отношението на държавата към законността, плагиатството и ставащото в ТУ – София. Той ще даде надежда, че нещата ще се подобрят или ще обезсмисли усилията в науката, ще покаже, че нечестните методи и безропотното послушание са единствения начин за академичното израстване.

OFFNews се обърна към МОН с въпроси във връзка с изложените твърдения на доц. д-р Бакърджиев, включително защо не са били определени арбитри и законосъобразно ли е така взетото решение; как ще обяснят разминаването в твърденията за становището на проф. д.н. М.В., каквото той отрича да е давал; как - ако той е прав - се легитимира решение само на база твърденията на уличената в плагиатство преподавателка; били ли са взети предвид представените доказателства и ако не - защо; разгледала ли е КАЕ втория сигнал от доц. д-р Бакърджиев.

В отговор от министерството пишат следното:

"КАЕ не е пристъпила към избор на арбитри, тъй като е преценила, че документите и аргументите в отговора от ТУ-София оборват твърденията в сигнала.

Становището на проф. д.н. М.В. не е в качеството му на арбитър, определен от КАЕ.

Проф. д.н. М.В. е автор на:

- становище, с което се открива процедура по защита на дисертация за ОНС "доктор"; на инж. Й. А. (изготвено на 25.05.2006 г., представено на катедрен съвет);

- рецензия за дисертацията за ОНС "доктор"; на инж. Й. С. А. (изготвена на 05.08.2006 г., предоставена на СНС по "Енергийни технологии и машини"; с препоръка
да се предложи на съответната научна комисия при ВАК да присъди ОНС "доктор" на Й. С. А.);

- рецензия на научните трудове на д-р Й. С. А. в процедура по конкурс за "доцент" (изготвена на 11.04.2010 г., предоставена на СНС по отраслова и фирмена икономика с препоръка да се предложи на съотв. научна комисия при ВАК да присъди званието "доцент"; на Й. Ангелова).

За резултатите от проверката е изготвен доклад, който е публично достъпен на официалната интернет страница на Министерството на образованието и науката в раздел „Комисия по академична етика“.

Видно от съдържанието на доклада, КАЕ обосновава решението си с наличието на становище и рецензии на проф. М. В., изготвени по повод процедурата, въз основа на която на Й. С. А. е присъдена образователната и научна степен „доктор“ през 2006 г.

Според информацията, публикувана в Регистъра за академични длъжности и дисертации, поддържан от Националния център за информация и документация, проф. М. В. е бил рецензент в същата процедура пред Висшата атестационна комисия. Бил е и ръководител на проекта „Разработване на електронен изчислителен модел за образуване на регулираните цени за разпределение и обществена доставка на електрическа енергия за целите на ДКЕВР“, споменаван неколкократно в сигналите на проф. Д. Х. Б. като източник, от който проф. Й. С. А. е заимствала без надлежно цитиране.

Законът за развитието на академичния състав в Република България (ЗРАСРБ) и правилникът за неговото прилагане не предвиждат механизъм, въз основа на който министърът да отмени доклад на КАЕ, обективиращ нейни решения.

След публикуване на споменатия доклад на официалната интернет страница на Министерството на образованието и науката в деловодството на МОН е заведен нов сигнал от проф. Д. Х. Б. В съответствие с изискванията на чл. 30, ал. 4, т. 1 и ал. 5 от ЗРАСРБ е определена комисия, която е извършила проверка за допустимост на сигнала по чл. 30, ал. 2 и ал. 3 от ЗРАСРБ. Комисията е определила сигнала като недопустим с мотив, че въпреки твърдението на подателя за наличие на нови факти и обстоятелства, същият прилага документи, които вече са били разгледани от КАЕ по повод предходния сигнал".

По повод твърдението на МОН, че в конкретния случай комисията е преценила да не избира арбитри доц. Бакърджиев коментира пред OFFNews, че "КАЕ няма право да преценява дали да изпълни закона", че тя не е спазила изискванията му и следователно взетото решение е незаконно. "Нещо повече - коментира още доцентът - КАЕ е задължена да вземе решението си и да изготви доклада си само въз основа на становищата на арбитрите", като се позовава на чл. 30, ал. 9 от закона.

"Проф. М.В. действително е бил рецензент на Й.А., но: това не отменя необходимостта от избор на арбитри. Мнението на един рецензент не е достатъчно за вземане на решение. Това мнение може да е неправилно, каквото е съмнението за конкретния случай", посочва още доцентът и напомня, че това не променя факта, че са налични доказателства за плагиатство.

"Дори само фактът, че е използвана значителна по обем информация от проект без позоваване или цитиране е съществено основание да се заключи, че е налице некоректно поведение", подчертава той.

"В дисертационния си труд, както и в хабилитационния си труд и в статия по конкурса за доцент проф. Й.А. е използвана цялостната логика и методиката, заимствани са текстове и фигури от проекта „Разработване на електронен изчислителен модел за образуване на регулираните цени за разпределение и обществена доставка на електрическа енергия за целите на ДКЕВР“.

Освен това Й.А. не е автор на използваната без позоваване или цитиране методиката и текстове, което е видно от декларациите за дяловото участие в разработването на проекта, приложени към Сигнал с Вх.№ 94-1031/01.03.2022.

Трябва да се почертае, че КАЕ не искала становище от проф. М.В. по конкретния случай. Ако бе поискано, той би могъл да даде мнение и по останалите факти, освен свързаните с рецензираните трудове. Следователно не е вярно твърдението от решението на КАЕ, че по конкретния случай му е поискано и той е дал становище", излага аргументите си доц. Бакърджиев.

МОН не дава отговор на въпроса на OFFNews „Били ли са взети предвид представените доказателства и ако не, каква е била причината за това и има ли последствия от този, да го наречем, пропуск?“. Пренебрегването им също нарушава закона. "Подмината е без оценка преписаната почти 100% от 2 източника статия, използвана от А. за придобиване на академичната длъжност „професор", отбелязва доцентът.

"Въобще не са взети предвид доказателствата за плагиатство в учебника „Икономика на енергетиката – част 2“, представен от Й. Ангелова за участие в конкурс за заемане на академичната длъжност „професор“, които са предоставени със Заявлението в допълнение към сигнала за плагиатство (Вх.№ 94-4248/11.07.2022 г.)", изтъква той.

"Абсурдно е твърдението на МОН, че ЗРАСРБ и правилникът за неговото прилагане не предвиждат механизъм, въз основа на който министърът да отмени доклад на КАЕ, обективиращ нейни решения" - убеден е преподавателят. - Абсурдно е да се допусне, че никой не може е да отмени решение/доклад на КАЕ, дори ако то е незаконно, а следователно и никой не може да го обжалва. Това би били грубо нарушение на принципите на правовата държава.

В действителност КАЕ е помощен орган на министъра. Тя е на пряко негово подчинение и контрол и той носи пълна отговорност за нейната дейност и евентуални пропуски. Той има не са право, но и задължение, да отмени всяко решение/доклад на КАЕ, които не отговарят на изискванията на Закона и на чл. 2 (2) от Правилника за дейността ѝ. За това не е необходим специално разписан механизъм."

Той определя като "абсурдно" "незаконното, а следователно и нищожно" решение на КАЕ да е основание за отхвърляне на втория му сигнал.

"Сигналът има две части. В първата част се посочват факти за незаконосъобразно решение на КАЕ и се настоява министърът да отмени това решение. Тази част на сигнала е насочена пряко към министъра, а не към КАЕ. Тя не подлежи на оценка за допустимост по чл. 30, ал. 2 и ал. 3 от ЗРАСРБ. Нещо повече стопирането на този сигнал е недопустимо.

Втората част на сигнала повторно предоставя факти, които са били пренебрегнати и не са били разгледани от КАЕ по повод предходния сигнал (посочени са по-горе). Тя включва и нови доказателства за плагиатство, както и данни за представяне на информация с невярно съдържание при участие в конкурса за придобиване на академичната длъжност „професор“.

Следователно не отговаря на истината твърдението на МОН, че представените със сигнала факти и обстоятелства „..вече са били разгледани от КАЕ по повод предходния сигнал“.

Може да се заключи, че Комисията за допустимост на сигнала е превишила правата си по първата част на сигнала и е взела напълно немотивирано решението по втората част", завършва преподавателят.