Някои от текстовете в антикорупционния закон на вицепремиера Меглена Кунева ще отпаднат, след като някои от министрите в правителството са изразили резервите си по тях. Това става ясно от стенограмата от последното заседание на правителството в сряда.

Става въпрос за четири текста, срещу които се обявяват финансовият министър Владислав Горанов, строителният Лиляна Павлова, правосъдният Екатерина Захариева и вицепремиерът Томислав Дончев.  

Горанов иска отпадане на възможността ръководителите на бъдещото Бюро за борба с корупцията, да получават обезщетения, след като напуснат постовете си. Според финансовия министър това крие риск от прецедент и може да последва и на други места в администрацията. Вицепремиерът Кунева аргументира този текст с това, че след като напуснат постовете си, директорът и зам.-директорите на Бюрото поне три години след това трябва да избягват конфликт на интереси. Това ограничавало възможностите им за професионална реализация, а европейската практика показвала, че най-добрият инструмент за компенсация са именно обезщетенията. 

Горанов възразява и на изискването в закона, част от конфискуваните от Бюрото средства в полза на държавата, да отиват целево за социална дейност. Той се аргументира със Закона за публичните финанси, според който приходите не са целеви и служат за финансиране на разходите.

Регионалният министър Лиляна Павлова възразява на текст, според който административните актове на Бюрото няма да подлежат на съдебен контрол. Министърът на правосъдието възразява на възможността новият антикорупционен орган да проверява магистрати. Тя се позовава на последните промени в Конституцията, които дават по-широки правомощия на инспектората при ВСС, който ще проверява съдиите и прокурорите за конфликт на интереси. Според нея в закона трябва да бъдат уредени отношенията между Инспектората и Бюрото и тяхната съвместна работа по магистратите.

Точка 40
Проект на Решение за одобряване проект на Закон за предотвратяване на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество

БОЙКО БОРИСОВ: Госпожа Кунева.

МЕГЛЕНА КУНЕВА: Господин премиер, уважаеми колеги, това е един закон, който си поставя още по-амбициозна задача от този, зад който ние застанахме като Министерски съвет миналата година. Искам да кажа само няколко думи за това какво казва докладът на Европейската комисия. Казва, че подходът ни е правилен, анализът е всеобхватен.

Подчертано е, че нашите стратегии и анализи съдържат конкретни мерки, а приемането на закона е определено като ключов тест в борбата с корупцията през 2016 година.

Проектът е разработен след няколко срещи при премиера в тясна връзка с колегите от КОМПИ. Проектът беше качен за обществено обсъждане на 2 март, тоест, аз съзнателно удължих срока извън 14-те дни. Стоя близо месец. В същия период беше проведено и междуведомствено съгласуване.

При двете процедури са получени общо 28 становища – 23 от институции, пет от граждански организации.

Специално за отбелязване е, че четирите звена, които влизат в новия орган, са изпратили становища. От страна на съдебната власт също имаме четири становища: от ВСС, на Инспектората, на Прокуратурата и на ВКС.

Получените бележки са приети 60%. Немалка част от публично огласените бележки и критики към законопроекта не стъпват върху конкретен текст от него, а са по принцип.

Водещите идеи: единен орган, задълбочени проверки на имуществото на лицата, заемащи висши публични длъжности, връзка между конфликта на интереси и проверката на имуществото. Органът е за проверка на лицата по високите етажи. Засилва се сигналната функция на гражданите, тоест, това, което наричаме овластяване на гражданите.

По-важните моменти са следните.

Органът е Национално бюро за предотвратяване на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, тоест, съединява се с КОМПИ, което не беше характерно за предишния вариант. Колегиален орган е, състои се от директор и четирима заместник-директори, избирани от Народното събрание. Това беше част от критиката преди, която е адресирана. Предложения могат да правят парламентарните групи и отделни народни представители.

Директорът трябва да е юрист, тъй като тук става дума и за така наречената гражданска конфискация. Изискването директорът да е юрист ми се струва, а и от работната група срещна голяма подкрепа.

Заместник-директорите – лица с висше образование със 7-годишен стаж. В някои подобни служби, примерно, има IT специалисти, защото законът до голяма степен засича информация през такива мрежи. Уредена е процедура за изслушване. Има изискване за несъвместимост.

Субектният обхват. Разширяване по отношение на имуществените декларации, но стесняване по отношение на конфликта на интереси. Примерно, тук се включват: главният архитект, ректори, директори на болници, имаме предложения от МОСВ, имаме предложения от Министерството на земеделието и храните, включени са. Но при стесняване на конфликта на интереси сега КПУКИ проверява над 100 000 човека, но с много слаби резултати – 70% от решенията падат в съда. Всички други служители от администрацията и членове на бордове на държавни и общински дружества се проверяват от Инспекторатите.

Проверка на магистратите – съчетали сме конституционния текст и необходимостта от еднакви стандарти за проверка. Инспекторатът проверява имуществени декларации и при несъответствие или сигнали ги изпраща на Бюрото за задълбочена проверка.

Декларацията е една. Досега имущество и конфликт на интереси бяха две декларации.

Праг за деклариране – предлагаме да се увеличи от 5000 на 10 000 лева, защото 5000, според работната група, е прекалено нисък праг, за да са за значимите случаи. Имаме положително становище на Сметната палата.

Декларира се имущество на лица във фактическо съжителство, но фактическото съпружеско съжителство е казано, включително и с тази уговорка, че трябва да е продължило повече от две години, прецизно, без прекъсване.
Уредена и възможността за отстраняване на непълноти и грешки в декларациите – в 14-дневен срок се дава тази възможност за поправки. Избягва се завъртането на държавната машина заради неволни пропуски.

Сигнали. Това е нова глава – уреждане на реквизити на сигнала и задължителна предварителна проверка и едва ако се установят достатъчно данни – с решение на Бюрото се преминава към проверка на имуществото.

Проверката на имуществото стартира на различни основания в зависимост от категорията лица – висши публични длъжности или с предявени обвинения по действащи правила за отнемане. За висши публични длъжности се преминава към проверка в три случая: несъответствие – 20 000 лв. между декларирано и налично, установен конфликт на интереси, сигнал с достатъчно данни, преминал през предварителна проверка.

Предвидени са проверки за почтеност на инспекторатите, включително използване на полиграф. Уредена е забрана на дарения, промяна в режима на отнемане на имущество, възможност за даване на обяснения от лицето, обратна доказателствена тежест, препоръка в докладите на Европейската комисия, публичност на срещите на министри, шефове на агенции и областни управители и кметове. За справка ще кажа: по примера на госпожа Бъчварова, както тя го е направила в своя сайт, мисля, че това бихме могли да го направим. Прави се в Европейската комисия. Не е нищо необикновено.

Тъй като една голяма част от политическите разговори бяха водени навън, с участието на премиера, искам да подчертая, че този закон наистина би довел до заслужено добра оценка на усилията, които правителството прави. От тук присъстващите министри – представители на съответни парламентарни групи, искам да кажа, че всички подкрепят закона. Това е ГЕРБ, Реформаторският блок и АБВ.

Ако премиерът ми даде мандат и ако вие, разбира се, подкрепите закона, аз ще продължа да убеждавам всички, включително и опозицията в неговата полезност.

ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Фактическото съжителство не ме тревожи. Имам две бележки, които колегите не са приели, на които все пак държа да обърна внимание.

Създаваме прецедент в чл. 14, ал. 4 и по чл. 146, ал. 5, сега, в последния вариант – чл. 145, ал. 2. Не подкрепяме: към момента в законодателството липсва подобна законова разпоредба, съгласно която ръководителите на бюджетни организации, министри, председатели на агенции и комисии да получават обезщетения след изтичане на мандата им.

Тук всички, които заемат определени длъжности, като държавни органи, в момента на прекратяването на мандата им стават и си тръгват – няма никакви обезщетения, защото няма щета, за да има обезщетения. Предвиждането на подобни плащания към тези бъдещи държавни органи създава, според мен, опасен прецедент, който може да повлече след себе си допълнително законотворчество, което да създаде подобни, според мен, небалансирани регламенти, свързани със заплащането в бюджетната сфера, които не знам доколко са целесъобразни. Това е едната тема.

Втората тема е в чл. 145, ал. 2, където е предвидено 30% от конфискуваното имущество да се използва задължително за финансиране на социални дейности и борба с (буквално е записано): „30 на сто от стойността на отнетото имущество се използва за социални и образователни цели, както и за реализирането на дейности за превенция на корупцията“ и такава е цялостната философия на бюджетиране.

В чл. 17, ал. 2 на Закона за публичните финанси е записано, че приходите не са целеви и служат за финансиране на разходите. Тази норма дори да бъде приета във вида, в който сте я предложили, е практически неприложима, защото парите нямат панделка и няма как да привържем конкретната реализация, която ще се извършва, живот и здраве, в хода на прилагането на закона с разпределянето на тези потоци. Давам пример: бюджетът за социални дейности на Министерството на труда и социалната политика се утвърждава ежегодно като общ размер на разходите и се прилага в рамките на годината, освен ако не се извърши актуализация на годишния Закон за държавния бюджет.

Ако в рамките на годината се получи голяма реализация, така да се каже, на незаконно придобито имущество, което впоследствие е отнето, това няма да даде основание за извършването на допълнителен разход по бюджета на Министерството на труда и социалната политика, тъй като разходите му вече са фиксирани в годишния закон за бюджета. Не случайно и в Закона за публичните финанси е изведен (той стоеше и в Закона за устройство на държавния бюджет) принципът, че приходите не са целеви и служат за общо финансиране на разходите.
Това са ми двете бележки.

Първата бележка е концептуална – дали трябва и каква щета са претърпели тези хора, та трябва да ги обезщетяваме. Втората бележка е свързана с принципите на бюджетиране и тя не би работила, дори да се приеме в този вид.

ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Аз имам една бележка, която касае чл. 19, ал. 3, а именно, административните актове, които ще бъдат издавани от Бюрото и тяхната обжалваемост, защото имаме няколко поредици от решенията на Конституционния съд, които казват, че всеки административен акт трябва да може да бъде обжалван по съдебен ред, с оглед защита на интереси и законосъобразността на издадените актове. Така че, това е бележката, която предлагам още веднъж да се разгледа от гледна точка на тази възможност, която не е предвидена в чл. 19, ал. 3: че издаваните актове от Бюрото, а те са административни актове по своя смисъл, не се предвижда да бъдат обжалвани по съдебен ред – нещо, което мисля, че ще има проблем с Конституционния съд.
Благодаря.

МЕГЛЕНА КУНЕВА: По втората бележка – за Закона за публичните финанси, разбирам аргументите. В много страни, например, в Италия това, което се отнема като незаконно придобито имущество, служи за финансиране на такъв тип разходи и за кампания за повишаване на разбиранията за антикорупционната политика. Тоест, има едно направление, по което се използват средствата. Ето, примерно, тези 26 милиона, които са сега от последната година – година и половина от Комисията. Ако вие считате, че противоречи, разбира се, министърът на финансите има право да си каже как тълкува и прилага Закона за публичните финанси.

По отношение на първата бележка, аз ще ви обясня какво имаме предвид. В повечето страни, включително и в Европейската комисия, ако си заемал една длъжност в продължение на четири години като министър, след това трябва да избягваш поне три години конфликта на интереси. Примерно, ако министърът на транспорта е бил три-четири години министър на транспорта, след това няма как да отиде и да направи… В смисъл, за да може да наложим тази забрана, да не заемат длъжности, в които са в конфликт на интереси – да, нарича се обезщетение. Не е типично за нашето право, не се прави до сега, но на мене ми се струва, че ако прецените, бихме могли да го въведем.

Не съм прекалено настойчива, но наистина го има.

ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Други категории служители в същата ситуация не се обезщетяват.

МЕГЛЕНА КУНЕВА: Както прецените.

БОЙКО БОРИСОВ: Захариева.

ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Това щях да кажа, което и господин Дончев каза – че де факто за доста други служители има забрана да не заемат подобна позиция, в същото време не е предвидено обезщетение за тях.

Но аз не за обезщетението исках да взема отношение.

Наистина, има резон в това да бъдат и обезщетени, предвид високо рисковата длъжност, която ще заемат и с голям корупционен натиск.

По отношение на взаимодействието между закона за борба с корупцията и, съответно, бъдещия проект на закон за съдебната власт, по отношение на правомощията на Инспектората, свързани с измененията на Конституцията, получени са становища и от Висшия съдебен съвет, и от Върховна прокуратура, и от ВКС, доколкото знам, и от самия Инспекторат, и от нас. Считам, че… Наистина предлагам да се приеме така, но когато върви законът за съдебната власт, може би трябва да детайлизираме някои от взаимоотношенията между Инспектората, защото с Конституцията категорично се даде правомощие на Инспектората да проверява конфликта на интереси и да се произнася по конфликта на интереси на магистратите, както и правомощия по отношение на имуществото и всичките становища на всички органи на съдебната власт са в тази посока – по-скоро да няма вмешателство и да преценим внимателно. Така че, може би ще се наложи някакво изменение и на този закон със закона за съдебната власт.

МЕГЛЕНА КУНЕВА: Господин премиер, ние, разбира се, сме го обсъждали и с министъра на правосъдието, и с работната група. Естествено, че Конституцията ще бъде стриктно спазена. Става въпрос, че ако Инспекторатът подаде сигнал, след като види несъответствия, ако подаде сигнал към Бюрото, Бюрото да може да направи така наречената дълбочинна проверка. Защото просто няма как Инспекторатът да има всички средства и, ако щете, и брой хора, с които разполага...

БОЙКО БОРИСОВ: Откъде идва проблемът?

МЕГЛЕНА КУНЕВА: Магистратите предпочитат да си се проверяват сами, тоест, ние да затворим още системата. Аз смятам, че може данъчните инспектори, например, също, или пък работещите в областта на земеделието, или ректорите и т. н. – всеки да си има своя собствена комисия за проверка. Не мисля, че имаме полза от това.

Разбирам и подкрепям, и подчертавам необходимостта от запазване през всички стъпки на независимостта на съдебната система. Но тя е отчетна на обществото, както сме отчетни всички ние. И пак казвам, Бюрото ще получи сигнала от Инспектората, а не Бюрото през главата на Инспектората да започне да проверява магистрати. Естествено, това е въпрос на политическо решение. Аз искам да има работещ орган и да се повиши доверието в тази толкова важна система, каквато е съдебната система.

БОЙКО БОРИСОВ: Захариева.

ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Господин премиер, не мисля, че тук става въпрос за нежелание от самите магистрати да бъдат проверявани, а по-скоро за конституционен текст, който е приет декември месец, особено по отношение на конфликт на интереси. Мисля, че почти са изчистени текстовете. Може би трябва наистина да е ясно, че проверката за конфликт на интереси се извършва от Инспектората, защото това е Конституционният текст и ние сме длъжни да го спазим.

По отношение на сигналите, по-скоро това е проблемът. Наистина, ясно е, че Инспекторатът може би няма механизъм да извърши такава дълбочинна проверка. Не става въпрос за текста на чл. 47, а по-скоро по отношение на сигналите на текста на чл. 48, ал. 6. Нека да го приемем така и в работата по закона за съдебната власт да го обмислим. Тук не става въпрос за нежелание, а по-скоро за текст на Конституцията, който ние трябва да спазим и становището е абсолютно еднакво от всички институции на съдебната власт.

БОЙКО БОРИСОВ: Първо, ние не случайно внасяме предложение Бюрото да бъде изцяло избирано от парламента и изключително отдалечено от Министерски съвет. По същата логика утре и депутатите могат да се позоват на своите конституционни права, да бъдат изключени и те. Дали може, дали не – не знам. Във всички случаи, това бюро не се прави срещу някого. Това бюро се прави, за да защити обществения интерес. Ако магистратите така са се произнесли и Конституцията така казва, така да бъде.

Двете съображения, които каза финансовият министър, мисля, че са правилни. Защо? По същата логика би могъл да иска утре и главният прокурор обезщетение. По същата логика би могъл да иска и главният секретар на МВР. По същата логика и директорът на ДАНС би искал обезщетение, защото тяхната работа също е достатъчно опасна, трудна и изисква много воля и лишения. В смисъл, влизаме в много тежък… Всеки от нас може да каже: да, ама аз съм управлявал 84-85 милиарда лева, това ми струва нерви, това ми струва еди какво си, после какво ще работя?

Трябва да седя без работа! Кой ще ми храни децата? Не мога да отида в банка, не мога да отида във фонд, не мога еди къде си, дайте ми обезщетение на мен!

Важното от това и молбата ми е: тъй като смисълът, силата… и много време се работи, много време се обмисля и действително би могъл да се приеме с едно голямо мнозинство и без обструкции… мисля, че е въпрос и на кауза за тези, които ще работят там, така че това спокойно може да отпадне, за обезщетенията. И действително ще има много – съдиите ще кажат: ние удряме с чукчето, вкарваме такива престъпници, прокурори и т. н.

Приемаме това да отпадне като точка. За ли сте или да го минем на гласуване? Така.

Второто, да не отиват за определен вид политики, защото утре могат да дойдат други и да кажат: Искаме част от парите, които събираме, да отиват за нашите органи. Има закон за бюджета. Освен това, те са добре платени в това Бюро, обезпечени са.

Така че, тези две неща могат да отпаднат.

За обжалването, Захариева, какво мислиш? Трябва ли да влезе обжалването?

ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Има пряко действие на Конституцията. Дори и изрично да не го разпишем, по силата на чл. 120…

БОЙКО БОРИСОВ: Но след като има пряко действие…

ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Но по-добре да го запишем.

БОЙКО БОРИСОВ: По-добре да го запишем, за да не кажат, че не е съобразено с Конституцията.

Четвърто, Законът за съдебната власт да бъде синхронизиран в тая си част. Права е госпожа Кунева, но за да не излезе, че правим едва ли не Бюро… защото може и такива тълкувания да има. На практика, то е най-силно насочено срещу изпълнителната власт, но за да не се изопачи, нека да бъде направено така, че да го синхронизираме, пък и парламентът нека да се произнесе след това.

МЕГЛЕНА КУНЕВА: Искате ли да оставим това в текста – чл. 5, ал. 2 казва: „Съдии, прокурори и следователи подлежат на проверка на имущественото състояние при условия и по реда на този закон. Проверките за конфликт на интереси (което е Конституцията) по отношение на тези лица се осъществяват при условията и по реда на Закона за съдебната власт”. Правилата за конфликт на интереси по този закон намират приложение, доколкото Законът за съдебната власт не урежда друго. Тоест, аз ще помоля тогава министъра на правосъдието, ако има конкретни текстове, които искат да отпаднат от този закон, нека да каже, но тогава цялата тежест…

БОЙКО БОРИСОВ: И по тази точка приемаме, че госпожа Захариева ще предложи корекция, която да удовлетворява магистратите.

МЕГЛЕНА КУНЕВА: Да, но става въпрос, че когато те извършат първата проверка и самият Инспекторат подава сигнал до Бюрото…

БОЙКО БОРИСОВ: Допишете го или го направете така – да се спази Конституцията.

ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Ще го конкретизираме. Нека да се приеме.

МЕГЛЕНА КУНЕВА: Те ни помолиха.

ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Ще го конкретизираме.

БОЙКО БОРИСОВ: Да се спази Конституцията. Ако Инспекторатът на Висшия съдебен съвет подаде на Бюрото като по-компетентен орган, с повече експерти и специалисти, то тогава с радост Бюрото да го изпълни. Така да бъде. Да се направи така, че да е в съответствие с Конституцията и да е след като те го предложат. Изрично да се каже, че след като Инспекторатът предложи – тогава да, а не Бюрото да отива да проверява.
Добре. Приехме точката.

Още по темата

30/03/2016

Политика

Кабинетът прие антикорупционния закон

28/03/2016

Политика

Според Кунева антикорупционният закон е част от "флирта" с гражданите

24/03/2016

Политика

Делчев: ВКС е срещу закона на Кунева, защото ще се проверят магистратите

24/03/2016

Темида

ВКС: Законът "Кунева" отваря врата за произвол и засягане на основни права