Кабинетът прие антикорупционния закон

Правителството прие проект на Закон за предотвратяване на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество.

Законопроектът предвижда създаването на единен антикорупционен орган – Национално бюро за предотвратяване на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество. Той обединява четири органа – Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, Центърът за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност (БОРКОР) и звеното в Сметната палата, което приема и проверява имуществените декларации.

Предвидено е, че Бюрото се състои от директор и четирима заместник-директори, избирани от Народното събрание. Бюрото има териториални структури, а служителите му ще минават тестове за почтеност, включително и проверки с полиграф.

За ефективно осъществяване на работата си Бюрото ще може да получава съдействие и информация от държавните органи, органите на местното самоуправление и местната администрация, юридически лица и от граждани.

Друго важно правомощие на Бюрото е възможността му да иска от съда разкриване на банкова тайна, както и на застрахователна и данъчна тайна. Бюрото има достъп и до базата данни на Централния кредитен регистър.

Кръгът на лицата, които обхваща законът, са лицата, заемащи висши държавни и други длъжности, както и лицата, имащи правомощия по разходване на публични средства. Допълнително са включени няколко категории лица в системи с повишен корупционен риск. Добавени са и офицерите от висшия команден състав на въоръжените сили. Лицата вече ще подават само една декларация за имущество и интереси пред единния орган, вместо различните декларации, подавани сега пред различни органи.

По отношение на магистратите е предвидено те да подават декларации за имущество и интереси към Инспектората към ВСС, който да използва софтуерната система и методите на Бюрото, а при установени несъответствия Инспекторатът ще сезира Бюрото за извършване на задълбочена проверка на имущественото състояние. Така законопроектът се съобразява с измененията в Конституцията от декември 2015 г.

За осигуряване на по-пълна информация за имущественото състояние на лицата, заемащи висши публични длъжности, е разширен кръгът на обстоятелствата, които те са длъжни да декларират. Сред новите обстоятелства са чуждо недвижимо имущество и чужди превозни средства, подлежащи на регистрация, на стойност над 10 000 лв., които лицето трайно ползва (т. е. повече от 3 месеца), и обучения, ако еднократната им стойност надхвърля 10 000 лв.
Запазва се задължението за деклариране имуществото и доходите на съпрузите и ненавършили пълнолетие деца.

Новост в закона е задължението за деклариране на имуществото и доходите и на лицето, с което задълженият е във фактическо съпружеско съжителство. Законопроектът предлага първата легална дефиниция на понятието в българското законодателство – съжителство на съпружески начала, продължило повече от 2 години.

Задълбочени проверки ще се образуват при несъответствие при проверката на декларацията за имущество и интереси над 20 хил. лева, при влязло в сила решение за конфликт на интереси и при сигнал или медийни публикации с достатъчно данни, преминали през предварителна проверка. Предвидени са допълнителни гаранции срещу възможна злоупотреба със сигналите.

Законопроектът предлага промени в процедурата по отнемане на незаконно придобито имущество. Предлага се „значителното несъответствие” между имуществото и нетния доход да е 120 000 лв., а не както досега – 250 хил. лева. Уредени са възможности за снемане на обяснения от проверяваното и свързаните с него лица, както и за изисквания на сведения от трети лица.

„Този закон изпълнява всички препоръки, които са дадени след внимателен анализ от български заинтересовани институции, неправителствени организации и външни такива”, коментира след края на заседанието на Министерския съвет вицепремиерът Меглена Кунева. 

По законопроекта са получени 28 становища от 23 институции, 5 граждански организации и всички четири организации, които влизат в новия орган – така нареченото Бюро за борба с корупцията, като над 60% от бележките са приети, уточни тя.

Кунева обясни, че в новия вариант на проекта се разширява обхватът на лицата, подаващи имуществени декларации - ректори, директори на болници, бивш команден състав на армията. Законът обаче е стеснен по отношение на конфликта на интереси.

Акцентът ще бъде върху крупните случаи, затова е взета под внимание бележката на Сметната палата прагът на деклариране да бъде 10 000, а не 5000 лева. 

Сега постоянната комисия за извършване на проверка за конфликт на интереси проверява над 100 хиляди души и има слаби резултати. Над 70% са дребните случаи, посочи Кунева.  

Още по темата

24/03/2016 Политика

Делчев: ВКС е срещу закона на Кунева, защото ще се проверят магистратите

24/03/2016 Темида

ВКС: Законът "Кунева" отваря врата за произвол и засягане на основни права

15/03/2016 Политика

Докладите за Румъния може да паднат догодина, от България още чакат реформи

06/03/2016 Политика

Кунева: Обещах да внеса още по-строг антикорупционен вариант и той вече е факт

Следете новините ни в GoogleNews