Министър Лиляна Павлова представи днес в парламента Националната програма за българското председателство на Съвета на ЕС. Бистришките баби и "тигри" също се намесиха в дебата в Народното събрание.

"Все още виждаме неяснота по отношение на визията, която България трябва да покаже в рамките на тези 6 месеца. България не е овчари и овце, България не е конници, България не е и само народни песни. Разбира се, Бистришките баби са нещо добро, но да не стигаме до там и „Бистришките тигри” да показваме на плакатите. Нека покажем една модерна България. Имаме време да коригираме това", каза Кристиан Вигенин, председател на Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове.

Павлова уточни, че приносът на парламента е отчетен в максимална степен в окончателния вариант на програмата и приоритетите.

Освен шестте срещи, които касаят българския парламент, вие, народните представители, ще имате възможност за участие в специфичните заседания и срещи, касаещи секторите от значимост за НС и съответните парламентарни комисии, обясни тя на депутатите.

Вигенин коментира, че вотът на недоверие към правителството не е саботаж за председателството, а може да се окаже стимул за управляващите да работят по-добре. „БСП заяви, че по въпросите на Председателството ще подкрепяме и ще работим заедно. Това не означава, че по всички въпроси, които опозицията има какво да каже, ще мълчи“, уточни той.

Той коментира, че усилията на НС са отчетени във финалния вариант на програмата за председателството и разчита на доброто взаимодействие по темата председателство да продължи.

„Само със съвместните усилия на институциите можем да постигнем по-съществени резултати за България. Тук за става въпрос доколкото това Председателство ще бъде плюс за нейния имидж. Трябва да използваме тези 6 месеца контактите на нашите представители с европейските им колеги, да поставяме въпроси, защото „желязото се кове, докато е горещо“, подчерта депутатът от БСП.

От своя страна председателят на Комисията по външна политика Джема Грозданова (ГЕРБ) посочи, че изведените приоритети на европейското председателство са предпоставка за успешното му провеждане.

„Следва да подкрепим нашето правителство в стремежа да постигне баланс в специфичните интереси на страните. Вярвам, че предизвикателства могат да бъдат преодолени в консенсус“, заяви Грозданова.

В България ще бъдат проведени 270 заседания от националното измерение, 6 от които са от парламентарното.

„Вчера вечерта се върнах от Страсбург. Това беше първото поемане на председателството в ЕП. Получих висока оценка за това, че България познава проблемите, но и приоритетите, които стоят пред нас. България постави първо своето основно послание за единство, стабилност в рамките на общоевропейския дневен ред и четирите приоритета“, обясни Лиляна Павлова.

„Първият е бъдещето на младите хора. Тук има особено значение бъдещият бюджет за 2020 г в контекста на Брекзит, в резултат на който европейският бюджет е минус 10-15 млрд. годишно. Ще отстояваме значението на кохезионната политика, за да продължим усилията за продължаване инвестициите в инвестициите“, уточни министърът. Вторият приоритет са Западните Балкани, а третият - сигурността и стабилността. Павлова посочи, че тук е важна миграцията, релокацията и темата за изпълнение на единната система за отбрана. Четвъртият приоритет е икономика и икономически растеж с фокус върху единния цифров пазар.

Още по темата

08/12/2017

Политика

Станишев: Можем да влезем в Шенген до края на европредседателството ни

01/12/2017

Политика

Пуснаха сайта на европредседателството