Да върнем училището на децата (I част)

Ирина Манушева Последна промяна на 02 септември 2021 в 13:08 508 0

Снимка pixabay

До началото на учебната година остават по-малко от 2 седмици.

И за съжаление, все по-ясно става, че дори да започне присъствено, рискът по-нататък да премине в една или друга степен неприсъствено, е доста голям.

Съзнавам, че обществеността (не само у нас) е разделена по отношение на необходимите мерки във връзка с пандемията. И точно затова е повече от наложително да намерим допирните точки и да направим поне онези неща, за които е възможно да постигнем консенсус.

През изминалите седмици се очерта именно такава тема, обединяваща много хора не само с разминаващи се, но и диаметрално противоположни виждания относно правилното поведение в рамките на пандемията: волята да направим всичко по силите си, за да върнем децата в училище. Аз бих казала дори: да върнем училището на децата си.

И това няма нищо общо с „неспособността“ или „нежеланието“ на родителите „да си гледат децата“, както настояват някои от най-категоричните застъпници на масовото и всеобщо дистанционно обучение (пренебрегвайки факта, че те имат право да не пращат децата си в присъствена форма, ако не желаят, докато обратното при забрана на присъствените занятия е невъзможно).

Напротив, всеки загрижен родител и учител, чийто здрав разум не е парализиран от страх, ще ви каже, че става дума чисто и просто не само за добруването, но вече и за оцеляването на децата. Ако в началото имаше само предположения (макар и основателни), че изолацията на децата ще се отрази пагубно на физическото и психическото им здраве, то през последната година по света излязоха множество проучвания по въпроса, изцяло потвърждаващи тези опасения. И факт, че повечето държави се опитват да намалят щетите, като извеждат присъствените занятия като приоритет. Не и ние – освен, разбира се, на думи, и то под условие.

Дистанционното обучение изправя децата и подрастващите пред множество проблеми.

* Липсват ни добре обмислени и разработени методики за него. Да, често чуваме, че училищата и преподавателите през последната година са се усъвършенствали в тази посока и са се справили отлично. И аз в никой случай не оспорвам, че са се справили отлично… при дадените обстоятелства. Само че това още нищо не значи. Неслучайно дистанционната форма, която присъства от години в закона, доскоро се предлагаше само от шепа учебни заведения. В много училища и цели населени места дистанционното обучение през последната година и половина се провеждаше крайно неефективно. В други – там, където се смяташе за изключително успешно – то се оказа на практика отъждествено с онлайн обучение, включително с часове по изобразително изкуство и физическо възпитание, провеждани пред екрана. Огромното мнозинство от учителите останаха в рамката на пренасяне на класната стая онлайн. Малцина успяха да излязат от нея, като преразгледат материала и преподавателския си подход, съотношението между общите и самостоятелните занимания, ефективното използване на проектни дейности (защото „направете презентация“, с подтекст „копирайте текста в слайдове“, не е проектна дейност) и пр. А всичко това е задължителна част от истинското дистанционно обучение.

* Изолацията на децата се отразява гибелно на психическото и физическото им здраве. Не едно научно изследване показа, че тя води до увеличаване на симптомите и доказаните случаи на депресия и други психически разстройства. Липсата на движение и спорт пък е свързана с опасни последици и за физическото развитие, и за психичното здраве. Известно е, че прекарването на много часове пред екран само по себе си е рисков фактор както за обездвижване и съпътстващите го здравословни проблеми, така и за развитието на депресия и тревожност. Само до вчера се опитвахме да ограничим времето пред екрана за децата си, но сега спокойно ги оставяме пред него по 8 часа на ден, и то само за учене, без да броим времето, в което разнообразяват домашните с компютърни игри. Илюзия е, че в междучасията децата ще се „раздвижват“. Нелепо е да ги пращаме да направят обиколка на блока, защото не са се движили по физическо или не са тичали с приятелите си в училищния двор или по коридорите, ако щете. Не по-малък проблем са и заниманията по изкуства, които много от нас пренебрегваме с лека ръка, а всъщност са изключително важни за мозъчното, емоционалното и духовното развитие. Огромни длъжници сме и на децата с различни специални потребности, за които дистанционното обучение, независимо от формата, практически не е вариант.

* Затварянето на децата вкъщи им отнема едно от най-важните неща в живота им: общуването с връстниците и учителите. В нашата бездруго абсурдна образователна система това е може би единственото, което носи и полза, и удоволствие на подрастващите. Живият контакт с приятелите и с малцината истински Учители, които са ни останали, е нещо, което по никой начин не може да бъде компенсирано от разстояние.
Има, разбира се, още много аспекти, но нека се спрем дотук.

И като споменах „абсурдната образователна система“, ще си позволя една скоба. От момента, в който започнах да пиша този текст, си представям как се подсмихват всички, които ме познават. Защото неведнъж категорично съм заявявала, че тя е безкрайно неефективна и дори вредна. И защото със съпруга ми отдавна спряхме и трите си деца от училище именно по тази причина. (По ирония на съдбата най-големият, който след 7 клас пожела да учи в избраната от него гимназия, за две години е имал възможност да я посещава едва няколко месеца.) Но нито за момент през всичките тези години, в които учат у дома, децата ни не са били лишени от изброените по-горе важни фактори за образованието и развитието си. Учили са по внимателно обмислен начин, съобразен с личността им; посещавали са най-различни занимания, включително по спорт и изкуства; общували са с приятели, връстници и чудесни учители. В същото време през всичките тези години непрекъснато сме били атакувани, че им отнемаме всичко важно, като не ги пращаме на училище.

Изведнъж обаче цялото общество с лека ръка махна и заяви, че заради един вирус, който специално в тази възрастова популация взема не повече жертви от грипните епидемии, всички деца ще стоят у дома и ще бъдат лишени не само от обучение, но и от спорт, от движение, от общуване. И ще живеят така неопределено дълго, затворени между четири стени – в буквалния смисъл на думата.

Иначе казано, дори свиреп противник на образователната ни система в сегашния ѝ вид като мен смята, че образователната ни система в сегашния ѝ вид, но изнесена онлайн, е още по-голямо и недопустимо престъпление спрямо децата и младежите.

следва Част II

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови