
До началото на учебната година остават по-малко от 2 седмици.
И за съжаление, все по-ясно става, че дори да започне присъствено, рискът по-нататък да премине в една или друга степен неприсъствено, е доста голям.
Съзнавам, че обществеността (не само у нас) е разделена по отношение на необходимите мерки във връзка с пандемията. И точно затова е повече от наложително да намерим допирните точки и да направим поне онези неща, за които е възможно да постигнем консенсус.
През изминалите седмици се очерта именно такава тема, обединяваща много хора не само с разминаващи се, но и диаметрално противоположни виждания относно правилното поведение в рамките на пандемията: волята да направим всичко по силите си, за да върнем децата в училище. Аз бих казала дори: да върнем училището на децата си.
И това няма нищо общо с „неспособността“ или „нежеланието“ на родителите „да си гледат децата“, както настояват някои от най-категоричните застъпници на масовото и всеобщо дистанционно обучение (пренебрегвайки факта, че те имат право да не пращат децата си в присъствена форма, ако не желаят, докато обратното при забрана на присъствените занятия е невъзможно).
Напротив, всеки загрижен родител и учител, чийто здрав разум не е парализиран от страх, ще ви каже, че става дума чисто и просто не само за добруването, но вече и за оцеляването на децата. Ако в началото имаше само предположения (макар и основателни), че изолацията на децата ще се отрази пагубно на физическото и психическото им здраве, то през последната година по света излязоха множество проучвания по въпроса, изцяло потвърждаващи тези опасения. И факт, че повечето държави се опитват да намалят щетите, като извеждат присъствените занятия като приоритет. Не и ние – освен, разбира се, на думи, и то под условие.
Дистанционното обучение изправя децата и подрастващите пред множество проблеми.
* Липсват ни добре обмислени и разработени методики за него. Да, често чуваме, че училищата и преподавателите през последната година са се усъвършенствали в тази посока и са се справили отлично. И аз в никой случай не оспорвам, че са се справили отлично… при дадените обстоятелства. Само че това още нищо не значи. Неслучайно дистанционната форма, която присъства от години в закона, доскоро се предлагаше само от шепа учебни заведения. В много училища и цели населени места дистанционното обучение през последната година и половина се провеждаше крайно неефективно. В други – там, където се смяташе за изключително успешно – то се оказа на практика отъждествено с онлайн обучение, включително с часове по изобразително изкуство и физическо възпитание, провеждани пред екрана. Огромното мнозинство от учителите останаха в рамката на пренасяне на класната стая онлайн. Малцина успяха да излязат от нея, като преразгледат материала и преподавателския си подход, съотношението между общите и самостоятелните занимания, ефективното използване на проектни дейности (защото „направете презентация“, с подтекст „копирайте текста в слайдове“, не е проектна дейност) и пр. А всичко това е задължителна част от истинското дистанционно обучение.
* Изолацията на децата се отразява гибелно на психическото и физическото им здраве. Не едно научно изследване показа, че тя води до увеличаване на симптомите и доказаните случаи на депресия и други психически разстройства. Липсата на движение и спорт пък е свързана с опасни последици и за физическото развитие, и за психичното здраве. Известно е, че прекарването на много часове пред екран само по себе си е рисков фактор както за обездвижване и съпътстващите го здравословни проблеми, така и за развитието на депресия и тревожност. Само до вчера се опитвахме да ограничим времето пред екрана за децата си, но сега спокойно ги оставяме пред него по 8 часа на ден, и то само за учене, без да броим времето, в което разнообразяват домашните с компютърни игри. Илюзия е, че в междучасията децата ще се „раздвижват“. Нелепо е да ги пращаме да направят обиколка на блока, защото не са се движили по физическо или не са тичали с приятелите си в училищния двор или по коридорите, ако щете. Не по-малък проблем са и заниманията по изкуства, които много от нас пренебрегваме с лека ръка, а всъщност са изключително важни за мозъчното, емоционалното и духовното развитие. Огромни длъжници сме и на децата с различни специални потребности, за които дистанционното обучение, независимо от формата, практически не е вариант.
* Затварянето на децата вкъщи им отнема едно от най-важните неща в живота им: общуването с връстниците и учителите. В нашата бездруго абсурдна образователна система това е може би единственото, което носи и полза, и удоволствие на подрастващите. Живият контакт с приятелите и с малцината истински Учители, които са ни останали, е нещо, което по никой начин не може да бъде компенсирано от разстояние.
Има, разбира се, още много аспекти, но нека се спрем дотук.
И като споменах „абсурдната образователна система“, ще си позволя една скоба. От момента, в който започнах да пиша този текст, си представям как се подсмихват всички, които ме познават. Защото неведнъж категорично съм заявявала, че тя е безкрайно неефективна и дори вредна. И защото със съпруга ми отдавна спряхме и трите си деца от училище именно по тази причина. (По ирония на съдбата най-големият, който след 7 клас пожела да учи в избраната от него гимназия, за две години е имал възможност да я посещава едва няколко месеца.) Но нито за момент през всичките тези години, в които учат у дома, децата ни не са били лишени от изброените по-горе важни фактори за образованието и развитието си. Учили са по внимателно обмислен начин, съобразен с личността им; посещавали са най-различни занимания, включително по спорт и изкуства; общували са с приятели, връстници и чудесни учители. В същото време през всичките тези години непрекъснато сме били атакувани, че им отнемаме всичко важно, като не ги пращаме на училище.
Изведнъж обаче цялото общество с лека ръка махна и заяви, че заради един вирус, който специално в тази възрастова популация взема не повече жертви от грипните епидемии, всички деца ще стоят у дома и ще бъдат лишени не само от обучение, но и от спорт, от движение, от общуване. И ще живеят така неопределено дълго, затворени между четири стени – в буквалния смисъл на думата.
Иначе казано, дори свиреп противник на образователната ни система в сегашния ѝ вид като мен смята, че образователната ни система в сегашния ѝ вид, но изнесена онлайн, е още по-голямо и недопустимо престъпление спрямо децата и младежите.
следва Част II
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Израел се въздържал от удари по Иран след разговор Тръмп-Нетаняху
Тръмп получил похвала от Рюте за действията си спрямо Иран
Глобата за коли без винетка на пътя пада на 194 лв.
Тръмп получил похвала от Рюте за действията си спрямо Иран