Събота, 11.07.2015 година аз Генади Георгиев реших да се разходя с моята братовчедка Евгения Генчева в София. Времето беше слънчево и решихме да се разходим до НДК. Часът е пиков 17:00 – оживено с хора по Витошка. Пресичайки светофара, тръгваме гордо към НДК, унесени в приятен разговор и настроение. Минути по-късно братовчедка ми изпищява, докато си говорим, обръщам се и я гледам паднала в шахта с двата крака. Изпаднах в шок! Пропадна цялата до късите и дънки, не ѝ виждах краката. Ако това беше се случило на възрастна жена на годините на баба ми, със сигурност щеше да има счупен крак. А ако майка беше пуснала 4 годишното си дете, то със сигурност цялото щеше да падне.

Братовчедка ми преживява шок и започва да плаче силно. Жега е, куца, местим се на сянка. Пристига приятелят ѝ. В 17:10 часа отправям повикване на 112 и точно когато мисля, че всичко ще се оправи изненадващо, разговорът прекъсва, а освен медицинска помощ служителката „нищо друго не може да направи за нас, ще изпратят сигнала до Столична община”, отговор не се знае кога ще се получи и как?! Хайде наново пак набирам 112. Обяснявам се като 12-класник на матура, отново 10 минути, тъй като вдига друга операторка. След броени минути, може би 10-15 идват двама мъже от сигурност. Дирекция "Сигурност"... простете наистина, аз също се стресирах, не помня дали това е институцията. Двамата мъже с имена – В. Цветков и М. Димитров, докато дойдат, бях отишъл за лепенки и кислородна вода в близка аптека...близка ли? През една улица и подлез... кафене на всяка крачка по "Витошка", но виж за аптека сложна работа. Сълзи, кръв, синини, подутини, стрес, а сега какво?

^{Кракът на пострадалото момиче. Снимка: Генади Георгиев}

Братовчедка ми седи стресирана, а аз гневно обяснявам, че ще си търсим правата. Отивам да покажа как и къде е паднала. Оказва се, че всички шахти са закрепени едвам-едвам. Минута невнимание и бум - долу си. Обяснява ми се от служителите, че тече ремонт. Обяснявам, че ремонтът е в заградения участък, а не по мястото, което не е заградено и се знае, че тази част не е в ремонт. Минават ужасно много хора на това място. Местим се 30 метра след следващите стъпала надолу - и там има шахти, които са счупени и като се стъпи, може да пропадне човек. Дори една от тях е сложена подпряна с камък отвътре да не може да падне. Да беше в някой квартал на София - да, но това е в центъра, на 800 метра е билетния център на НДК. Стотици хора минават и отминават, в близост до шахтата са стълбите – за да се качиш на стълбите, не може да прескочиш шахтата, логично е да стъпиш. Е да, ама пропадаш! Минаваш стълбите и промоутърка под дървото ти предлага напитка, в близост са и пейките, асансьор, подлезът. Обяснявам аз, че ще си търсим правата, двамата мъже казват, че е наше право, но ни говорят мило, купиха ни вода и ме помолиха дори да оттеглим жалбата, тъй като обясних, че ще подавам жалба. Братовчедка ми е с приятеля си в линейката, за мен място няма, пътувам с двамата мъже до "Пирогов". Човекът от дирекция "Сигурност" каза, че те отговаряли за тези шахти. Стана им криво, но им казах какво би станало, ако тяхната майка беше паднала? Банален отговор последва – “никой не бил застрахован.” Дрън, дрън. Служителят от дирекция "Сигурност" говори с лекаря от отдел травматология, но не чухме разговора. Написаният лист на братовчедка ми ще видите с празни полета. Търся доктора и му държа сметка, а той излиза в коридора и като видя, че става така, просто тръгна по коридора и зачезна, скри се като мишка. Мили докторе, ела погледни човек в лице за две минути да се изясним, само кимна с глава и каза нещо от рода, че “това мога да направя, Вие какво искате”? Направи се промивка на братовчедка ми, снимки. Целият ѝ крак подут, вече синки, кръв имаше, но защо тези неща трябва да се пишат в листа, просто може да се спестят, нали така докторе? Просто само написахте паднала в шахта... и до там.

 
^{Шахти при НДК. Снимки: Генади Георгиев}

Звъня на приятелка – съветва ме да отидем в друга болница. Отиваме до "Бяло море" и ИСУЛ. Лутаме се около 10 минути, четем таблото притеснени на кой етаж къде да отидем. Питам охраната, а той ми показва кабинета с думите: “Ама вие слепи ли сте”? Ей, да не попита човек нещо - заставаме и чакаме. Излиза русокоса жена и се съветвам с нея. Тя ми казва, че освен този лист, същият като от "Пирогов",  болницата друго не може да издаде. Питам за медицинско - не можело да се издаде и ме пита защо ни е медицинско. Обяснявам, че искам да пуснем жалба в Столична Община и че момичето е паднало в шахта. „Нищо няма да направите” са думите ѝ – „как така, нямаме ли права” – питам аз ядосано. Питам учтиво как се казва, а тя ми отговаря вече с по различен тон – "Христова, защо"? Обяснявам, че в жалбата ще я споменем. „Ама вие заплашвате ли ме? Знаете ли коя съм аз?” Изпраща ни по целия коридор до вход-изхода на болницата. „Не, не Ви заплашвам, какво лошо има да попитам за името Ви"? (Не видях да носи бадж с име). Излизаме от болницата разочаровани. Да попитам директора на болницата, такова ли трябва да бъде отношението на служителите към пациентите? Не сме слепи, охраната за какво е? Какво му пречи, че така се опули? А служителката? Такова ли трябва да бъде отношението на хора, работещи в болниците към пациентите? В кой век живеем?

^{Празният лист от "Пирогов". Снимка: Генади Георгиев}

Редовни посетители сме на столичните молове с братовчедка ми. Зад НДК е малък МОЛ – търговски център. Там сме виждали кмета на София - Йорданка Фандъкова, и вместо да си пазарува в МОЛ-а, нека се разходи надолу малко да види какво се случва. Дано не падне в някоя шахта. Изключително сме разочаровани от отношението и безхаберието на институциите. Аз, Генади Георгиев, изживях също изключителен стрес от случилото се. Разходка до НДК ли? Я пак да си помислим...

Материалът ни е изпратен от нашия читател Генади Георгиев, заглавието е на OFFNews.

Още по темата

21/05/2015

Общество

Как ще изглежда паркът на НДК след ремонта