Как се става доктор: Разказва студент по медицина в София

Публикуваме текст на Татяна Ботева - студент в Медицинския университет в София, споделен от нея в социалните мрежи.

Много се зарадвах на изказването за 500-те лева и искрено си мечтая вече за Сицилия и каноли…

Не съм достатъчно запозната с политическата страна на проблема, но мога да разкажа за човешката, като започна с елементарна сметка за придобиване на обща представа:

-решаваш, че ти се учи медицина. Обаче, оказва се, това ставало с частни уроци, но си казваш - инвестицията е дългосрочна, а и нали ми е мечта!

-вземеш, че влезеш честно и почтено. В университета програмата ти заема 7ч30мин на ден (сега ги смятах). Имаш и “незадължителни” дисциплини, с които стават 8-9ч. Имаш и пътуване - кажи ги 10 часа.

-случи се, че през годината имаш да научиш около 900 теми. Това значи за един ден - 3 теми, ако ги минаваш през годината (което е наложително в голяма степен). Минимум още 2 часа на ден. Стават 12 часа общо.

-учат те, че трябва да се спи по 8 часа. От останалите ти 16 часа, 12 вече ги разпределихме.

-следва да се подготвяш и за колоквиуми, да преговаряш преди упражнения (явяваш се подготвен и те препитват по-скоро). Висиш в дисекционна или в костницата с часове.

-но ако се случи, че си гений и нямаш нужда от това - то останалите 4 часа пасват прекрасно на работа на половин щат! Не дори на работа, а на доброволстване - черешката на тортата, която болниците с кадрови дефицит на сестри (тоест всички), прилагат, играейки си с надежда за опит/специализация.

- Защото ЛЕКАР СЕ СТАВА С ПРАКТИКАТА! В тези 12 часа нямаше ли време за нея? И да има, е точно 4 часа седмично през изминалата година.

А за да стана “добър лекар” излиза, че следва да ям на крак. Добре е за фигурата, но нормално ли е? Нормално ли е на 20 години сутрин и вечер да гледаш новите зелени чували с вече ничии вещи, наредени до писоарите и легените, както и да отчекираш онези, които вече няма как да го направят… Да се примиряваш с условията (непредполагащи развитие), шуробаджанащината, финансовия аспект (чиято каца е бездънна), его пандемията (защото къде ми ти душа в среда, предполагаща на легените за повръщане да се лепят номера на кабинети), да запазиш разсъдъка и съвестта си, а паралелно с това и да си вършиш работата?! И на лекар, и като човек? Работа, която освен морално отговорна, е и ежедневно подсъдима? И за без пари? И за без живот извън това - защото време няма… Че колко луд трябва да си?

И после Сицилия за 500 лева зле било… Та аз сега плащам по толкова на семестър за 60-те часа седмична ангажираност, от която са ми полезни точно 4 до 5. Работила съм с пъти по това за без пари, а за опит.

Опит имам, знанията (полезни или не) от много по 60 часа - също, но време, пари, перспектива? Но желание?

Лукс е да се мисли, че си избираш специализацията поне в тесен кръг от специалности.

Лукс е, оказва се, специализант на 25-30г. да мисли за кола, дом и семейство. Лукс е да се мисли дори за котка…

Извън трагикомедията:

Смачкваш се веднъж, два пъти, три пъти. Приучаваш се на мазохизъм в името на “мечтата”. И накрая, ако системата си свърши работата, ставаш същия робот като онези, които са решили да й отмъстят, точейки я. И тях са ги мачкали. И те мачкат. И колелото се върти. А всичко е започнало от мечти, от амбиции, от детското “искам да помагам на хората”.
Но… “всеки сам си преценя”

Ще станем повече баничарите от докторите…
*в @banichka_co има колкото щеш рецепти, явно друго не остава, а гимназиалното ми хоби би било по-доходоносно още сега, отколкото сферата на здравеопазването…

Реконструктивен хирург, коремен или пък лицево-челюстен - да, ама друг път…
Накрая - дипломата я очаквам на вратата на баничарница/бар в подлеза на Люлин, че там едни форнети и пица останаха.
А опита и идеализма - и те там си висят.

Следете новините ни в GoogleNews