Разказ от първо лице: Арогантно, грубо, унизително - БДЖ

Докъде може да достигне издевателството на БДЖ спрямо клиентите на компанията?

През последните години нивото на летвата непрекъснато се вдига, но този разказ на Христина Николова от прокуратурата във Варна определено е повече от шокиращ.

Ето го:

Искам да споделя какво може да получите, ако си купите най-добрите места във влак, както направих аз. Първа класа, спален вагон, самостоятелно купе.

Искам да разкажа за нечовешките условия, които са принудени да търпят пътуващите с БДЖ.

За арогантното поведение на служителите им.

За изнудване във влака.

За ужаса да си безпомощен и пред хипотермия.

За това как можеш да се качиш здрав и да слезеш болен от влак.

На 03.01.2017 г. закупих за мен и сина ми, който е на 13 години с ТЕЛК - 81%, ученик, билети за пътуване. Намаление за него не ми направиха, въпреки, че поисках.

Закупих билети на стойност 80 лв. за 06.01.2017 г. , влак 3636, вагон 36, кабина 9, места в спален вагон 91 и 92. по маршрут Варна -София, през Карлово ,с час на заминаване 22,20 часа.

На 06.01.2017 г. след около 21,50 часа пристигнахме на жп гара –Варна.

На информация попитах дали влакът ще пътува. Казаха ми, че през Горна Оряховица ще пътува, но този през Карлово – не. След като бях звъняла през деня неколкократно и ми беше давана информация, че всички влакове пътуват по разписание, поисках да ми заменят билетите за влака, който все пак ще пътува до София.

„Не можело, тъй като съм за спален вагон“.

Изпратиха ме при ръководител движение.

Господинът любезно обясни, че влакът все пак ще пътува, но не се знае кога:

„До полунощ ще тръгне, но ще пристигне ли и кога, Божа работа.“

Започнах да търся къде да чакаме, защото явно щеше да е дълго. Спомних си надпис „Топла стая за майки с деца“. Казах си - за там сме.

Реалността: Не беше стая, а коридор и не беше топла, а ледена, както и цялата чакалня на гарата. Никакво отопление не работеше, радиаторите бяха напълно студени. А навън -16 градуса.

Зачакахме. В 22 часа гишето „Информация“ затвори.

За да видиш дали някой влак ще тръгне, трябва да застанеш пред перона т.е. да излезеш навън. На студено и хлъзгаво и така хиляди пъти, за да не изпуснеш влака все пак.

Тоалетната беше заключена. Ти не си човек и нямаш нужди, при това часове наред.

Някой каза, че са изписали на всички коловози „отменен“.

Излязохме навън. Вече имаше тълпа пред стаята на ръководител движение.

Една дама, излязла да пуши, с усмивка и недоумение питаше „какъв бил проблемът".

Мъж й обясняваше, че трябва да ни дават информация какво се случва, защото не може непрекъснато да ходим до перона. Последва отговор:

„Не знаем дали ще пътуват влаковете. Има проблем. Не знаем кога и дали ще бъде разрешен. Не сме длъжни да ви даваме информация, ще разберете когато ще пътуват.“

Последва спор. Стана ясно, че стрелките били замръзнали. От стая за служители на БДЖ излезе мъж по тънка риза. По-късно разбрах, че е машинист.

Развика ни се:

"Къде сте тръгнали, бе? Бедствено положение е обявено!".

Обясних му, че само влакове се движат до София, всички „гоним“ полети искаме да знаем кога се очаква тръгване. На което той отговори:

„Ходете си на Лондон или там, от която майна сте. Какво сте дошли тука да се разправяте. Мен цяла нощ път ме чака.“

Бях изумена, ние плащахме чрез билетите си заплатата на този човек, а той ни гонеше. Затова може би скоро няма да има заплата.

Никаква информация. Около полунощ, след два часа закъснение, влакът потегли за София. Температурата в спалното купе беше 7 градуса. В спален вагон, ПЪРВА КЛАСА.

След двучасово стоене на студа на гарата и още поне 25 минути в купето ме втресе. Синът ми видя одеяла, поставени най-горе в купето и реши да ги вземе, за да се завием. За да стигне до тях премести металната стълба. Както казах, той е с увреждане и борави само с една ръка - лявата.

При връщането на стълбата на мястото й тя не стигна до земята, а остана във въздуха. Казах му да я вдигне нагоре и после да я издърпа надолу, за да опре пода и зад шкафчето. При това движение нагоре - надолу стълбата вероятно се е закачила за аварийната спирачката и вероятно я е преместила.

Нито той, нито аз сме разбрали, че това вече се е случило. Завихме се с одеялата и зачакахме да се стоплим, защото стояхме с шаловете, шапките, ръкавиците и всички якета, както бяхме навън. Ръцете и краката ни бяха премръзнали.

Влакът спря. Шафнерът мина няколко пъти през купето като влиза вътре и излиза, както и други служители, които влизаха по всички купета и оставяха отворено. В един момент влязоха повече хора, мериха нещо и казаха „от тука е“.

Шафнерът попита дали сме местили стълбата. Отговорих му, че сме я местили. Тогава той ми се развика защо сме я местили и защо съм вдигнала средното легло, кой ми бил разрешил.

Обясних, че съм платила цялото купе. Никой не ме е инструктирал какво мога да правя и какво не. В този момент машинистът на влака - младият мъж с ризата, с когото спорих вече на перона, каза, че няма какво да се разправяме да вадя 100 лв. да си платя глобата, защото влакът няма да тръгне докато не платя.

В следващия момент видях, че пипат аварийната спирачка и разбрах от шафнера, че затова искат да ни глобят. Обясних няколко пъти на няколко човека, в това число на шафнера, на контрольора и машиниста, че не сме натискали аварийната спирачка. Че вероятно това е станало със стълбата и то неволно. Обясних, че бързаме за полет, както и всички във влака, неизвестно е кога ще пристигнем и не е нужно да задържат влака.

Машинистът застана на вратата и каза:

"Влакът няма да тръгне докато не платите 100 лв. Сега връщам влака обратно, ще пишем един час обяснения и ще видите какво ще стане!"

Разбрах го като заплаха, че пътниците ще ме „нападнат“ като причината за ново забавяне.

Почувствах се ужасно неудобно. ИЗВИНИХ СЕ НЯКОЛКО ПЪТИ, ЧЕ НЕ СМЕ РАЗБРАЛИ КАКВО Е СТАНАЛО, защото нищо не се промени преди и след местене на стълбата. По нищо не разбрахме, че сме задействали нещо. Нито светеше, свиреше или алармираше.

Този влак беше единственият възможен транспорт от Варна до София заради бедственото положение и затворените пътища. Закъснявахме с часове. Не беше ясно кога ще стигнем, беше адски студено, а машината беше спряла и отново нямаше топлина.

Изборът бе да си браня правата и да държа целия влак заради 100 лв. или да платя?

Ами ако нямах 100 лв.? Един час още закъснение! Машинистът стоеше и чакаше да платя.

Според Вас това не е ли изнудване?

Не исках да платя, защото не сме задействали спирачката умишлено, за което се предвижда глобата. Напълно случайно, неволно при движение на стълбата се е задействала, без дори да може човек да предположи, че това може да се случи.

Извадих парите и ги поставих на леглото. Взеха ги и след 5 минути влакът тръгна.

Шафнерът каза, че се чувал шум, когато се задейства спирачката и трябвало да му кажа. Попитах го, той като е влизал няколко пъти, чул ли е нещо. Защото, ако се чуваше, веднага щеше да го чуе, а не 5 пъти да минават различни хора. Попитах защо аварийната спирачка не е обезопасена така, че да не може при движение на стълбата да се задейства, а той ми каза че била червена, което било достатъчно.

За взетата от мен сума от 100 лв. ми беше издаден билет с № 721425, на който никъде не пише какво нарушение съм извършила, нито че това е глоба, нито как може да се обжалва.

Категорично заявявам, че чрез принуда и заплаха от машиниста на влака бях принудена да платя 100 лв., за нарушение, което не е извършено умишлено.

След около 20 минути влакът отново спря и чакахме часове някакъв влак да мине, за да продължим пътя си. Служителите са знаели, че ще чакаме дълго време, но въпреки това ме накараха да се чувствам виновна и причина на допълнително забавяне, като с това ме изнудиха да платя глобата.

Тоалетната беше запушена. Топлина нямаше, машината била спряна. Ток в купето - да, но не и в контакта за зареждане.

Отново студ, може би час. Шафнерът си беше легнал да спи. Будих го два пъти. Да пуснат топлина. Развика ми се, че само аз съм се оплаквала и само на мен ми било студено. Каза да слизам, щял да върне парите за билетите.

Лъхаше на алкохол още от качването. Казах му, че сигурно, ако и аз бях пийнала, и на мен щеше да ми е топло и да ми се спи.

Топъл чай нямаше. Нямаше дори и вода. Други пътници питаха защо, а отговорът бе:

„За да не замръзне“.

Пристигането в София беше около 12,20 ч. По разписание трябваше да сме там в 07,20 часа.

Изпратих сина ми до летището и трябваше да се върна.

На 07.01.2017 г. си купих билет за влака в 22,50 ч. за Варна през Горна Оряховица. Втора класа.

Защо първа и защо втора никой не обяснява. Казват ти цената, плащаш.

За билетите касов бон не се издава. Само билет, това е!

Те отчитат ли се изобщо на НАП колко билета са продали, защото без касов бон ми се струва, че няма отчетност?!?

Този път закъснение от близо 3 часа. Чакалнята сравнително топла, информация тече постоянно по високоговорител.

Канят ни да се качваме. Напълно умишлено от страна на служителите на БДЖ, влизам при -2 градуса в спалния вагон. Абсурдно!!! От първата гара ужасяващ студ. Напитката ми стана на ледчета. Снимала съм го.

Колко ли време може да издържи човек на този студ?

Шафнерът каза само, че знае колко е студено.

Моля се да не заспя, за да не замръзна.

Влакът спира, осветление няма, топлина също. Така и топло не е задухало от парното.

Час престой на Чирпан и пред хипотермия. Ток няма, нито по контактите. Звъня на 112, че ще замръзнем с последните проценти от батерията на телефона. Шафнерът обяснява, че ходил пеш до машиниста, машината била повредена. Чакали друга. Кога - неизвестно.

Заложник на БДЖ по принуда. Студено, тъмно, ужасно. Избор никакъв.

Тоалетна през ЕДИН ВАГОН.

Купето не се заключва. Сама съм. На риск отиваш до тоалетна. Може багажа ти да го няма, когато се върнеш. Вода няма, още по–малко обещания чай за пътниците. Затова пък студ има до премръзване.

Пристигаме във Варна около 12.30 часа.

След пътуването съм болна. Седем дни антибиотично лечение, пет дни болничен. А за 4-годишното ми дете трябваше да се грижат родителите ми. Бях на легло. Преди пътуването бях здрава. С години не съм ходила при личния лекар. За себе си болничен не помня да съм ползвала.

Нечовешки условия! Никакъв контрол върху железопътния транспорт. Трябва да бъдат затворени, докато не предлагат нормален пътнически превоз.

Още по темата

27/01/2017 Икономика

Транспортният министър: В БДЖ - по-малко футболисти, повече пътници

27/01/2017 Икономика

Шефовете на БДЖ си заминават с бързия влак

13/01/2017 Икономика

Нов БДЖ рекорд: 14 часа от Варна до Русе

03/01/2017 Общество

Пазарджик - Троян (152 км) два дни път с БДЖ - без да броим закъсненията

Следете новините ни в GoogleNews