Да живееш в кабина или клаустрофобията на мегаполиса (снимки)

Едва надвишаващи размера на тоалетна кабина, тези депресиращо тесни пространства служат за кухня, хол, трапезария, спалня, килер и всичко между тях за обитателите им. Хората, които имат нещастието да живеят в тези градски квартали най-често са възрастни, безработни или с ниски доходи. Къде е местоположението им? Хонконг - един от най-богатите градове в света.

Базирано в града Дружество за обществената организация (СоХО) направи снимки в опит да документира тежкото положение на хората в най-неравностойно положение в Хонконг.

С големина от 1 104 кв. км и население над 7 млн. души, Хонконг е един от най-гъсто населените райони в света.

Наемите там също са високи - около 8 лири на квадратен метър за месец, а в списъка на чакащите за социални жилища е толкова дълъг, че на някои от тях им се налага да живеят в невъобразимо малки пространства, за да оцелеят.

В една от тези стаи 2,2 м на 1,2 м. Там живее мъж, който, за да се разтъпче, трябва да излезе извън "жилището" си. Почти същата е съдбата на още стотици хиляди бедни хора, живеещи в 18 от регионите на Хонконг.

"Хонконг е считан за един от най-богатите градове в света. Въпреки това обаче зад тази му слава дебнат голямо неравенство между класите и изцяло е пропусната групата на бедните хора", каза директорът на организацията Хо Хей Уа пред Mail Online. "Стотици хиляди хора все още живеят в домове, приличащи на клетки. И въпреки непрестанно нарастващото богатство на града все повече хора търсят помощ от СоХо", допълни още той.

На една от снимките се вижда как четиричленно семейство трябва да споделя едно двуетажно легло и едва остава място, където да се стъпва, а стените са покрити от горе до долу с лавици, които са отрупани с храна, дрехи, тоалетни принадлежности и други вещи за ежедневна употреба. На горния етаж на леглото две деца, едното от които заспало от изтощение, лежи до раницата си за училище. Родителите им пък се опитват да поддържат ежедневната си работа, въпреки че нямат място да се обърнат.

Година след безпрецедентният икономически бум в Хонконг (1970 г.) била създадена СоХО от група духовници и други активисти, които предвиждали нарастващите социални несправедливости.

Още от най-ранните му дни като британска колония, след Първата опиумна война 1839-1842 г., Хонконг служел като основен център на търговията. През 20-и в. населението се увеличило от голям брой предимно китайски бежанци, които сподпомогнали района да стане солиден производствен център, изнасящ стоки за цял свят.

Директорът на СоХО разказа, че има дори хора, които живеят в лодките си. Въпреки това обаче по негово мнение 43 г. след обединението на Китай, най-бедните все още са и най-пренебрегваните от властта. "Изправена пред бързите промени в обществото, организацията непрекъснато работи с обикновени хора, опитвайки се да помогне с необходимите средства за препитание, насърчавайки гражданските права. Ние ще продължим да се борим и се надяваме все повече хора да присъединят силите си към нашите, за да можем да заживеем в едно справедливо общество", заключи директорът на СоХО.

От 80-те г. на 20-и в. Хонконг става международен финансов център и става част от 10-те на силни икономически държави в света.

От 1997 г., когато в Хонконг отново станал част от Китай, градът успял да запази частично своята автономия в лицето на капиталистическата система. Тогава най-ожесточено започнала да се разширява пропастта между бедните и богатите.

През 2007 г. преброяването на населението на Хонконг показа, че броят на семействата, които печелят по малко от 4 000 хонконгски долара (HKD) на месец се е увеличил с 80 000, а печелещите повече от 40 000 HKD месечно - със 100 000.

Следете новините ни в GoogleNews