Народните обичаи в цялата страна се възраждат – 2012 година беше посрещната с традиционни ритуали в редица български градове и села, като мащабът на някои от тях надмина очакванията. Рекордно голям беше кукерският карнавал в Разлог на 1 януари – 1300 участници гониха злите духове, а публиката наброяваше над  10 000 души. Всичко беше като по учебник – освен песните, танците и сценките, рано сутринта кметът на общината инж. Красимир Герчев посрещна с питка, колаци с яйце, гевреци и плодове сурвакари и група кукери, които в този край се наричат „чауши“. Герчев е категоричен, че с всяка година традициите се възраждат все по-осезаемо, а освен старите костюми, се шият и много нови, все по утвърдените вече обичаи. Кукери имаше и в Благоевград, където те предимно обикаляха по домовете на хората, вместо да се събират за няколко часа на карнавал.   В софийското село Пасарел 2011 г. беше изпратена с дългогодишна традиция, наречена „Пиперенка“.  Според обичая Пиперенките са моми, които пеят и играят на мегдана вечерта на 31 декември - срещу Васильов ден и на самия Васильов ден. Те са предвождани от девойка, която трябва да има майка, баща, братя, сестри. Въпросната девойка се нарича Пиперенка. Тя носи украсено с чемшир бяло бакърено котле с кладенчова вода. Котлето се оставя в средата на мегдана, около него се посява овес, за да е плодна годината и започва да се вие хоро. Ергените се опитват да прекатурят котлето, но майката на Пиперенката или друга по-възрастна жена го пази с дрянова пръчка. Деца, моми, ергени и булки поставят в котлето свои накити – пръстени, обеци, гривни, или ябълки. Оставените вещи трябва да пренощуват в котлето. Водачката Пиперенка заедно с момичетата отнася котлето у дома си и го оставя да нощува под трендафил. Ако водата в котлето е замръзнала на другата сутрин, това е знак за здрава година. През нощта семейството й пази котлето да не го откраднат ергените. На сутринта на 1-ви януари момичетата отиват в Пиперенката, вземат котлето и го изнасят на мегдана. Девойката започва да вади един по един предметите и ги връща на притежателите им, като им пожелава щастлива нова година. Междувременно другите момичета пеят песни и танцуват около котлето, за да го пазят от ергените. Точно по този начин беше изпълнен и тази година обичаят, като освен момичета от Долни Пасарел, в ритуала взе участие и танцов състав „Пасарелци”, които облякоха своите носии и също излязоха в центъра на селото в 16 ч. На другата сутрин – в 10:30 ч. традицията беше подобаващо завършена и всички правила бяха спазени. Подобен обичай се състои на Нова година и в Калофер. Новогодишното празненство започва на 31 декември с традиционния обичай "парен петел". Според ритуала около голям огън, запален в центъра на града, се събират семействата, в които има все още незадомени младежи и девойки. В менче с вода и китка босилек момите и ергените пускат някакъв свой предмет. На следващата сутрин изпълняващият ритуала, пеейки, вади късметите от менчето и нарича какъв жених или булка ще се падне на притежателя на всеки предмет. Сурвакането, разбира се, си остава най-широко разпространеният новогодишен обичай и в първата сутрин на 2012 г. стотици деца обходиха къщите на своите роднини и съседи, за да съберат пари, храна и подаръци. Дряновите клонки и тази зима имаха огромен пазар, но повечето хора пазят миналогодишните сурвачки за децата си, а много българи предпочетоха и сами да направят сурвачката на малчуганите.