Удивителни кризи се случват в нашия Европейски съюз. Кризи, които сами предизвикваме. Дали ще избегнем катастрофата, ще стане ясно още тази година: Холандия - март, България - април, Франция - май, Германия - септември, пише проф. Ивайло Дичев в Дойче веле.
60 години ЕС, 10 от тях с България*. И все повече хора започнаха да мислят, че това е краят. Журналистката Корали Делом например заяви, че Съюзът е в състояние на клинична смърт, но все още никой не желае да поеме отговорността да изключи шалтера.
Вижте само удивителните кризи, които се случиха. Великобритания, населила огромна част от планетата, напуска не за друго, а за да спре свободното придвижване на хора - по-специално поляци, румънци и българи. Най-големите бенефициенти от еврофондовете - Полша и Унгария - се обявиха против всякаква солидарност на тема бежанци; съвсем друг въпрос са християнският фундаментализъм на Качински и нелибералната демокрация на Орбан. Във Франция и Италия пък популистите открито агитират за връщане към франка и лиретата, което напомня отчаяния акт на сириеца, който натоварва семейството си в гумена лодка и тръгва да плава през бурното море (на финансовите пазари).
Ясно е, че само наднационална власт може да се справи както с кризата на еврото, така и с бежанския поток. Но сякаш нарочно днес държавите все повече държат на суверенитета и народната си воля - и така, умишлено или не, блокират всяка възможна стъпка напред.
Някои търсят геополитически обяснения от края на Студената война: ЕС бил създаден като буфер срещу СССР и с изчезването му се обезсмислял. Други обвиняват ново-имперска Русия, която целенасочено руши единството. Но нека не надценяваме тази страна, която икономически се равнява на една Испания и макар да е втора военна сила в света, има само 14% от военния бюджет на Съединените щати. Що се отнася до бежанците, които щели да завладеят Европа и да подменят цивилизацията ѝ, те са повече плашило, което мобилизира крайнодесните, отколкото реален фактор за кризата в ЕС. Въпросът е защо Англия или Франция успяха да поемат много по-големи порции хора с края на колониалните си империи след войната, а Германия дори ги внасяше целенасочено - и защо днес това поражда такива медийни ужаси. Как така изчезна желанието за развитие, за строеж на заводи и пътища, за демографски подем?
Евро-Титаник
В друга посока вървят анализите на структурните проблеми, заложени при изграждането на ЕС. (Напоследък учени откриха, че Титаник бил потънал не от сблъсъка с айсберга, а от пожар, избухнал вътре.) Твърде неравни страни влизат в пространство без граници, а няма политически център, който истински да преразпределя ресурси. Оттук тръгва процес, при който богатите стават по-богати, а бедните - по-бедни. Дълбока пропаст разделя страните, които имат отговорност за света, и онези пó на изток, които предпочитат да се снишават и да се возят гратис. Първите са бивши колониални империи като Англия и Франция, държави като Германия, Дания, Холандия, които търгуват глобално и векове наред управляват света. Те изпращат войски в размирни региони, борят се за принципи в международни организации, подкопават устоите на идейния враг, като приемат бежанци от комунизма или сега от Сирия. А „гратисчиите” на изток са свикнали да живеят в сянката на някой голям окупатор-покровител. И да мърморят. Какво пък, нека си правят държава Даеш, да си овладяват петрола, ако щат с атомна бомба да се снабдят - какво сме виновни ние? Само влезте в Бритиш мюзеум и в нашия НИМ, за да видите разликата. В едната Европа историята е на човечеството, в другата - на един самобитен местен народ. От едната страна живеят в микс от култури, от другата се маскират като кукери с надеждата да бъдат забелязани и оценени. А за европейските неща все трябва кандърма.
Неслучайно така се забави възникването на нещо като европейски народ. Капката, заради която преля чашата на недоволството, бяха България и Румъния, които май трябваше да бъдат приети по-скоро с траурния марш на Шопен, отколкото с престисимото на Деветата симфония. Всъщност работата е още по-абсурдна, защото преразпределение де факто има - но то минава през националните правителства, които го използват не за да възпитават европейска солидарност, а за да укрепват своята собствена власт, прехвърляйки върху Брюксел всички вини и злодейства. В просешка България например с тези фондове се субсидират милионери-зърнопроизводители, строят се бутафорни римски крепости и танцувални зали в села с три баби. Тоест, пак гордият суверенитет задълбочава болестта, наместо да я лекува. Но хайде опитай да кажеш, че Брюксел ще контролира съдържателно, а не само формално, своите проекти в страните-членки - националистите веднага ще извадят ятаганите.
Самият отказ от по-нататъшно разширение е знак за тежка криза на Съюза. Наместо да предлага универсалистки проект, отворен за всеки, който е готов да възприеме ценностите ѝ, Европа започна да търси своите граници, своята идентичност. Заговори се все по-настойчиво за християнските корени на Европа. Но работата е там, че има различни християнства и затова православните веднага започнаха да търсят своите граници, англиканите - техните си. Когато обосноваваме идентичността си посредством разграничението от другия, а не посредством общото с него, ние ставаме жертва на едно неудържимо пъпкуване, защото разграничаването слиза все по-надолу в обществената тъкан: втвърдяват се нациите, а в тях - региони, малцинства, исторически несправедливости. Надигат се каталунци, шотландци, баски, бретонци, а може би утре и каракачани, гагаузи. Вярно, европейската рамка удържа всичко това в едно мирно медийно ругаене, за разлика от Югославия през 1990-те и Украйна съвсем наскоро. Но докога? Брекзитът например беше последван от изстъпления срещу източноевропейци.
Кои сме ние? И къде сме?
Има обаче една по-обща причина за разпада, която ми се вижда особено важна. Ще го нарека „търговски обрат на гражданството”. Наместо фатална даденост - от Бога, родството, географията, културата - нашата принадлежност все повече става предмет на предоговаряне. Вземете го в индивидуален план: вижда ни се естествено да изберем мястото, където искаме да живеем. Претегляме плюсове и минуси - работа, заплащане, климат, връзки, виза. И избираме да живеем примерно в Австралия. Или в Ирландия. Или в Дубай. Или където и да е другаде. Същият процес наблюдаваме днес на равнището на държавите и общностите. Не става дума за по-старата борба за национално освобождение, макар реториката да е същата - борбата е за преминаване от една геополитическа констелация в друга.
Защо Великобритания напуска Европа? Не за да остане сама на широкия свят, а с идеята да завърже „специално отношение“ със САЩ, да възстанови връзките с Комънуелта. Но още не знаем дали протекционистът Тръмп ще е готов да си отвори пазарите за английска конкуренция. Не знаем и дали бившата империя ще успее да измести Китай от пазарите на места като Нова Зеландия, но тъкмо това е очакването. А Шотландия, обратно, иска да развърже договора с Англия, сключен през 18 век, и да отплува обратно към европейския континент.
Северозападните неофашистки партии пък искат да се отърват от бедните източни роднини. Договорите в Европа дават твърде много равенство и едно предоговаряне може да постигне по-добри условия. Например имигрантът, който идва да търси работа в Холандия, да може много по-лесно да бъде експлоатиран, дискриминиран и експулсиран, отколкото латвиецът или португалецът сега. Светът, казват те, се променя, трябва да предоговаряме непрекъснато. България не прави изключение - надигащата се антиевропейска вълна от крайното дясно, както и откъм социалистите, внушава, че е възможно преосмисляне на отношенията с Русия, така че да спечелим повече. Още са малко хората, които открито искат държавата изцяло да се препродаде и от ЕС да премине към Евразийския съюз, но настроенията са осезаеми. Търсим най-добрата сделка, нали така? И започват едни изчисления колко сме дали, колко сме взели, колко биха ни дали руснаците.
Тръмп е един от идеолозите на този търговски дух, макар традицията да е стара. Търговията е по определение едно бързо нещо: плащам, взимам и чао. Човешката цивилизация обаче почива и на други неща: трайни съюзи, дълго изграждано доверие, взаимопомощ. Хитреците понякога печелят, но после тежко плащат с цената на катаклизми и нестабилност. Дали ще разберем тази поука без да стигаме до катастрофата, ще стане ясно през тази година. Холандия - март, България - април, Франция - май, Германия - септември.
*Римският договор, установяващ Европейската икономическа общност, е подписан на 25 март 1957. България става член на 1 януари 2007.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
6792
26
18.01 2017 в 15:19
Добре ,че съм възпитан иначе щях да спомена нещо за родата ти.
12521
25
17.01 2017 в 23:06
6792
24
17.01 2017 в 20:50
Според моите сметки излиза, че от преждевременното закриване на четирите ядрени блока, ние сме загубили от пряко понесени загуби, очаквани загуби и пропуснати ползи 14 млрд. долара.
Загубихме още и от платения членски внос на България.
За периода от влизането през 2007 г. до 2014 г. това са 3,5 млрд. долара.
Масовият български гражданин едва ли знае, че само през 2014 г. членския ни внос за ЕС е 970 млн. лв.
През следващите години ако расте БВП, ние ще достигнем и 1 млрд.
За сметка на това от предприсъединителните фондове на ЕС ние сме получили 1.96 млрд. евро.
6792
23
17.01 2017 в 20:49
Питал съм многократно мои колеги икономисти – пазарни фундаменталисти: Кажете ми една развита държава, която, когато е била на нашето дередже икономически, така безотговорно да си е отваряла границите за чужди стоки. Няма такава държава. Дори след ВСВ Германия, Франция Англия и др. провеждаха протекционистка политика, насочена към подпомагане на местните производители и ограничаваща вноса на чужди стоки. Класически пример за това е Япония. Бил съм там като гостуващ професор и имам публикации за следвоенната й стопанска политика. Японците д
6792
22
17.01 2017 в 20:47
Първа група показатели: Какво е произвеждала България през 88 г. Това е последната нормална година, преди да дойде така наречената псевдодемокрация. Сравнявам 1988 г. с миналата 2014-та г. И ето какъв е резултата по отрасли:
Металообработващи машини: През 1988 г. сме произвели 17 440 броя. За сравнение, през цялата 2014 г. сме произвели едва 1930 броя.
Електрокари: През 1988 г. – 47 400 бр. – През 2014 г. – 180 бр.
Мотокари: През 1988 г. – 35 100 – През 2014 г. – 210 бр.
Домашни хладилници: През 1988 г. – 111 000 бр. – През 2014 г. – 0 бр.
Цветни телевизори: През 1988 г. – 124 300 бр. – През 2014 г. – 0 бр.
Памучни платове: През 1988 г. – 362 млн. кв. м. – През 2014 г. – 8 млн. кв. м.
Вълнени платове: През 1988 г. – 45 млн. кв. м – През 2014 г. – 2,4 млн. кв. м.
Месо: През 1988 г. – 565 600 тона – През 2014 г. – 150 000 тона Тоест- 4 пъти по-малко
Мляко: През 1988 г. – 2,5 млн. литра – През 2014 г. – 70 хил. литра. Тук спадът е потресаващ – 34 пъти по-малко коли
6792
21
17.01 2017 в 20:46
12521
20
17.01 2017 в 14:16
12521
19
17.01 2017 в 14:12
6792
18
17.01 2017 в 13:59
Сякаш нашите са малко, та още да вземем, за да ускорим процеса на убийството на един народ, наречен български още, когато на Запад са нямали и най-малка представа, че водата става и за миене.
Ще ми се поне 1/4 от българите да виждат това, което виждам аз. Тогава нямаше да сме роби в собствената си, уж независима държава.
За всички банана пийпъл,за които е по важно да има банани целогодишно,отколкото достоен живот с идеи,да кажа ,да това е краят на измислените еврогейски ценности.
Разбрахте ли, дичев?
6792
17
17.01 2017 в 13:56
Умишлено ликвидираха икономиката ни, източвайки интелектуалния ни капитал, за да ни направят прости консуматори.
Унищожиха въоръжените ни сили, наредиха ни да си разрушим съоръженията по границата, а сега ни окупират под предлог, че ни защитават от Русия.
На всичкото отгоре, същият този Запад ни вменява вина за греховете, които именно той извърши.
Не България ограбваше Близкия Изток от времето на Кръстоносните походи до наши дни, а Западът.
Не България създаде ислямския тероризъм, а Западът.
Не България запали Близкия Изток, а Западът.
И докато Русия гаси пожара, Западът продължава да го разпалва.
Разбира се, срамувам се от престъпното правителство на България.Срамувам се от така наречения върховен главнокомандващ, а всъщност едно нищожество, едно безгръбначно.
Тези продажници доброволно участват в планираното ликвидиране на държавата ни.
Последни коментари
Джендо Джедев
Почина дисидентът Янко Янков - ''политически затворник №1 на България''
Джендо Джедев
Експерт: България ще усети ефектите от взрива на ''Каховка''
Джендо Джедев
Експерт: България ще усети ефектите от взрива на ''Каховка''
edin slep
Мъже с тениски на ''Възраждане'' спряха прожекция на филм от ''София прайд''
REXX
Мъже с тениски на ''Възраждане'' спряха прожекция на филм от ''София прайд''