Строго секретно: Отчет от 1965 г. описва методи на „психическо въздействие“ върху родни шпиони

Западногерманските контраразузнавателни органи (КРО) широко използвали метода на психическо въздействие срещу български шпиони в годините на Студената война. Това е едно от обясненията на Първо главно управление на ДС за ниските резултати от работата на разузнавачите ни във вражеската по това време Федерална република Германия. Строго секретният отчет е сред публикуваните от Комисията по досиетата документи в новия ѝ сборник "ПГУ-ДС и Варшавският пакт срещу НАТО (1958 - 1991).

През 1965 г. до ЦК на БКП и Външното министерство са получени общо 24 информации, от които едва 8 ценни. Една от тях касае срещата на българския престолонаследник Симеон с българската "вражеска емиграция" в Хайделберг. По въпросите на НАТО са изпратени три информации, от които нито една ценна.

Във въпросния отчет се посочва, че с цел да бъдат сплашени новодошлите в Западна Германия разузнавачи, те и семействата им са поставяне на "японско външно наблюдение", част от което е "грубо заглеждане" в прозорците на домовете, в които са настанени.

Западногерманското контраразунаване подхожда организирано и настъпателно към нашата работа. Широко използува метода на психическо въздействие. С цел да бъдат сплашени, веднага след пристигане на нови работници в прикритието, те и семействата им се вземат на японско външно наблюдение. Хора от проследяването, минавайки покрай домовете, в които живеят наши работници от прикритието, се заглеждат грубо в прозорците. Често се оставят коли с американски номера, с по двама-трима души вътре, да стоят по цял ден пред домовете им. 

В отчета се подчертава, че вражеските контраразузнавачи нарочно не се прикривали. По този начин те показвали, че са разконспирирали родните разведки и така блокирали работата им: 

(Външното наблюдение) не сменява облеклото си и не прилага маскировка. След време външното наблюдение изчезва, поне не се забелязва, защото или го няма въобще, или се води съвсем квалифицирано.

Докладва се също е за "секретни обиски", както и за два безуспешни опита за насилствено проникване през нощта в сградата на българското търговско представителство в Западна Германия, където работили под прикритие агентите. В отчета се посочва още: 

Изпращат се служители да проверяват електрическата и отоплителна инсталация, телефоните и пр., без да има причини и без да са извикани монтьори.

Използуват всяка възможност за подстава. Грубо обработват наши граждани, посещаващи Западна Германия, предлагайки им по-добре платена работа, за да изменят на Родината.    

Основните цели, които са били поставени през 1965 г. на агентите ни във ФРГ, били набирането на информация за намеренията на НАТО за действия срещу България и други социалистически страни, икономическата политика и съществуващите противоречия в западния блок по водещи международни въпроси. 

Резултатите обаче не били задоволителни. Като допълнителна причина се посочва фактът, че резидентурата във Фракфурт на Майн в първата година от създаването ѝ се е занимавала с "изучаване на обстановката" и "усвояване и навлизане в работата на прикритието". Това не позволило вербуването на чужди агенти и с това разработването на агентурна мрежа.

Разборът показва, че добитата от агентите информация "идва изключително от връзки и случайни източници на тъмно". Прави се и заключението, че има работници в резидентурата, които не изпращат политическа информация, "въпреки недвусмислените указания, дадени в това отношение".

Подобни критики има и към резидентурата във Франция. Там агентът Стоименов е водил две разработки - "Анжел" и "Роберт", които имали за цел вербовка. Те обаче не били реализирани, въпреки че обектът на едната бил "човек от български произход и с подчертано патриотично чувство".

В текста се посочва още:

Стоименов обаче прояви не добра организация на работата и по двете разработки. Работеше стихийно, не изясняваше основните моменти по разработваните обекти, не провеждаше в срок заплануваните от самия него мероприятия.

В резултат на тази стихийност и несъсредоточеност в работата, той не успя да разреши задачите, които стояха по разработките и не ги доведе до желания край. От Центъра му беше обърнато внимание, даваха му се указания, той обещаваше и отлагаше изпълнението на задачите за "следващата поща", а и сега ние не знаем какво точно е положението по разработките.  

По главния наш обект - НАТО, той не успя да открие разработка, въпреки че има агент, който работи в обекта и можеше да се използва по-пълноценно в това отношение.

От по-нататъшното описание става ясно, че вместо обещаните резултати по разработка "Едуард", със следващата поща Стоименов пратил "оправдателен документ за изразходваната сума във връзка с обекта". Все пак в документа се изразява оптимизъм, че през следващата година "можем да се надяваме на реализирането на някои от разработките, а така също и на перспективи за нови разработки в това отношение". 

Още по темата

01/02/2016 Разследване

Колко секретна е смъртта на Ахмед Емин?

14/01/2016 Политика

Атанасов: В службите има звена, които работят за сарайско-библиотекарската групировка

18/12/2015 Разследване

Службите проверявали Ахмед Емин за агентурни контакти, показват разсекретени документи

19/11/2015 Анализи

Кухи служби и добри намерения ни пазят от атентати

Следете новините ни в GoogleNews