Минчо Коралски: Хора с увреждания в политиката няма, защото не приемаме различните

Последна промяна на 22 май 2014 в 13:21 2123 0

Минчо Коралски, изпълнителен директор на Агенцията за хора с увреждания.

Проверка на OFFNews показа, че само двама души от листите на 24 партии, коалиции и независими кандидати, допуснати до изборите за Европейски парламент на 25 май, са хора с увреждания. Освен това става въпрос за малки партии без големи шансове да вкарат свои депутати в Европарламента - "Зелената партия" и БКП. В парламента на България в момента няма нито един депутат в инвалидна количка или незрящ. От демократичния преход насам единствено в 40-то Народно събрание имаше народен представител в инвалиден стол - Деница Димитрова от НДСВ. Благодарение на нейното присъствие в Парламента през 2006 г. най-накрая бяха поставени платформи, които правят поне партерния етаж на сградата достъпен за хора с увреждания. Вторият етаж и приземният, където са столът и тоалетните, обаче са недостъпни за хората в инвалидни колички. За коментар по темата потърсихме изпълнителния директор на Агенцията за хората с увреждания Минчо Коралски.

Защо участието на хората с увреждания в политиката е толкова слабо в България?

Въпросът е комплексен. Първо, защото участието в политиката предполага по-скоро една мобилност, с която хората с увреждания не разполгат, а тя дава възможността да контактуваш с повече хора, да обменяш мнения. Това са неща, особено когато става въпрос за политика, които трудно се осъществяват само по Skype или чрез други електронни средства. Затварянето на хората с увреждания в един тесен кръг - семейството или друга малка общност, на практика ги лишава от възможността да контактуват с много хора и да налагат своето виждане за социалното и икономическо развитие на страната или за решаването на отделни въпроси. 

Освен това хората с увреждания не са тези млади, красиви и интелигентни хора, към които политиците насочват вниманието си. Това вече се дължи на общия проблем, който съществува в обществото, че ние трудно приемаме различните, както за общуване, така и като мнение. Хората без увреждания смятат, че ще им се наруши спокойствието, ако слушат за проблемите на хората с увреждания.

По ваши наблюдение в други държави от Европа по-активно ли е участието на хората с увреждания в политическия живот?

Понятието хора с увреждания в политиката е условно. Не всички от тях са незрящи и в инвалидни колички. От тази гледна точка трудно е да се каже колко на практика са хората с увреждания в политиката във всяка от държавите. Друг е въпросът, че в редица страни има изградени механизми, за да се чува мнението на хората с увреждания и това е въпрос на едни по-дълги практики в обществото. Не на последно място изключително важно е, че хората с увреждания са реален, а не само предизборен приоритет на политиците.

Хората с увреждания са средностатистическа извадка за всички останали. Увреждането само по себе си не е това, което ни различава. Това, което ни различава от другите е наличието на преграда да комуникираме и да общуваме. Държави, в които са премахнати тези прегради, нещата, свързани с хората с увреждания, стоят по съвсем различен начин. Там въпроси, които ние си задаваме, изглеждат неуместни. При нас на практика всички е сведено на екзистенциално ниво.

Как може да се промени отношението на българското общество към хората с увреждания?

Всичко опира до манталитета, до възпитанието плюс целенасочена държавна политика. При това трябва да бъдем много предпазливи в очакванията, тъй като подобни обществени нагласи не се променят нито за ден, нито за два. Тук наистина се изисква къртовска работа и в това отношение не бива и да се заблуждаваме, че правейки нещо едва ли не сме направили всичко. Когато всичко не е направено, нищо не е направено. Може в един момент да се окаже, че достъпът на хората с увреждания е ограничен до избирателните урни, тъй като сега те би трябва да заявят, че трябва да дойде някой при тях и на повечето от тях не им е ясно при кого и къде да заявят.

Имате предвид гласуването с подвижни избирателни кутии?

Този проблем винаги е  съществувал, защото винаги се изхожда от факта, че човекът с увреждане има някой около себе си, който да му помогне. Това не винаги е така. 

По ваши наблюдения добра ли е организацията по осигуряването на транспорт и специални избирателни секции за хората с увреждания?

Ние нямаме специални наблюдения, това са наблюдения, които се правят от неправителствения сектор. Мисля, че това трябва да бъде предмет на целенасочена държавна и общинска политика, а не да го оставяме в ръцете на неправителствения сектор. Неправителствените организации имат своето място, но по-важният проблем е, че държавата би трябвало да осигурява свободен достъп на хората с увреждания до правото им на избор.

Каква обикновено е избирателната активност сред хората с увреждания?

Избирателната активност сред хората с увреждания е като избирателната активност при хората без увреждания - има хора изкушени от политиката, има и хора неизкушени от политиката. Въпросът е, че ние трябва да направим така, че всеки човек, който има желание да пусне своя глас, да среща минимални пречки. По тази причина в една голяма част от действията, които трябва да се заложат, би трябвало организацията по гласуването на хора с увреждания, да се финансира от държавния бюджет.

-----------

Сигнали, мнения и коментари по проблемите на хората с увреждания можете да пускате във форума baris.bg

Настоящият документ е изготвен с финансовата помощ на Европейския социален фонд. Сдружение „БАРИС” носи цялата отговорност за съдържанието на настоящия документ, и при никакви обстоятелства не може да се приеме като официална позиция на Европейския съюз или Договарящия орган – Агенция за социално подпомагане.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !