Коледни песни въпреки взривовете: Как се готвят за празниците в Украйна

За трета поредна година Украйна се готви да посрещне Коледните и Новогодишни празници в условията на пълномащабната война. На 6 декември, Никулден, тук ден на Свети Микола, в цялата страна грейнаха градските елхи. В този ден децата получиха подаръци от добрия старец, който не е Дядо Коледа, а Свети Микола.

В Одеса, освен че беше студено и валеше дъжд, нямаше и ток. Елхата запалиха на генератор. Имаше концерт на детски вокални и танцови формации. Едновременно чуваш музиката и ръмженето на генератора. Интересно преживяване.

Разговарях с украинци от различни части на страната. Питах ги как се подготвят за настъпващите празници във военно време; какво е настроението в техния град, на хората, които ги заобикалят; как биха обяснили на хората в България, какво означава „празници по време на война“; какви са мечтите им за 2025 година.

Празнична украса в Одеса, снимка: Горица Радева

Ярослав от град Кременчуг, област Полтава, боец от Азов: "Искам победа"

Как се подготвям за празниците? Тъй като подразделението отива да изпълнява бойни задачи, особени подготовки за празниците не се случват. Но в същото време се опитвам да се срещна със семейството, да украсим елхата, да бъдем заедно, докато има такава възможност. Хората около мен са предимно позитивно или неутрално настроени. Понякога настроението не е особено добро, има страх и неразбиране какво ще се случи в бъдеще. Но не може да се каже, че няма настроение.

На хората в България бих казал, че все пак трябва да се живее. Не трябва да се харчат много пари за непотребни неща, не трябва да се купуват луксозни коли и т.н. Но в същото време човекът си е човек и се нуждае от хормони на щастието. Ако има неща, които мотивират човека, дават му сили и енергия да празнува, все едно – трябва да се направят. Животът все пак продължава. Относно 25-та година… Трудно е да се каже. Искам победа. Повече подкрепа. Мобилизация на хората, мобилизация на ресурсите. И пак…стигаме до победата. Именно победа, а не някакво примирие. Искам и да си купя джип на дизел. (Смее се).

Празнична украса в Одеса, снимка: Горица Радева

Ганна Бутенко, доброволка от град Миколаев: "На всеки празник врагът ни "поздравява" с обстрели"

В града има празнична атмосфера, чувства се ароматът на празниците, продават новогодишни украси, във всички магазини има новогодишен декор. Аз лично – не се подготвям за празниците, защото за мен всяка гривна (парична единица на Украйна, б. р.) е като злато, трябва да организирам празник за военните, да събера пари да купим зарядна станция ЕкоФлоу и автомобил за фронта. Вече трета Нова година за мен е обичаен ден. Малко страшен, защото всяка година москалите (презрително нарицателно за руснаците, б. а.) ни „поздравяват“ с обстрели. Празниците по време на война са без фойерверки, без яркост. Защото силните светлини привличат внимание. От силните звуци се боят хората в прифронтовите градове. Това е страх. Защото врагът на всеки празник, и на Нова година, и на Рождество, и на църковните празници ни обстрелва с Шахеди и ракети, а на самата фронтова линия „поздравява“ с всичко, което лети, гори.

Новата година е очакване на нещо ново. Единственото ми желание е Украйна да победи във войната. И, разбира се, иска ми се москалите да понесат отговорност за престъпленията си. Иска ми се да има повече помощ за фронта, защото сега ситуацията е крайно тежка. Руснаците окупират нови и нови територии. А това е кръв, убити цивилни, изгорени градове. През тази година просто искам да се случи вълшебство. Естествено, искам семейството ми да е у дома. Искам всички безследно изчезнали и пленени да се върнат у дома. Това са единствените ми мечти.

Празнична украса в Одеса, снимка: Горица Радева

Богдан от Киев, доброволец за възстановяването на разрушените села в Черниговска област: "Празникът е влетял в живота ти, искаш не искаш трябва да го изживееш"

Подготовката за настъпващите празници на пръв поглед не се различава от довоенното време, но бих казал, че ѝ се обръща по-малко внимание. Много дразнят баналните и ненавременни стереотипни новогодишни песни в супермаркетите. Някакъв примитивен маркетинг, който не е успял на намери нов контекст. Главната елха до църквата изглежда повече на място, харесва ми. Рождество вече трета година празнуваме както в Европа, на 25 декември. Нова година лесно се празнува, аз и моите приятели ще се съберем с други хора от нашата общност. На Рождество приятелката ми ще приготви вечеря за компанията ни.

Ще поканим родителите през деня, а приятелите вечерта. Те ще останат да нощуват при нас. Сега всяко вечерно събиране задължително включва възможност за нощувка, заради комендантския час. Празниците по време на война могат да се сравнят с житейска ситуация, в която имаш изключително важен проект на работа, сам си, без семейство, и няма с кого да празнуваш. Но празникът е влетял в живота ти и те кара да спреш работа и някак да го изживееш. Искаш не искаш, трябва да намериш смисъл в това.

Празнична украса в Одеса, снимка: Горица Радева

Оля Сорока, преподавател по български език от Лвов: "Празниците по време на война са с повече отговорности"

Подготвям се както всяка година. Създавам коледно настроение, ходя на църква, моля се, приготвям 12 ястия, радвам се. Единственото по-особено – моля Бога да свърши войната, моля се за тримата си братя и племенник, които ни защитават. За всички воини. Подготвяме коледна сценка за раждането на Христос със студентите. Рождество дава сила, търпение и вяра в победата на доброто над злото – такива са настроенията у нас. Но болката от многото загуби се усеща в града, по лицата на хората, във въздуха… Празниците по време на война са същите като празниците без война, но има много повече отговорности. Не може да се обясни. Мечтая да бъда себе си, да живея, да се боря, да работя, да дарявам, да се освободи Украйна от руския враг, включително от рускоговорящия.

В Украйна, трета поредна година, мечтите са за победа, за мирно небе и по-малко загуби. Коледните песни звучат въпреки взривовете. Когато има ток греят празнични лампички по прозорците. Хората, с които разговорях, с изключение на боеца от Азов, живеят в относително спокойни места. Какви са настроенията на хората в Харков и градовете близо до фронта, четете в следващите репортажи.

Следете новините ни в GoogleNews