Ирина е майка на две деца - момче на 8 и момиче на 4 години. Бяга от войната в Украйна с майка си и двете си деца. Пресичат границата на Молдова и Румъния с кола. Нощуват в автомобила. В Букурещ си намират хотел. Настаняват ги безплатно и им дават храна. След като пренощуват, тръгват за България. В България живее сестра ѝ, която е тук от месец. Дошла е с приятеля си.

„Дойдохме в София и спахме при нея две нощи. След това ни приюти една жена, доброволец в Ситуационния център "Отворени врати". Тя даваше две квартири. В едната сега е майка ми, а в другата съм аз с децата. Когато тръгвахме, взехме много малко багаж, буквално една чанта. Имаме само дрехите на гърба си. Тук е студено, топлим се на ток. Вчера идвах с децата си за помощ. Взехме чорапи, бельо - по едно-две неща, пола, панталон, чифт обувки. Момичетата от центъра ни помогнаха да съберем пакет от първа необходимост – тоалетна хартия, шампоан, сапун, паста за зъби. Хазяйката също ни купи неща. Осигурени сме с храна, картофи си носим от вкъщи. Всичко е добре, имаме всичко“, разказва Ирина.

Когато се срещаме Ирина е доброволец за първи ден. Води дъщеря си със себе си. Тя играе в детския кът на центъра, докато майка ѝ помага на други украинци да се настанят. Синът на Ирина е останал при баба си, за да учи онлайн.

„Учителката ни също напусна Украйна и децата, които могат да се включат, учат онлайн. Ваканцията им свърши и трябва да продължат“, обяснява Ирина и пита как може да изтегли пари, за да си купува билетчета за градския транспорт. (Вероятно скоро градският транспорт в София ще бъде безплатен за бежанци, предстои гласуване на такова предложение от общинския съвет.) Казва, че единственото, от което има нужда в момента е работа. Предпочита да работи дистанционно, за да може да гледа децата си. Бакалавър е по финанси, има опит в онлайн маркетинга, била е мениджър по продажби. Разполага с компютър и интернет.

Ситуационният център „Отворени врати“, който изпревари държавата

Центърът, който посреща Ирина и ѝ помага с настаняването, се нарича „Отворени врати“. Намира се на бул. „Александър Малинов“ 78, в ж.к. "Младост 4".

Зала за сортиране на дарения, снимка: фондация "За доброто"

За него разказва Кремена Кунева от фондация „За доброто“. Тя и колегите ѝ имат опит в кризисни ситуации от пандемията. Не им отнема много време да заработят в новите условия.

„Имахме щастието да се срещнем с Андрей Николов, на когото е концепцията за създаването на ситуационния център. Андрей е украински гражданин, от години ръководи IT компания в София. Тя е пряк конкурент на „СофтУни“, които му предложиха да ползва техните зали. В такъв тежък момент преките конкуренти си подават ръка. Това му позволи да развие идеите си на това място. Андрей търсеше организация, на която да има доверие, за да делегира част от процесите, които искаше да се интегрират в този ситуационен център – ние поехме детския хуманитарен център, здравните и образователни казуси, хуманитарната помощ. В момента координираме не само деца, а и възрастни, тъй като се налага“, разказва Кремена.

Детският център е създаден за 24 часа, обзаведен е от доброволци и дарители. Идеята е да не бъде само за хуманитарна помощ, координация за настаняване, здравна подкрепа, а и да има бизнес инкубатори, в които украинците с финансови възможности да бъдат обучени как да правят бизнес у нас. Да организират дейността си, да наемат свои съграждани, така че те да могат сами да се издържат.

Детски център, снимка: фондация "За доброто"

Бизнес инкубаторите - добро социално решение

Кремена казва, че целта им е да се създадат обучителни центрове, които да помагат на дошлите от Украйна по-лесно да намират работа. Според нея е време усилията на всички доброволчески организации да бъдат систематизирани. Идеята на колегите ѝ от центъра е да създадат модел, който да може да се ползва и в други областни градове и тези центрове да се координират.

„Ние имаме късмет, че се събрахме хора с опит в управление на по-големи бизнес структури и проекти, което ни позволява да мислим няколко стъпки напред. Важно е да интегрираме добри социални решения, определено това е смисълът на всичко, в което трябва да вложим усилия – за да могат тези хора, или поне по-голямата част от тях, максимално бързо да започнат да се грижат сами за себе си“, смята Кремена.

Според статистиката в момента около 30% от влезлите в страната украински бежанци остават тук.

„За съжаление, напускат тези, които имат по-добри финансови възможности. Трудностите им са чисто законови. Остават в страната ни няколко дни, но не могат да регистрират фирми, да открият сметки. Напуснаха хора с възможности да реагират веднага, които можеха да развият доста сериозни бизнеси в България“, казва тя.

Склад за хуманитарна помощ, снимка: OFFNews

Бавна реакция на държавата

"Не знам дали всяка държавна администрация работи толкова бавно. Може би е така, защото управлението е ново и все още нямат опит. Надявам се да станат малко по-гъвкави, обещали са да бъдат. Чакаме от тази седмица да започнат работни срещи, на които да ни поканят по определени проблеми. Отворени са, благодарни са, че сме поели част от тази тежест, но мисля, че трябва да реагират малко по-бързо", казва Кремена.

От центъра предлагат да се изготвят „договори за подслон“, които да бъдат сключвани между хората, които осигуряват дом, и бежанците. Според Кремена това е начин да се регламентират правата и на двете страни. Тази идея все още не е коментирана с властите, които са обещали да изпратят форма, в която да бъдат интегрирани всички предложения на ситуационния център. Това към момента на срещата ни това все още не се беше случило.

„Договорите са важни по няколко причини – едната е, че наистина се регламентира всичко точно и ясно. Давайки подслон, не трябва да мислиш, че хората, които си приютил, са ти длъжни. Особено трябва да се внимава, когато се настаняват само непридружени жени и деца, тъй като има опасност да попаднат при не толкова добронамерени хора. Трябва да има някакъв контрол."

Трафикът на хора и големият проблем с непридружените жени и деца

Най-спешният проблем, който трябва да бъде разрешен според Кремена, е контролът на превозвачите на бежанци по границата. До тях е достигнала информация за хора, които ходят по границата, поставят фалшиви табели за безплатен превоз, уж като представители на някаква гражданска организация.

„Трябва да има някакъв контролен орган там, който да проверява тези хора, да има някакъв ред, по който този превоз да се случва. Иначе и най-големият трафикант може да отиде на границата, да сложи табелка „безплатен превоз“ да събере 20 непридружени момичета на по 18-20 години и да ги закара където си иска“, категорична е тя.

Друг сериозен проблем са децата, които пристигат с близки и приятели на родителите. За тях все още няма решение. Не е добър вариант да ги поемат институциите, макар така да е редно по закон, защото отделянето им ще е сериозен стрес за тях.

„Деликатен е този въпрос. Придружено ли е едно дете, ако е тръгнало с приятелката на майка си? Казват ни „не пишете "непридружени деца", защото ще ги вземат институциите“. Разбирам, че реално това е техен ангажимент. Трябва да има контрол, но да е гъвкав и адаптивен. Аз например мога да си позволя да гледам вкъщи едно дете заедно с дъщеря ми. Разпознаваемо лице съм и това дава някаква гаранция, че детето ще е на сигурно място. Може би хората, които желаят да приемат такива деца, трябва да преминат през някакво обучение и проверка като приемните родители. Говорим за приемна грижа за деца, които идват от война. Това е съвсем различна приемна грижа, със съвсем различна потребност", казва Кремена.

Кремена Кунева с дете-бежанец в ситуационен център "Отворени врати", снимка: фондация "За доброто"

Проблемът с регистрацията на хората, които вече са влезли в страната

България вече задейства европейския механизъм за даване на временна закрила, но издаването на този документ на границата започна, след като десетки хиляди украинци влязоха в страната. Тези, които са преминали границата без такъв документ, тепърва ще трябва да се сдобият с него. Според Кремена и това създава проблем:

"Казват, че такъв документ ще се издава в местните регионални управления на полицията. Апелирам да има повече структури, в които може да се прави това, защото тези около 50 000 души, които вече са влезли, са основно жени и деца. Представяте ли си какво ще стане, ако трябва да се нареди една майка децата си на опашка за документи? Трябва да има повече гъвкавост."

С коя институция работят най-ефективно

"На този етап Столична община е единствената институция, с която работим много добре – каквото и да сме поискали като съдействие – сме го получили. Почти няма нещо, за което да са казали "нямаме възможност". Но те също са изправени пред проблеми – знаем каква е ситуацията с детските градини в София. Невъзможно е да се намерят места за нашите деца, а трябва да се търси вариант и за украинските. В същото време майките няма как да работят, ако децата им не бъдат настанени. Дори да ги обучим да работят дистанционно, това ще е трудно. Все пак имаме успех в тази посока. Благодарение на фондация „Америка за България“, заедно с други организации стартирахме проект в „Музейко“. Там се създава детски център с организирано хранене и възможност за обеден сън на по-малките. Детският център, който сме открили тук, е за почасова грижа, но майката отговаря за храненето на детето. Нямаме условия", казва Кремена.

Стратегия, която не свършва с оказването на първа помощ

Някак не се обмисля цялостно проблема – не е само до настаняването. Трябва да се мисли как ще се отопляват, хранят тези хора. Колко дълго време ще им се предоставя тази грижа. Трябва да има цялостна стратегия, която да не свършва с оказването на първата помощ. Хората прииждат все повече и повече. В София вече няма места за настаняване, започнахме да ги настаняваме около столицата. Но това е проблем – защото там няма кой да се грижи за децата, за да могат майките да работят. Сложен е и въпросът транспортирането. С пристигането си тези хора имат нужда първо малко да си починат, да осъзнаят къде се намират, какво искат да правят, защото не са в състояние да преценят. Повечето от тях смятат, че са тук за кратко и ще се върнат в Украйна. Имат нужда да намерят работа и да има кой да гледа децата им, докато те работят.

Хубавата история за край

Как може да се отдели една история, възкликва Кремена, после се замисля и историята изплува:

Може би това е срещата с двете прекрасни момичета Лера и Деанка, в офиса на Андрей. Те са бесарабски българки. Бяха избягали от училище с една раничка. Станаха наши деца, погрижихме се да има къде да живеят, какво да облекат. Сега чакаме да излязат документите им, за да сключим договори с тях. Те ще работят в детския център, ще се погрижим да завършат образованието си. Искат да останат тук, казват, че всъщност първата им родина е България, защото бащите им са родени тук. Тази история ми е много близка, защото родителите им останаха там. Това са две прекрасни момичета. Родителите им много се притесняваха да не станат жертва на трафик. Един ден им казах „я се обадете на майките си да ме видят, за да бъдат спокойни“. Чухме се, поговорихме и родителите им се успокоиха. Станаха си наши деца.