6,8% от децата: Възрастни забравяха да ме заведат на училище. 3,5%: забравяха да ме нахранят

OFFNews Последна промяна на 20 април 2021 в 11:29 3274 0

Всяко второ дете в България (47%) е преживяло някаква форма на насилие до 18-годишна възраст, като емоционалното насилие е най-често срещано. Такова има при 45,9%. Физическо насилие са преживели 31,2%, сексуалното - 15,6%, а пренебрегване - 10,5%. Това показват данните от проведеното по поръчка на УНИЦЕФ национално представително проучване от международната изследователска компания "Coram International", с подкрепата на ЕСТАТ.

Насилието най-често се упражнява сред децата в училище (38,3%), следвано от това в общността (37,6%) и у дома (30,9%). Всяко трето дете - 34,8%, посочва, че се чувства в опасност у дома, в училище или в общността.

Това е първото изследване у нас, което включва събиране на данни за всички форми на насилие над деца в различни среди, както и обстойна оценка на капацитета на съответните служби за превенция и противодействие на насилието.

"Насилието над деца може и трябва да бъде предотвратено - заявява д-р Джейн Муита, представител на УНИЦЕФ в България. - Ключова стъпка към превенцията на насилието е събирането на надеждни данни, които да помогнат за развитието на политиките, програмите и мерките за подкрепа на децата и родителите, както и за анализ на изпълнението им."

Почти едно от всеки три деца и млади хора е било подложено на физическо насилие до 18-годишна възраст, момчетата (37,2%) - по-често от момичетата (25,6%).

Най-разпространено е емоционалното насилие - 45,9%. За разлика от физическото, децата се сблъскват най-често с него в училище и в общността, а не у дома. Едно от всеки 7 съобщава, че е било жертва на онлайн тормоз, особено чрез социални мрежи. Около 16% - че са били подложени на сексуално насилие в детството си. Момичетата (1 от всеки 5) значително по-често от момчетата (1 от всеки 10) са ставали негови жертви.

Едно от всеки 10 деца и млади хора споделя, че е било пренебрегвано в детството си: 3,5% посочват, че полагащите грижи за тях хора понякога са забравяли да ги нахранят, 6,8% посочват, че в някои случаи са забравяли да ги заведат на училище или да им кажат да отидат на училище, а 5,9% - че хората, грижещи се за тях, понякога са забравяли да ги заведат на лекар, когато са били болни.

13% от изследваните са били жертви на емоционално, физическо и сексуално насилие.

Децата, преживели която и да е форма на насилие, посочват по-често, че пушат, употребяват алкохол и наркотици и, че по-често упражняват насилие над други деца. Чувството за опасност у дома оказва най-сериозно въздействие върху благосъстоянието им: 64% от децата, които посочват, че се чувстват в опасност у дома, имат ниско ниво на благосъстояние.

По-уязвимите деца, както и тези от семейства в неравностойно положение, като например децата с увреждания и децата от по-бедни семейства, от ромски или турски произход, са по-малко запознати с възможностите за търсене на помощ в случаи на насилие в сравнение с другите деца.

Възрастните, които са били подлагани на физически наказания в детството си, заявяват значително по-често, че физическото и емоционалното насилие над деца е приемливо и по-рядко осъзнават вредите, които нанася то, в сравнение с тези, които не са били подлагани на такива наказания. 

Изследването прави и обстойна оценка на капацитета на специалистите, работещи с деца, и установява, че имат различно разбиране за това доколко насилието над деца е сериозен проблем в България, както и различно разпознаване на признаците за насилие или злоупотреба.

Сравнително висок процент професионалисти смятат за приемливо удрянето на шамар на дете (6% - 16%). Около една четвърт от професионалистите приемат учител или родител да крещи на дете, когато то не се държи добре.

Обучение, свързано с насилието над деца, заявяват, че са преминали между 50% и 85% от специалистите, като остават неуверени в познанията си за идентифициране на случаи. Има добро познаване на задължението за подаване на сигнал при случаи на насилие при 90-97% от професионалистите, а между 70 и 93% съобщават, че имат механизъм за подаване на сигнал в институциите, в които работят.

Сред основните пречки пред специалистите е липса на ресурси и сериозно работно натоварване, водещи до високи нива на стрес и текучество на персонала; липса на обучения, супервизия и конкретни насоки за реакция, както и неосведоменост за съществуващото законодателство, координационни механизми и протоколи.

Основните препоръки от изследването са:

Повишаване на осведомеността сред специалистите и обществеността за всички форми на насилие над деца.

Министерствата, ведомствата и професионалните организации следва да работят по-активно за повишаване на осведомеността относно държавните политики в областта на насилието над деца и да се осигури обучение за установяване и реакция на насилието над деца на всички специалисти, като се наблегне на по-слабо проучените и по-прикрити форми на насилие над деца, включително сексуалното насилие и онлайн тормоза.

Необходимост от повишаване на статута на социалната работа, разширяване на мерките за задържане на персонала, обезпечаване на адекватна супервизия и управление, и професионализиране на работната сила в социалния сектор.

Разработване на общи стандарти и насоки за използването на "сини стаи" за провеждане на разпити и интервюта по щадящ детето начин.

Разработване на общи и специфични секторни насоки, процедури и правила за разпознаване на случаите на насилие и подаване на сигнали към компетентните органи.

Преглед на съществуващите координационни механизми и разработване на ясни правила и насоки за различните участници.

Подобряване на информационната система за събиране, управление и анализ на данните за преодоляване на съществуващите слабости като липса на дезагрегирани и достатъчно данни за наблюдение и анализ на политиките, тенденциите и ефективността на процедурите.

Проучването е проведено в периода 2019–2020 година и включва национално представително проучване сред домакинства, обхващащи 1174 деца на възраст 13-17 години, 837 млади хора на възраст 18-25 години и 1411 възрастни, както и проучване сред 887 специалисти – учители, социални работници, прокурори и магистрати, здравни специалисти и полицейски служители.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови