Събор на пресвета Богородица   Православната Църква, след тържеството в чест на великите свещени събития, случили се в деня на Христовото Рождество, на другия ден събира вярващите да възхвалят с хвалебни и благодарствени песни Божията майка като избран съсъд на Божия промисъл. "Дойдете - подканя ни Църквата тоя ден - да възпеем Спасителевата майка, която и след раждането пак се оказа Дева!" Това събрание на вярващите на другия ден след Рождество Христово за прославяне на св. Богородица, която родила Спасителя, е наречено "Събор на пресвета Богородица". Същия ден се чествува паметта на св. праведни Йосиф, обручник на св. Дева, за живота на когото са запазени малко сведения, а също и паметта на св. цар Давид като славен родоначалник на Иисуса Христа и на св. Яков брат Господен, пръв християнски епископ на град Йерусалим. © Жития на светиите, Синодално издателство, 1991 година.   Кратко животоописание на Св. праведни Йосиф Обручник   Св. праведни Йосиф Обручник бил син на Иаков от рода Давидов, живял в Назарет, дърводелец - в негови грижи била поверена св. Дева Мария. По св. предание е завършил живота си след като Иисус Христос станал на дванадесет години. † Траянополский епископ Иларион, Пространен православен месецослов, изд. Тавор   Житие на Праведния цар Давид   Свети цар и пророк Давид произхождал от Иудиното коляно. Баща му Иесей бил един от старейшините на град Витлеем (вж. на картите) и имал осем сина, от които най-малкият бил Давид. Когато той достигнал юношеска възраст, баща му му поверил да пасе стадата. Юношата живеел уединено сред стадата, охранявайки родителската собственост; когато идвал лъв или мечка и отнасял овца от стадото, Давид се спускал след тях и отнемал плячката; когато звярът се хвърлял срещу него, той го хващал за козината, удрял го и го умъртвявал. Господ пазел момъка, защото той бил благочестив и не обичал суетата; направил си музикален инструмент със струни и през свободното си време пеел и свирел на този инструмент. Давид насочил дадената му от Бога дарба в това изкуство в служба на Бога, за прослава на Неговото свято име. Пребивавайки непрестанно в богомислие, момъкът, като извличал звуци от струните, възпявал премъдростта и благостта на Небесния Отец, проявявани в цялото Божие творение и в човешкия живот. В това време Израилски цар бил Саул. С някои свои постъпки той проявил непокорност на Господните заповеди и показал, че поставя собствените си сили и желания по-високо от волята и милостта на Царя на царете. Тогава Господ наредил на пророк Самуил да обяви на Саул: За това, че ти отхвърли думата Господня, и Той те отхвърля, за да не бъдеш цар. Скоро след това Господ изпратил Самуил при витлеемеца Иесей, защото между неговите синове Си огледах цар, казал Господ. Като пристигнал във Витлеем, пророкът заповядал на старейшините на града да се приготвят, за да принесат жертва на Израилевия Бог, като поканил на жертвата и Иесей със синовете му. Когато дошли децата на Иесей, Самуил, като видял най-големия от тях, Елиав, помислил, че той е избраникът Божий, но Господ рекъл на пророка: Не гледай на лицето му и на високия му ръст; Аз го отритнах. Аз не гледам тъй, както човек гледа, защото човек гледа на лице, а Господ гледа на сърце. И Самуил не получил откровение за нито един от седемте сина на Иесей, които били с него. Тогава той попитал Иесей, дали всичките му деца са тук. Старецът отговорил, че има още един син, които пасе овцете. Пророкът заповядал да изпратят някого да доведе момъка. Когато Давид дошъл, Господ казал на Самуил: Стани, помажи го, защото това е той. Пророкът взел донесения с него рог с елей и помазал Давид сред братята му. И Духът Господен почивал върху Давид от този ден и насетне. След това Самуил си тръгнал от Витлеем, а момъкът се върнал към предишната си работа. А от Саул отстъпил Духът Господен и той се разболял от беснуване; мъчителни били пристъпите на тази болест и Саул постоянно се намирал в раздразнено състояние, измъчван от мрачни мисли. Тогава царедворците посъветвали господаря си да покани човек, който свири добре на гусла, за да успокоява със свиренето си царя по време на пристъп на болестта. Саул сесъгласил и тогава един от придворните посочил Давид. По заповед на царя, осемнадесетгодишният младеж ­ пастир, бил извикан в царския дворец. Когато Саул болезнено се мъчел, Давид свирел на гуслата си, благоугаждайки на Бога, и на Саул му ставало по-весело и по-добре, и злият дух отстъпвал от него. Давид много се понравил на царя и станал негов оръженосец; но службата му при двора не била непрекъсната и той имал възможност за дълго да отива в родния си град и продължавал да се занимава с пастирската си работа. Скоро филистимците нахлули в Израилската земя. Като навлезли в пределите на Иудиното коляно, те се разположили на стан между Сокхот и Азек в Ефес ­ Дамим. А Саул се разположил с израилевата войска на два километра южно от тях; между двата лагера се намирала голяма долина. Филистимците намислили да решат изхода на войната с обичайното за древността единоборство и от стана им се изстъпил гигантът Голиат, родом от Гет от Енаковия род. Той бил на ръст шест лакти и една педя; имал на себе си пълно воинско въоръжение от мед: люспеста броня с тегло пет хиляди сикли, шлем, наколенници и щит; в ръцете си носел желязно копие с тегло шейсетсикли. Като се обърнал към израилевата войска, Голиат викнал: Изберете човек измежду вас и нека слезе при мен; ако той ме убие, ние ще ви бъдем роби; ако пък аз го надвия, вие ще ни бъдете роби и ще ни служите. Страшният вид на великана уплашил синовете израилеви и никой от тях не се решавал да влезе в единоборство с Голиат, който с всеки изминал ден ставал все по-високомерен и излизайки в продължение на четирийсет дни, хулел израилтяните. Братята на Давид се намирали тогава в числото на воините, излезли против филистимците. Веднъж Иесей изпратил най-малкия си син, за да види братята си и да им занесе малко храна. Момъкът дошъл до обоза, когато войската била наредена в строй и с вик се готвела за бой. Давид се затичал към редиците на израилевата войска, за да се види с братята си. Докато разговарял с тях, Голиат излязъл от филистимския строй и започнал да казва гордите си думи. При вида на великана израилтяните се разбягали от страх. В редиците им се говорело: Ако някой убие Голиат, царят би го надарил с голямо богатство, и би му дал дъщеря си за жена, и дома на баща му би направил свободен в Израиля. Младият син на Иесей дълбоко се възмутил от високомерието на филистимския великан. Как смее този необрязан филистимец така да хули воинството на Живия Бог? ­ с негодувание казал Давид на израилевите воини. Думите на младежа стигнали до царя и той го повикал при себе си. С могъща вяра в Божията помощ били пропити словата на Давид, когато той молел Саул да му разреши да излезе на бой срещу Голиат, така че царят накрая казал: Иди, и нека Господ бъде с теб. Давид се отказал от воинското въоръжение, в което бил облечен по заповед на Саул, защото не бил привикнал към него. Той взел овчарската си тояга, прашката и торбичката, в която сложил пет гладки камъка, избрани от потока, и в това снаряжение излязъл срещу Голиат. На издевателството и презрението на филистимския великан Давид отговорил: Ти идваш против мен с меч, копие и щит, а аз идвам против теб в името на Господа Саваота, Бога на израилевите воинства, които ти оскърбяваше. Сега Господ ще те предаде в ръката ми и аз ще те убия, ще снема от тебе главата ти и ще дам трупа ти и труповете на филистимската войска на птиците небесни и зверовете земни, и цялата земя ще узнае, че има Бог у Израиля; и цялата тази тълпа ще узнае, че не с меч и копие спасява Господ. И надеждата на Божията помощ не посрамила младежа: камъкът, точно пуснат от прашката на Давид, ударил великана в челото с такава сила, че Голиат паднал на земята; тогава Давид притичал до него и със собствения му (на Голиат) меч му отсякъл главата. Поразени от подвига на Давид, филистимците се обърнали в бягство, а израилевата войска, след като завладяла лагера им, победоносно преследвала враговете до пределите на страната им. Носейки в ръцете си главата на убития великан, Давид се явил пред Саул. Зарадваният цар оставил младежа при себе си и за всеобщо удоволствие на народа го издигнал в звание военачалник. Когато победителите се завръщали у дома, по пътя във всички израилеви градове им устройвали тържествени посрещания, и жените играели, свирейки с тимпани и кимвали, при пеенето на победна песен със следния припев: Саул победи хиляди, а Давид ­ десетки хиляди! Този израз на народната любов към Давид бил неприятен на царя; Саул узнал от пророка, че Господ го е отхвърлил от царството и го е дал на друг; царят започнал да вижда в Давид свой приемник и започнал да се отнася подозрително към младежа. В резултат на това тежкият недъг, от който страдал царят, се усилвал и от време на време царят изпадал в лудост. Два пъти по време на такива пристъпи той хвърлял копието си към Давид, който свирел на гусла, за да успокои царя, но юношата, пазен от Божия Дух, избегнал смъртта; след това Саул започнал да се бои от Давид и го махнал от себе си, като го поставил за хилядоначалник. На тази длъжност Давид във всичките си дела постъпвал благоразумно, с което и заслужил още по-голямата любов на народа, за голямо неудоволствие на Саул, който започнал да търси начин да го убие. Отначало царят действал с коварство, изпращайки Давид на опасни походи срещу филистимците. Нека не моята ръка бъде върху него, а ръката на филистимци да бъде върху него ­ мислел злобно Саул. Изпращайки Давид на война, царят му обещал ръката на по-голямата си дъщеря Мерова, която обаче дал на друг, а на Давид предложил да встъпи в брак с другата му дъщеря ­ Мелхола, като поставил условие, Давид да извърши друг, още по-опасен поход. Нима е лесно да станеш зет на царя, а аз съм човек беден и незначителен, ­ смирено отговарял Давид на така примамливите предложения. Господ пазел Своя избраник и той всеки път се връщал с победа, така че името му се прославило и Саул бил принуден да му даде за жена Мелхола, която обичала Давид. След това завистта на Саул още повече се усилила; той станал враг на Давид за цял живот и започнал явно да изказва намерението да убие зет си. Един от синовете на Саул, доблестният Ионатан, още от времето на победата над Голиат, обикнал Давид като душата си; тясна дружба съединявала двамата младежи. Знаейки за злото намерение на баща си, Ионатан казал на Саул: Да не греши царят против своя служител Давид, защото той в нищо не е съгрешил против тебе, и делата му са твърде полезни за тебе; той изложи на опасност живота си, за да порази филистимеца; и Господ извърши голямо спасение за целия Израил; ти видя това и се радваше; защо тогава искаш да съгре-шиш против невинна кръв и да убиеш Давид без причина? Царят се заклел, че няма да убие Давид и между царя и зет му се установили добри взаимоотношения, но не задълго. Скоро започнала война с филистимците, в която Давид удържал решителна победа. Тогава Саул в пристъп на лудост още веднъж се опитал да прикове Давид с копие към стената, докато той свирел на гусла пред него. Давид успял да избяга и се скрил в дома си. Царят изпратил войници да обкръжат къщата, за да го хванат, щом излезе и да го предадат на смърт. Без-изходно било положението на невинния страдалец, но той не се отчаял, а търсел утешение и помощ в молитвата, текстът на която се намира в 58-ия му боговдъхновен псалом. Избави ме от враговете ми, Боже мой ­ възкликнал Давид, ­ защити ме от въставащите против мене! Защото, ето, те дебнат душата ми; събират се против мене силните, без престъпление и без грях от моя страна, Господи; без моя вина се стичат и въоръжават. Дигни се мен на помощ и погледни. Силата е у тях, но аз към Тебе прибягвам, защото Бог е мой застъпник. Така викнал Давид и Господ го спасил от неминуема гибел чрез ръката на любящата съпруга, която спуснала мъжа си по въже през прозореца. От това време започнали странстванията на Давид. Царят преследвал зет си като яребица по планините. Давид не можел да си намери убежище нито в израилевите селища, нито в градовете на съседите филистимци, които помнели предишните му победи. Напразно се опитвал Ионатан да умилостиви царя, който дори омъжил за другиго жената на Давид. Първо-свещеникът Авимелех заедно с целия си род бил убит от Саул, който го подозирал в съчувствие към зет си. Давид успял да укрие родителите си от царския гняв, като ги настанил при Моавския цар. По Божие откровение, дадено чрез пророк Гад, Давид дошъл в пределите на Иудиното коляно и тук се криел от царя в планински и пустинни местности на юг от Витлеем; около него започнали да се събират всички недоволни от Саул, така че скоро Давид застанал вече начело на отряд от 400 души, хора мъжествени и воинствени. С този отряд, сам гонен от царя, той успявал да служи на народа си. Той изгонил филистимците от завзетия от тях град Кеил, който се намирал в иудейските планини, и пазел пасящите по тези планини стада от набезите на хищниците от пустинята. Давид поверил живота си на волята Божия и Господ пазел Своя помазаник. Така, когато той се намирал в Кеил и Саул възнамерявал да го хване там, Господ му открил, че жителите на града ще го предадат на царя, затова той излязъл с отряда си от този град и отишли накъдето можали. Като си намерил убежище в планинските, лишени от всякаква растителност пустини Зиф и Маон, на западния бряг на Мъртво море, Давид едва не бил обкръжен от царската войска, но в това време Саул получил известие за набези на филистимците и бил принуден временно да прекрати преследването. Като отблъснал неприятелите, царят се върнал с войската си от пустинята, за да го залови. Издирвайки бегълците в тази дива местност, изобилстваща с дълбоки клисури и пещери, Саул веднъж влязъл в една от пещерите, където в това време се криел Давид с някои от привържениците си. Не забелязвайки враговете, притаили се в тъмнната, Саул снел мантията си; тогава окръжаващите Давид познали царя и започнали да говорят на предводителя си: Днес е денят, за който ти каза Господ: ето, Аз ще предам твоя враг в ръцете ти и ти ще сториш с него каквото ти е угодно. Давид отговорил: Да не ми дава Господ да сторя това на моя господар, помазаника Господен, да сложа ръката си върху него, защото той е помазаник Господен. Той внимателно отрязал края на мантията на Саул и когато царят излязъл от пещерата и се отдалечил на известно разстояние, го повикал. Саул погледнал назад, а Давид, като му се поклонил до земята, започнал да убеждава царя да не вярва на злите клевети. Татко мой ­ казал младежът, ­ погледни края на дрехата си в ръката ми. Отрязах края на дрехата ти, а тебе не убих. Знай и се убеди, че в ръката ми няма зло, нито коварство, и че аз не съм съгрешил против тебе; а ти търсиш душата ми, за да я отнемеш. Нека Господ разсъди между мен и тебе и нека ти отмъсти Господ за мене, но ръката ми няма да бъде върху тебе. Господ ще разгледа и ще разследва делото ми и ще ме спаси от ръката ти. Саул бил трогнат дълбоко от великодушието на гоненияот него човек и със сълзи признал неправотата си. След това царят се върнал в столицата си, а Давид продължил да странства в пустинята.   © Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на св. Димитрий Ростовски.   Кратко животоописание на Св. Апостол Иаков   Св. апостол Иаков, брат Господен - наречен тъй, защото бил син на Йосиф, обручникът на св. Дева Мария. Той е от седемдесетте апостоли, първи епископ на Иерусалим в продължение на 33 години. Написал първата света литургия. Завършил мъченически, блъснат от храмовата стряха, засипан с камъни и, ударен с едно кросно, разбили главата му - починал в 63 г. на 66 години. † Траянополский епископ Иларион, Пространен православен месецослов, изд. Тавор. Пръв от тях бил свети Иаков, брат Господен, за когото споменава свети апостол Павел в посланието до галатяните, като казва: "възлязох в Иерусалим да се видя с Петра... Другиго от апостолите не видях, освен Иакова, брата Господен" (Гал. 1:18-19). Той бил поставен за пръв епископ на Иерусалим. Според свидетелството на преданието ­ избран за това и посветен от Самия Христос по време на Неговия земен живот. Заради това, че проповядвал Христа в Иерусалим, свети апостол Иаков бил хвърлен от иудеите от покрива на храма, след това го пребили с камъни и му разбили главата с тояга.   Св. Димитрий Ростовски   СВ. ПРЕПОДОБЕН НИКОДИМ ТИСМАНСКИ   Този забележителен представител на балканското монашество от ХІV в. бил българин от Македония, роден около 1320 г. в Прилеп. По времето на цар Стефан Душан (1331-1355) той станал монах в Хилендарския манастир, където бил събрат на друг голям българин от онази епоха – св. Ефрем, бъдещ патриарх на Сърбия. "Любомъдрият мъж поп Никодим", когото наричали още "философ", "силен в книгите (...), в разума, словата и отговорите ", получил блестящо образование и бил известен като отличен преводач от гръцки. Запазената му кореспонденция със св. Патриарх Евтимий Търновски показва, че като духовен отец и творец св. Никодим споделял реформаторските тежнения на знаменития български патриарх. Не е известно докога той бил на Атон, но и по-нататък Никодим запазвал тесни връзки с видни личности от православната монашеска общност, както и с висши духовници в Сърбия, Византия и България. През 60-те години на ХІV в. Никодим основал свой манастир във Видинското царство, което обаче през 1365 г. било окупирано от унгарците, а населението – подложено на насилствено покатоличване. Светецът застанал начело на съпротивата срещу насилието и влязъл в разпра със самия унгарски крал Людовик І Велики. Твърдостта на Никодим вдъхнала сили на местните българи и, както съобщава един съвременник, "поради това тяхната вяра в него беше голяма..." Унгарците прогонили св. Никодим във Влахия. Като привърженик на манастирския живот и исихастката доктрина св. Никодим се заел енергично с устройството на монашески обители в земите на младата държава. Той създал известните манастири "Водица", "Тисмана" и други обители, като получавал щедра подкрепа от страна на влашките владетели. В една грамотата на Мирчо Стари (1386-1416 г.) "поп кир Никодим" е поставен пред най-видните боляри. До смъртта си (26 декември 1406 г.) той продължил своята неуморна работа, с която българските културни традиции на север от Дунава пуснали още по-здрави корени. Св. Никодим е почитан като един най-големите духовни и културни строители в историята на православния румънски народ. Паметта му се празнува на 26 декември.   Пламен Павлов