Балканската програма на София Филм Фест

Тазги година в програмата на София Филм Фест участват 11 заглавия, които ще се борят за наградата на „Домейн Бойар” за най-добър балкански филм.

Носителят на „Сребърна мечка” от Берлинале 2015 „Аферим!” („Aferim!”) (Румъния-България-Чехия-Франция) на Раду Жуде разказва история от Влашко през 19 век: местният пристав Костадин и неговият подрастващ син Йоница са пратени да хванат един избягал роб-циганин. Филмът поставя под въпрос така наречената „обективна” историческа истина и извежда на преден план начина, по който ценности и навици се предават от едно поколение на друго, как „духът на времето” и манталитетът създават реалността, как днешните въпроси (почти кармично наследени) са резултат от действия и постъпки, състояли се в миналото. 

„Аферим!” участва като проект в 10-ото издание на София Мийтингс през 2013 година. Двата предишни филма на Раду Жуде – „Най-щастливото момиче на света” и „Всички мои роднини” получиха признанието на фестивали като Сънданс, Берлин, Сараево. Продуцент от българска страна е Росица Вълканова („Клас Филм“).

_{"Аферим".}

„Защо аз?” (“Why me?”) (Румъния – България – Унгария) на режисьора Тудор Джурджу разкрива хаоса и беззаконието, които царят на ниво законодателна и изпълнителна власт в държавата. Младият и амбициозен прокурор Кристиан изненадващо е назначен да работи по деликатно дело, в което по-възрастен негов колега е обвинен в корупция. Делото би могло да даде тласък на кариерата му, а има точно обратния ефект. Опитите на прокурора да извади истината наяве водят до разкриването на грандиозен план. Случаят му е отнет, а той е отстранен и принуден да млъкне.

Тудор Джурджу завършва режисура в Театралната и филмова академия на Букурещ. Собственик е на независимата продуцентска компания „Libra Film” и основател на „Трансилвания Филм Фест” в Клуж. Двата му предишни филма „Болни от любов” и „За охлювите и хората” са представяни на СФФ. Български копродуценти на „Защо аз?” са Борислав Чучков и Виктор Чучков син („Чучков Бадърс“).

_{"Защо аз?"}

В „Ксения” („Xenia”) (Гърция-Франция-Белгия) на Панос Х. Кутрас 16-годишният Дани напуска Крит след смъртта на майка си, за да отиде в Атина при по-големия си брат Одисей, когото никога не е виждал. Двамата заминават за Солун, за да търсят баща си. По същото време там се провежда кастинг за популярното шоу „Гръцка звезда”. Одисей е талантлив певец и Дани иска брат му да спечели състезанието.

_{"Ксения".}

„Омбре” (България) е първият и единствен игрален филм на Захари Паунов като режисьор, който трагично загина през октомви 2014, след като филмът спечели диплом за цялостно актьорско изпълнение на „Златна роза”. 2014. Творбата е създадена по едноименния роман на Емил Тонев и е определена от критиката като балкански трагикомичен „ийстърн”. „Омбре“ е история за приятелството, любовта и толерантността, както и за невъзможността да ги постигнем по едно и също време и на едно място, особено тук – на Балканите. Егоцентризмът и вътрешният хаос или горещият темперамент, както и навикът първо да действаме, а после да мислим, водят до трагическа грешка, чиято жертва, както обикновено по тези географски ширини, става най-невинният.

_{"Омбре".}

В „Паметник на Майкъл Джексън” („Monument to Michael Jackson”) (Сърбия-Германия-Македония-Хърватска) Дарко Лунгулов разказва за мечтателя Марко, който е в процес на развод с любовта на живота си. За да си върне жената и да спаси града, в който живее, той решава да издигне паметник на Майкъл Джексън, но кметът има други планове.
„Паметник на Майкъл Джексън” участва като проект на 7-ия София Мийтингс.

_{"Паметник на Майкъл Джексън".}

„Сивас” („Sivas”) (Германия-Турция) на Каан Мюждеджъ разказва за безрезервното приятелство на 11-годишния Аслан и старото бойно куче Сивас, след като Аслан спасява раненото животно. Каан Мюждеджъ учи кино в Берлин и в Нюйоркската филмова академия. „Сивас” е игралният му дебют.

_{"Сивас".}

„Бота” („Bota”) (Албания-Италия) на Ирис Елези и Томас Логореци представя съвременна Албания чрез житейските истории на трима души. Джули, Нора и Бен работят в изолирано градче. Семействата им са преселени там по време на комунизма. Под неодобрителния поглед на Джули Бен има връзка с Нора и едновременно с това мечтае да развие бизнеса с кафенето си. Спокойствието им е нарушено, когато започва разширение на близкия път.

_"Бота".

„Такъв е редът” (“These Are the Rules”) (Хърватска-Франция-Сърбия-Македония) на Огньен Свиличич разказва за обикновено семейство от Загреб, чийто 18-годишен син е нападнат и пребит на улицата. Родителите имат финансови проблеми и докато се опитват да получат адекватна медицинска помощ, състоянието на момчето става критично. На фестивала във Венеция ’14 филмът е отличен с наградата „Хоризонти” за най-добър актьор или актриса (Емир Хаджихафизбегович), а във Варшава ’14 Огньен Свиличич получава приза за най-добър режисьор.

_{"Такъв е редът”.}

„Островът на любовта” („Love Island”) (Хърватска-Германия-Босна и Херцеговина-Швейцария) на Ясмила Збанич ни пренася на брега на Адриатическо море, където чаровният мачо Грабо е на почивка с бременната си съпруга Лилиан. На „Отровът на любовта” двамата съпрузи се запознават с привлекателната Флора – инструкторка по скуба дайвинг през деня, певица и танцьорка през нощта. Гребо веднага се влюбва в нея, без да подозира, че жена му и Флора имат общо минало.

_{"Островът на любовта".}

„Травелатор” („Travelator”) (Сърбия) на Душан Милич разказва за 18-годишния запален геймър Слав, нает от сръбската мафия за професионален убиец. Бежанец от войната, младежът има рядката възможност да пътува до САЩ, без нужда от виза. Затова приема да отиде в Лас Вегас и да отстрани сръбски криминален тип, който е в програмата за защита на свидетелите.

Българската публика познава работата на Душан Милич от филмите му „Ягода в супермаркета” и „Гуча!”, получил Наградата на публиката на 11-ия СФФ. Душан Милич е един от сценаристите на „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде” (2008), заедно с Илия Троянов, Юрий Дачев и Стефан Командарев. „Травелатор” бе представен като проект на 5-ия София Мийтингс.

_{"Травелатор".}

„Следвай гласа ми” (“Come to My Voice”) на Хюсеин Карабей (Турция-Франция-Германия) е сърдечна и сложна одисея, изпълнена с кротък хумор. Историята - в отдалечено планинско кюрдско градче малката Жиян е притеснена, защото баща й е арестуван от турската полиция заради подозрения, че е част от престъпна група. Той може да бъде освободен, само ако семейството предаде оръжието му, каквото той никога не е притежавал. Тогава бабата на Жиян – Берфе решава да намери оръжие. Двете тръгват пеша на дълго пътешествие през спиращи дъха планини, за да стигнат до своите роднини, че и отвъд, в непознатото.

_{"Следвай гласа ми".}

Хюсеин Карабей е считан за един от новите режисьорски таланти на Турция. Документалният му филм „Тиха смърт” е показван на много международни кинофестивали. Освен че снима филми, той също изнася лекции в университети и културни организации в Турция. „Моят Марлон и Брандо” е първият му игрален филм, отличен с наградата за най-добър балкански филм на 13-ия СФФ. „Следвай гласа ми” е проект на 6-ия София Мийтингс.

Още по темата

20/02/2015 Offnews

Още два световни хита в програмата на 19-ия София Филм Фест

20/02/2015 Култура

Харутюн Хачатрян – специален гост на 19-ия София Филм Фест

17/02/2015 Култура

Международният конкурс на София Филм Фест (списък)

16/02/2015 Култура

Комедийната легенда Тери Джоунс пристига в България