Човешки клетки правят мишките по-умни

Последна промяна на 02 декември 2014 в 11:08 1697 0

Екип от Медицински център в Рочестър, Ню Йорк е имплантирал човешки нервни клетки в мозъка на мишки. След тестовете се оказва, че паметта и познавателните им способности са се увеличили поне 4 пъти в сравнение с контролната група.

"Това все още е мозък на мишка, а не човешки мозък", казва Стив Голдман, ръководител на изследователския колектив.

Учените са взели незрели глиални клетки от човешки плод. Те ги инжектирали в малки мишлета, където се превърнали в астроцити, звездовидни глиални клетки.

Освен невроните, в централната нервна система се намират още един вид клетки, известни като глиални клетки, които изпълняват предимно механични и метаболитни функции. Те активно участват в създаването и поддържането на средата, необходима за нормалното функциониране на невроните.

В рамките на една година, глиалните клетки на мишките напълно са приели човешките. Човешките 300 000 клетки, които е получила всяка мишка се умножават, като в края на изследването са преброени 12 милиона, измествайки собствените им миши клетки.

"Успяхме да видим как човешките клетки завладяват цялото пространство", казва Голдман.

Астроцитите са жизненоважни за съзнателната мисловна дейност, защото те помагат за укрепване на връзките между невроните, наречени синапси. Техните окончания участват в координирането и предаването на електрически сигнали в цялата мрежа синапси.

Човешките астроцити са от 10 до 20 пъти по-големи от тези на мишката и имат 100 пъти повече връзки. Това означава, че те могат да координират всички нервни сигнали много по-добре.

Стандартните тестове, изследващи паметта и познавателните способности показали, че мишките с човешки астроцити са четири пъти по-паметливи отколкото непроменената контролна група.

"Би било интересно да се разбере, дали човешките астроцити функционират по същия начин при мишките, както при хората", казва Фред Гейдж , изследовател на стволови клетки в Института Солк в Ла Джола, Калифорния.

"Това, че клетките работят изобщо в друг вид е невероятно и поставя въпроса, кои свойства се управляват от самата клетка и кои от новата среда", казва Волфганг Енард от Лудвиг-Максимилиан университет в Мюнхен в Германия.

Това изследване може да бъде полезно за лечение на заболявания, при които миелиновата обвивка е повредена, като множествена склероза, казва Голдман. Той вече е подал молба за разрешение за лечение на пациенти с множествена склероза и се надява да започне работа 12-15 месеца.