Защо сменяме Бойко Борисов с политически клонинги?

Димитър Аврамов Последна промяна на 27 април 2021 в 12:21 15583 4

“К'ъв е този въпрос ся, два часа ми задаваш въпрос, по-конкретно давай, знам какво се случи днес сутринта, защото аз го направих. Така, че, ако обичаш, бъди по-конкретен.” Това е началото на отговора на Слави Трифонов на, разбира се, “нескопосан” въпрос, зададен му от сценарист или друг подчинен. Тук е мястото да кажа, че ако искаш да се явиш на истинско интервю, това в момента е много лесно – просто говориш пред истински журналист, а не пред сценарист, и отиваш в някоя от големите телевизии. Само ако искаш обаче!

Вече си имаме нов политически Борисов, образ без Борисов – раздразнителен, нежелаещ да излезе от зоната си на комфорт, говорещ в “аз” категории. Клонингът на Борисов тръгва от политическия си ден първи в комфортна среда, говорещ пред зависими, подчинени хора, а не пред свободни такива. Тоест хем е клонинг на Бойко Борисов, но хем е нещо като Царя, който не говореше в началото, а като говореше, си избираше пред кого. Помните ли Царя да е ходил в телевизионно студио – в сутрешен блок, в неделно предаване? Не помните! Защото не е ходил!

И Слави Трифонов може да не отиде никъде – както физически, така и виртуално. Може да си седи в неговия си еквивалент на сараи и да дава нареждания оттам! Моля да не бъда разбиран грешно. Аз искам г-н Трифонов да бъде като нас, а не като тях! Той обаче се държи като един от тях – затворен, леко сърдит, леко мрачен, но най-важното като човек, който не разбира какво е политиката и какъв вид действия изисква тя.

Разбирам нежеланието на Слави Трифонов да влезе в коалиция с БСП, ДПС или ГЕРБ и да разчита на подкрепата им за това или онова гласуване. И ние, нормалните хора, не искаме да сме заедно с другите. Политическият плурализъм обаче на първо място означава да приемем априорно, че има хора, които гласуват за БСП, ДПС и ГЕРБ и да търсим съгласие с тях. Политическото мислене, на второ място, изисква да разберем, че след ГЕРБ избирателите не са склонни да сложат всички яйца в една кошница и да дадат между 100 и 120 депутати на “Има такъв народ” (ИТН). И тук избирателите са прави. Защото ИТН не заявява нищо ново, което заслужава да получи мощна политическа подкрепа. ИТН е построена по модела на ГЕРБ – група хора, мнозина от тях почтени, с професионални биографии и качества, скупчили се около вожд, който мисли и говори в “аз” форма. Така че ето какво ще се случи:

“Има такъв народ” няма да получи убедителна победа на новите предсрочни парламентарни избори. Има само една възможност: т. нар. “партии на промяната”- силно надценени към момента и с претенциозен политически етикет -  евентуално да имат общо над 120 гласа в Народното събрание. И тази комбинация обаче е пожелателна и може да не се случи. За нея “Има такъв народ”, “Демократична България” и “Изправи се! Мутри вън!” трябва да увеличат само за няколко месеца електоралната си подкрепа с над 35%. Това на теория е възможно, но шансът да се случи на практика е малък. Той изисква наличието на висок политически интелект, разпръснат едновременно в трите формации, и желанието на избирателите да сменят предпочитанията си през лятото. Тоест комбинацията от “ако” е толкова сложна, че вероятността да произведе желания резултат е много малка.

Вероятно г-н Трифонов се надява, че евентуално служебно правителство, назначено от президента Радев, ще покаже на “народа” кирливите ризи на ГЕРБ, ВМРО и другите участвали в управлението и избирателите ще се отвратят от тях. Грешка! Живеем в свят на интерпретации, в който политиката става игра на фенове. Каквито и данни да покаже, евентуалният служебен кабинет, някои от които нямайте съмнение, че ще са много грозни, те ще бъдат окачествени като “фалшиви”, като “неверни” и “политически реваншизъм”. При служебно правителство ГЕРБ ще ни разиграят мащабен театър, в който главният герой е “борец за свобода и защитник на народния интерес, който е притискан и мачкан от лошия и отмъстителен президент Радев”. ГЕРБ си имат достатъчно избиратели, които вярват в тази интерпретация и сега, още преди да се е появила официално. БСП е в сходна електорална ситуация. Червеното избирателно племе няма да намалее значително за три месеца, дори може да нарасне малко. За ДПС няма смисъл да разсъждаваме, практиката показва, че нейните изборни резултати са предвидими.

Тоест новият ситуационен герой, изразяващ се в “аз” форма действа според пожелателна, а не според обективна политическа перспектива. Разбира се, винаги има шанс сметките му да излязат, но степента на риска е огромна. Който работи с висока степен на риск, често не успява.

В т.нар. си “интервю”, г-н Трифонов казва: “Ако ние направим правителство в момента, ще бъдем зависими и управлявани от партиите, които ще го подкрепят”. Грешка! Грешката на напълно непознаващите как работят обществото и политиката. Ако ИТН беше съставила правителство, което бе представило амбициозен дневен ред за политически реформи, БСП и ДПС нямаше да посмеят да застанат срещу него. Те угоднически щяха да гласуват “за”, след което според собствения си интерес да започнат да работят срещу тази или онази реформа. Това е политиката в свободния свят – право на дадени политически групи да формулират партийния интерес. Това е правилно! Който твърди, че формулира интереса на целия народ, или е тежко неадекватен, или е кандидат-диктатор! Излъчено от ИТН правителство на промяната обаче би се ползвало с огромно обществено доверие от ден първи и би увеличило сериозно това доверие при адекватни мерки в икономическата и социалната сфера. Достатъчно би било само за 3 месеца да намали драстично регулативните режими и да работи адекватно по т. нар. План за възстановяване и устойчивост. Само тези две неща биха донесли убедителна победа на т. нар. партии на промяната на следващи предсрочни избори. В ИТН доброволно се отказаха от това да се докажат като “партия на промяната”. С връщането на мандата те реално казват “тази подкрепа не ни е достатъчна, дайте ни повече”.

Лоша позиция. Подкрепа се печели трудно, с работа, а не с претенции. Хората дават политическа подкрепа, когато съответната партия си е заслужила и когато я е поискала аргументирано и възпитано. Подкрепата не идва сега и веднага, защото така ни се иска. Тя идва или на гребена на вълната на промяната, или когато има убедително доказателство, че е необходима.

Разбирам Слави Трифонов, който казва “аз не съм човек и ние не сме хора, които можем да си позволим да бъдем зависими”. В политиката обаче винаги си зависим, защото представляваш някого! Ако искаш да си независим, просто си стоиш в частната сфера! Слави Трифонов нарича ГЕРБ, БСП и ДПС “доказано компрометирани политически субекти, алчни и неставащи за това нещо”. Това е популярно схващане за трите партии. Не е съвсем вярно обаче! Неприятната надменност и съвкупното отсъствие на интелект в ГЕРБ не означават, че партията “не става за нищо”. Същото се отнася и за БСП и ДПС. Политическото мислене изисква да видим, че и трите партии си имат привърженици. Ако сме свободни хора и демократи по убеждение, трябва да уважаваме политическия избор на феновете на ГЕРБ, БСП и ДПС.

Тук стигам до факта, че обществото ни за момента не успява да произведе голяма, сериозна, убедителна и истинска политическа алтернатива на статуквото. Произвежда малки и неубедително такива. Явно ни трябва още време. Със сигурност обаче вървим по грешния път. Защото политическа алтернатива не означава да намерим нов физически носител на “аз” формата на изказване и политическо мислене. В момента си имаме пълноценно развит и разгърнат политически “аз”, поставен на най-високия пост в държавата. Ако сме общество от типа на тези в Русия, Беларус, Венецуела или африканските държави, тогава трябва просто да си оставим настоящия “аз” да си управлява и като ни трябва нещо, да се помолим и да ударим чело в земята. Ако сме истинско политическо общество, като тези в свободния свят, тогава е добре да следваме сходен модел на политическо поведение. Той изисква повече “ние решихме” и по-малко “аз казах”.

Г-н Трифонов и “Има такъв народ” бъркат. Грешат в преценката си за това как да подходят към даденото им от избирателите доверие. Бъркат в това, че следват модела на лидерство и взимането на политически решения на НДСВ и ГЕРБ. Това не е модел на промяната. Това е модел на статуквото от последните 20 години. В крайна сметка възниква един основателен въпрос. Той не е призив да запазим статуквото, но е въпрос, който хората ще си задават преди предсрочните избори! Той е: "Какво ново постигнахте и защо изобщо се морим да сменяме Борисов, ако ще избираме негов политически клонинг, политическо същество от същата порода, говореща и действаща в единствено число?".

За мен отговорът е прост. Промяна не е да изберем нова задънена улица само защото старата ни е омръзнала. Промяна е да премахнем преградите, които задръстват пътя!

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови