Неототалитарна хиперфагия

Да се опитваш да връщаш историята е може би желание на лудостта или просто конвулсия на инстинкта. Без значение. Очевидно е обаче, че страната е обхваната от треска за рязко връщане на часовника, за възраждане на всякакви подръчни форми и емоции на миналото, за изсмукване на всякакъв институционален остатък от и без това слабия остатъчен демократизационен натиск. Тази треска изглежда по-концентрирана и организирана от предишни опити, по-добре финансово осигурена, по-агресивна, по-обхватна. Изглежда задвижена от по-безконтролна лакомия за доминация и власт. Дори не се притеснява от привидната налудност на начинанието. Всеки ден ни я показва по-ясно.

Настъпва време на нарастваща концентрация на собственост, ресурси и власт. Досега картината бе по-скоро на някакъв корпоративен „централен комитет“, в който са селектирани и събрани различни крилца на излъчен „елит“. Захванати в непрестанни баланси и фини размествания, но поне с известно разпръскване на ресурси. Сега обаче струпването изглежда напълно еднопосочно, към настоящето се добавя бъдещето (покупки на голям пенсионен фонд), ускорява се в търговия, избутва малкото чуждестранни играчи (търговия с цигари, хранителни вериги), пробва избутване в енергетиката. Разстилат се пластове от офшорни мрежи за маскиране на произход, но с тяхното множене расте и подозрението, че всички пътища водят на един адрес.

Свидетели сме на завръщането на идеята за врага. Цялата тоналност и мобилизация срещу протестите сочи в тази посока. Особено видимо е в обявяването на културна война, която е насочена не просто да спори, оборва или защитава собствена теза, а да отнема физиономията, правото на глас, автентичността на ответната страна. За целта чрез медийните „бухалки“ се разпарчетостват биографии, върху тях се полага изцяло нов слой от фабрикации, измислят се фантастични истории. Но хъсът и намерението е да разградиш, публично да унижиш и унищожиш. Човекът срещу теб не е опонент, а враг. Протестът не е знак на недоволство, на загуба на легитимност, а кръстоносен поход, който изисква военен хъс, битка с нулев резултат.

Българската публичност се превръща в блато от криви огледала. В него потъват всякакви ориентири и отликата факт – интерпретация. Създава се лабиринт, в който фактите изчезват, а вместо тях се пласират и популяризират откровени лъжи или просто фантазми. Вижда се в непрестанното нарастване на уебсайтове, електронни платформи, „фейсбук предприемачи“, които мултиплицират тази токсична „информация“. Мечтае се за свят, в който „Фейсбук“ ще е новия „Самиздат“. Наглед взривоопасен, но с анестезията на липсата на структурирана публичност, която да стига до множеството. Публичност, в която силният може да си създава и разхожда всякакви герои и сюжети и да имитира цветове и нюанси.

Имаме и власт, която доразвива социалната анти-селекция. „Калинките“ и техните производни не са вече просто удобство и машинария за корупция, а осъзнат модел за изсмукване на смисъла от институциите, заселването им с безгръбначни, зависими същества, които чудесно се превръщат в поредна „тухла в стената“. Власт, която гради структури по преданост на статуквото, по безличие на неговите труженици, по отсъствието на цивилизационна енергия. Внимателно се опитва да отгледа човешки вид, чиято най-скъпа мечта е да бъде селектиран за инсталация, за кукла в чужда пиеса, за луксозно болтче в долнопробна машинария. Вид, който е толкова обезсилен, че мечтае единствено за подаяние. Или бягство.

Непрестанно работи и машината за производство на политически ОФ-та на статуквото. Те се центрират около бетонираните, макар и свиващи се, ядра на червеното и тюркоазното, но при нужда се допълват от други цветове на дъгата. Власт, която си произвежда немотия, за да й обещае после спасение. Власт, която отказва на поробените хоризонт само, за да им го рисува после с политически език от „висок наратив“. Власт, която затваря пътеките към институциите само, за да обещае после на лишените заветния ключ обратно към тях (проектът „Бареков“). Все по-концентрирана власт, която играе и своя обратен образ, опитва се да създава едновременно няколко езика на обещание, мъка и надежда.

Повсеместно е разпространението на културната токсичност на чувството за безизходица и безсилие. Усилие, което не толкова отнема мечтите, а просто ги приплъзва извън страната, системно ги изтласква към освободените полета на европейската емиграция и социална и културна личностна реализация. Власт, която не може да затвори мечтите в лагери, но може да ги принуди да мигрират обратно в душата, да се свият там без надежда и енергия за външна реалност. Да ги завърти в безкрайната игра на съвременния човек, свободен да избира и сменя виртуални идентичности и сценарии без надежда ги осъществи „на терен“. Някакъв необратим „second life“ без опция escape. Власт, която се възползва и стимулира максимално този механизъм за социално прочистване от амбициозни, мечтаещи, борбени, които бързо скачат върху възможностите на съвременния глобален свят. Тази власт е намерила и удачно приложение за материалния израз на тяхното отсъствие – да запълва луфтовете по грижата за останалите тук техни близки и роднини до окончателното прекъсване на връзката с родината.

Hyperphagia? По-любопитните сигурно вече са открили значението на термина. Може би пресилено, но по-силно от лакомия, по-опасно от нея. Неототалитарна? Едва ли, светът е толкова различен, са си помислили по-аналитичните. В нашия свят със сигурност липсват важни парчета на онова затворено и репресивно минало, но е ясно, че желанието за създаване на някаква негова реплика е вече настъпваща реалност. Да, светът на „1984“ е свят на монопола, но ефектът на затваряне на кръгозора може да се получи и от фалшивото, контролирано многообразие. Описаното дотук чертае не просто парчетата на зловещ пъзел, но и патологията на хора, които просто не могат да спрат да преяждат с власт, статус, пари. Имат неутолима лакомия да овладеят всеки сантиметър от живота ни, всяка негова фибра и всяка мечта. Да стигнат до най-далечната точка, която им е възможна. До мястото, където най-накрая ще срещнат някой, който може да ги спре.

Още по темата

02/04/2012 Нашите автори

Рестартът на нациите

Следете новините ни в GoogleNews