Как да обичаш държавата

Последна промяна на 08 ноември 2018 в 19:12 5542 0

Държавата е парадигма, набор от институции, в които периодично се сменят някакви личности. Държавата не може да бъде обичана. Тава е все едно да обичаш Менделеевата таблица. Но именно поради причината, че не може да бъде обичана, държавата не може да бъде и мразена. Защо тогава българите са шампиони по мразене на държавата си?

„Защото държавата ежедневно ги прецаква!“ – ще изстенат измъчени гласове. Спокойно, ще стигнем и дотам. Но преди това си има и някои обективни причини.

Първата и най-решаващата е дълбоко вкорененият у българите инстинкт, че държавата е враг на човека. Не организация, която го прави по-сигурен, по-здрав и по-богат, а именно ВРАГ. „Обществото да го духа!“ – пееха младежите през 70-те и горяха със запалки бутоните в асансьорите на собствените си панелни блокове, сякаш не бяха техни, а нечии чужди и не просто чужди, а на ВРАГА. И това е напълно обяснимо след 500 години в границите на Османската империя и още 50 години тоталитарен комунизъм, през които държавата беше единствено репресивен апарат и героите, онези, дето народът песни им пее, бяха именно онези граждани, които успяваха по някакъв начин да преметнат държавата, да я заобиколят и да ѝ се изсмеят зад гърба.

Втората причина да мразим държавата е, че я идентифицираме с хората, които я представляват. Злобно искаме ОСТАВКА и ПРЕДСРОЧНИ ИЗБОРИ за да се махнат тези ненавистни престъпници и да дойдат лъчезарните им опоненти, на които само след година ще се разкрещим по същия начин ОСТАВКА и ПРЕДСРОЧНИ ИЗБОРИ в един глас с наскоро свалените и междувременно приели ролята на поредните „спасители“. Какво е виновна държавата за всичко това? Какво са виновни министерствата заради министрите? Какво е виновно президентството заради президента или парламентът заради депутатите? Ако мразим държавата, значи искаме да я унищожим, а като унищожим държавата, какво ще дойде на нейно място? Анархия? Чрезвичайни комисии? Трибунали?

Чакайте! Не спирайте още да мразите държавата.

Въпреки историческите и психологическите напластявания, държавата абсолютно си заслужава да бъде мразена. Заслужава, защото е превърната в инструмент на безчестие и алчност, защото посредством държавата хората се разделят на „шматки“ и „тарикати“, като тарикатите брулят шматките за лично обогатяване, а понякога просто и за удоволствие. Държавата е превърната в това нещо и като такава развращава всеки, който се настани в нейните институции и не успее да устои на изкушението да бъде най-големият тарикат, който тези институции са виждали по коридорите си.

Погледнете само последните дни.

Застрахователите за пореден път получиха подарък закон, според който шматките (застрахованите) ще плащат повече, а тарикатите (застраховащите) ще плащат по-малко и то ако изобщо им се наложи да плащат, ако някоя нещастна шматка случайно успее да докаже, че е налице „застрахователно събитие“ според стандартите на съответния тарикат. Пробвали ли сте да си направите здравна застраховка? Карат ви да си направите всички възможни изследвания, едва ли не и аутопсия, и въпреки това ви застраховат само до определена възраст. След това, когато започне да се появява реален риск да се разболеете и да се възползвате от факта че сте застраховани, спират да ви застраховат, защото сте рискови. А парите, които сте платили в годините, в които сте били млади богове с атлетично телосложение и сияещи от здраве органи – тези пари отиват ей така, понеже вие сте шматки, а те – тарикати.

Що е то „задължителна застраховка“, че не само за автомобилите, ами и здравна според последните идеи за реформа в здравеопазването (предложени, между другото, не от лекар, а от финансист)? Защо? Застраховането не е ли частен бизнес? Ако държавата иска да ме застрахова, да възстанови Държавния застрахователен институт и да действа чрез него. Иначе е все едно да се съберат няколко печатници и депутатите да им гласуват закон, според който всеки гражданин е длъжен да си отпечата визитни картички, за да може да ги дава като го попитат как се казва. И без да спори за цената. При това всеки бизнес може да претендира пред държавата услугите му да станат задължителни за всички. Топлофикация вече се наслаждава на тези плодове. Да обичаш държавата ли?

Вижте тази отдавнашна тема за данъците върху старите автомобили, която и тя на свой ред най-сетне получи благоприятна за тарикатите развръзка. Защо старите коли да плащат по-големи данъци? Защото са по-вредни? С какво и за кого е по-вреден един мерцедес от 2003 в сравнение с един мерцедес от 2018? Каква е тази загриженост, какъв е този хуманизъм, какъв е тоя CSR (Corporate social responsibility)! Но дори и да е по-вреден старият мерцедес, какво – очакват да повярваме, че парите от по-големите му данъци ще отидат за пряка борба с вредата и за нищо друго? Че няма да се влеят в баснословния бюджет и да бъдат гепени през обществени поръчки за нещо съвсем друго?

Да не се заблуждаваме. Има си нарочна асоциация на вносителите на автомобили. Стара битка на тази асоциация са колите втора ръка. Посредством лизингови условия, сервизно обслужване, гаранционни срокове, застрахователни условия, доставка на резервни части тези търговци преследват една единствена цел – на всеки 5 години да си купуваш от тях нов автомобил и то при условия, които ти продиктуват те. Боли ги, че можеш да си купиш на старо великолепна кола на половината от цената, на която те ти предлагат някое, меко казано, твърде компромисно возило. Голяма мъка е това. Но за щастие, ето я държавата въвлечена в помощ на тарикатите – тя ще ги подкрепи през данъчно облагане. Да обичаш държавата ли?
Вижте мобилните оператори. Да турим на страна всички безбройни облаги, които са извоювали за себе си чрез държавата. Вижте само асансьорите. Чрез изменение в „Наредбата за безопасна експлоатация и технически надзор на асансьорите“ всеки асансьор е длъжен да има SIM карта, на която, разбира се, си тече месечна такса, независимо дали асансьорът засяда или не, независимо дали дириш помощ по тая SIM карта или по личния си GSM. Говори се, че споменатите по-горе мили застрахователи ще изискат и задължителни GPS устройства за автомобилите, които също минават през мобилните оператори. Няма лошо. Нека хората си развиват бизнеса и да печелят. Но да намесват държавата – това вече леко намирисва на рекет. Държавата, това е онази организация, която разполага с армията, полицията, данъчните и съдилищата; онази организация, която е създадена да пази интересите на гражданите, на шматките, а не на тарикатите. Затова понякога е леко дразнещо. Да обичаш държавата ли?

Да оставим настрана цените на горивата, на енергията изобщо, да оставим всичко останало, което от километри личи как е направено в нечий корпоративен интерес. Да оставим настрана как администрацията работи с точно определени банки. Защо? Да оставим настрана фирмите за топлинно счетоводство и всякакви други изкуствени монополи, създадени по законодателен път. Примерите сигурно са десетки и всеки от вас ще може да добави по нещо. Принципът обаче е един и той е крайно дразнещ – чрез лостовете на властта се създават условия за нечестна конкуренция и за принудително ограбване на „шматките“. Горките шматки. То и тяхното житейско предназначение е да ги яха който свари, ама нека има поне малко милост. Нека поне държава от време на време да бъде на тяхна страна, защото нали уж е тяхна, нали затова си плащат данъците – за да ги пази. Иначе каква е разликата между държавата, банките, мобилните оператори, застрахователите, търговските вериги, бензиностанциите, топлофикация и т.н.? Как да обичаш държавата, защо да не я мразиш? А да мразиш държавата е лошо. Много лошо. Когато една нация започне да мрази държавата си, това е началото на нейния край. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.