За съжаление ли е, не знам, но едва ли е християнско смирение това, дето се разказва в онзи виц и разбираме, че не е никакъв виц, а самата реалност – един ден управляващите решават да тестват докрай нашето търпение и съобщават, че утре ще ни бесят, тогава плахо от народа се вдига една ръка, ораторът се радва, че някой може би все пак ще протестира, вместо това обаче човекът задава един хрисим въпрос: да си носим ли въжета или ще ни ги раздават от профсъюза?
Кроткото агънце от две майки бозае, затова ние гледаме да кротуваме, за да цицаме от повече вимета, за да не си разваляме рахатлъка и да не ни отрежат наведената главица, много поговорки смесих, ама все са си наши, български. И все за едно и също говорят, за несъпротивата на злото, досущ толстоистка и гандистка тази несъпротива, това овчедушие, нищо общо няма с християнството, щото в Библията пише, че Христос идва не мир да донесе, а меч, демек лимитът на търпението се изчерпва в момента, в който се погазва Истината, Достойнството, Честта. И трябва поне да заявиш на глас, че не си съгласен, ако друго не можеш. Да го кажеш високо и ясно – вие не сте прави и говорите лъжи. Щото иначе излиза мълчаливо съгласие.
Следва една серия приятни четива, в които ще изхождам предимно от личния си опит и се надявам да имат практическа стойност поне за някого от вас. Значи, не мога да търпя някой да ме цака. Последно си върнах наскоро една покупка в ИКЕА, щото ме цакаха с нея, продавачката се опита да ми пробута ваучери за същата стойност, но не знаеше с кого си има работа и след пет минути вече държах в ръка върнатите пари. Но това не е нещо значително, само щрих, който доописва неприятния ми характер.
Ще почна от една случка отпреди 14 години, когато заведох мои ученици на екскурзия. Част от пътуването ни беше с влак, купих билети със запазено място за всяко дете. На връщане обаче попаднахме в пиков ден, когато вагоните са препълнени, ситуацията не е предвидена, щото в БДЖ не могат да предвиждат толкова непредвидими неща и се оказахме без места. Притеснявах се, сновях напред-назад из вагона да проверявам кое дете къде стои или седи някъде по коридорите. Пътуването мина, но реших, че работата не бива да бъде оставена така да се размине. Както оставят да се размине хората в 99 процента от случаите. Да вметна само, че у дома вече си имам две папки с жалби и дела, едната е с приключили, другата е с текущи, жена ми се шегува, че някой ден ще издам том с избрани жалби и преписки с различните институции.
Отидох на гарата, обясних ситуацията на служителите там, казах им, че сме си платили запазени места, а не сме имали такива, написах жалба и я депозирах. След две седмици парите ми бяха върнати и всеки един от учениците от екскурзията получи обратно 1,50 лева, което нищо не е, но все пак е нещо и вие си обяснете защо, щото на мен чак толкова не ми се обяснява днеска. Склонен съм да прощавам на отделните хора, защото грешката е нещо много човешко. Но не съм склонен да оставям Системата ненаказана, когато си е заслужила. Може да ви звучи маниашко или дребнаво, не ми пука особено, аз така оцелях досега в България и нямам намерение да си сменям тактиката и стратегията.
Част от Голямата Система е здравната ни система, която превърна всички лични лекари в еднолични търговци, всеки от тях е принуден да регистрира фирма, а това е твърде удобно от гледна точка на деморализацията, защото юридическото лице не е подписвало или заявявало Хипократова клетва, само физическото лице доктор едикойси го е сторило, следователно ако това лице е запазило и човешкия си облик, то няма да злоупотреби и ще те лекува въпреки всичко, но ако под давление на комерческите обстоятелства е било доведено до душевен смут и парализа на съвестта, резултатът е наистина жалък, да ви кажа. Как да различим търговеца от човека с призвание?
Преди две години ми се наложи да взема от моята тогавашна жипитка две служебни бележки, че децата ми са били имунизирани. Нали не е зле да кажа и името на тази жена? Не е накърняване доброто име на фирмата? Уронване на престижа е, ако лъжеш, а в папката си имам доста документи, доказващи правотата ми. Стаматова. Не й се давайте, ако още сте при нея. Не й позволявайте да продължава с беззаконията. Два лева и едиколкоси стотинки на бележка ще ви струва – казва ми тя. Аз я знам, че така прави, но предишните пъти не успях да изляза с нея на глава. Добре, съгласих се, но ще ми трябва и касова бележка. Тук тя нищо не подозира и ми издава касовата бележка, а на самите служебни бележки пише името на някакъв друг доктор, врътки пак някакви са направили, но не можах да им хвана спатиите. За мен е важно, че тя взима пари. От деца. Слагам си бележчиците в джоба, касовите и служебните, прибирам си се у нас, снимам си ги, пращам ги на Здравна каса в Бургас, на Комисия за защита на потребителите и нищо не чакам, защото знам, че по принцип нищо не бива да се чака в страната, където си носим сами въженцата в джоба.
Обаче след месец получавам отговор – жалбата ви е взета под внимание, Стаматова е постъпила незаконно, бележки за деца се издават абсолютно безплатно, така че тя ще си понесе последствията. Предполагам, че наистина наказанието е било сериозно, защото няколко пъти след това в течение на месеци в кабинета й работеха други лекари, може би я заместваха, не знам подробности. Знам, че наскоро пак ми се наложи да взема документ за малкото си дете от нея, всички останали си сменихме личния лекар, въпрос на месец беше да отпишем и последния член на семейството ни от компютъра на тази бедна женица. Но какво да се прави, наложи се, отидох, не се срамувам да отида и да застана лице в лице с нея, тя е вършила нередности, не аз.
Влизам в кабинета и мълча, намислил съм си предварително какво да й кажа, ако вземе, че си изпусне нервите. Моля, издайте ми служебна бележка за дъщеря ми – казвам, без да мигна. Сестрата пита за името, аз отговарям, а през това време нейната началничка, същата бивша ненаяла се жипитка, застива на място, блещи очи и се надува все повече. Поклаща се на пети. Хей сега ще се пръсне, помислих си. Ще ви помоля, казва ми тихо, да смените личния лекар, не може да продължавате да сте при мен и да правите такива мръсотии. Госпожо, отвръщам й, не започвайте този разговор. Съвсем скоро ще бъдете сменена. Само ви казвам да си смените лекаря, не мога да съм аз, нарежда все така сподавено. Разбирам ви, казах, и ви отговорих, но и вие може би ще трябва да осъзнаете някак, че все още живеем в страна, в която децата са защитена, привилегирована и уязвима група. Това има ли как да го схванете? Трудно ви е, може би. Тогава продължавайте да скубете от всяко дете незаконната си такса, продължавайте да изнудвате хората, които не си знаят правата, грабете простия народ, ако не ви е сраМММ! И затръшнах вратата.
Ако смятате, че е дребнаво заяждането ми, помислете дали тази жена (нарочно не я наричам нито лекар, нито доктор) не издава по 50 такива документа за деца дневно. Себестойността на хартията е жълти стотинки, а и тя получава месечно от Здравноосигурителна каса определена сума за всеки свой пациент. На нея това й е работата. И трябва да спазва законите. Излекувах я по бързата процедура. Вече ще внимава. Добре бе, помислих си после, толкова ли е трудно да се осъзнае? Че това е природен закон – да защитим старите и невръстните. Дори животните от един вид пазят старите, немощните и малките в стадото си. Явно хората вече сме от различни видове, едни са по-хищни и лакоми от други и нямат проблеми със съвестта. Не, няма как да ми докажете, че тя има право на тази лакомия.
* Жипитка е дума, въведена в употреба от Глигор Гьоргиев, той се знае кой е, да е жив и здрав.
