Европейското Ватерло на Борисов

Борисов срещна своето европейско Ватерло. Издаденият от Брюксел срок на годност на кабинета изтече и приказката за европейската любов отива в историята. След този доклад премиерът си остава с едните ленти. Дори медийния проправителствен блиц трудно удържа на силата на европейския трус за кабинета. Вярно е, че той не е от порядъка на този, който се стовари върху „тройната коалиция“ през 2008 година, но удря точно там, където се бяха скупчили малкото аргументи в полза на това правителство.

Като гледа какво си причини Румъния, Борисов трябва да е дълбоко благодарен на инстинктивния си страх, който очевидно го спира да се отдаде изцяло на изкушенията си. Това е, което засега го спасява от пълното фиаско. В същото време, ехидност отляво е неуместна. Общата оценка просто поставя последните двама български премиери един до друг. Над тях за наше съжаление стои името на България. 

Големият европейски урок за Борисов от удара по Станишев и Ко. бе, че срещу Брюксел не може да се върви директно и грубо. Образът на „послушния ученик“ и снишаването са по-ефективни стратегии, защото осигуряват спокойствие и повече пространство и време за преразпределенията, които си беше наумил да прави Борисов в страната.

Това е основната причина така да изглежда европейската политика на страната при това управление. Фискалният консерватизъм осигурява елемента на прилежност, а забутаният в брюкселски ъгъл и „цъкащ“ СМС-и премиер носи образа на послушна и безлична България, която не се пречка в големите дебати и въпроси и не създава ненужни главоболия. Но и тази стратегия има своите ограничения. Явно експериментът ГЕРБ губи своята полезност и рискът да излезе от контрол нараства. Очевидно се повишава нуждата от по-културен контрапункт на сегашната власт и деинсталиране ú стартира. 

Докладът приравнява кабинета на ГЕРБ към предходния и дава обща диагноза за България, която ни е и позната и болезнена. Българската престъпност е европейски проблем, поръчковите убийства си остават неотменима част от пейзажа, а ролята на организираните престъпници в страната е „уникална“. Арестите са шоу, присъдите -  изключение, а съдебната система - неадекватна. Има законови рамки, но няма действия и воля за реална промяна. Тя е функция на външен натиск и остава повърхностна. Реформите не могат да станат с управленски манталитет, наподобяващ футболен мач от долните дивизии. Прането на пари и корупцията обезмислят предприемачеството и правят чуждите инвестиции ненормално трудни. Институциите са заети в битка помежду си и отбраняват собствените си интереси. В основата на процесите няма идея и посока. Разследванията, доколкото се случват, са с ниско качество, прокуратурата и МВР си остават неподготвени и т.н., и т.н. Обобщаващият доклад ясно и точно, и за пореден път, подрежда тъжната местна картинка. 

Този път обаче той ще има немалко важни вътрешно–политически последствия. Оценката усилва вече видимо безконтролното разклащане на подкрепата за Борисов и му отнема европейското знаме, с което се разхожда из политическия терен. Това бе важна отличителна черта на ГЕРБ и липсата ú започва да я приближава до цайтнота на предходния кабинет. Кулоарните приказки за западната умора от сегашното правителство започват да придобиват все повече плътност и очевидно ще се засилват в месеците до следващия парламентарен вот.

Второ последствие е вдигането на коалиционната цена на партията на Меглена Кунева. Без външна легитимация в България трудно се задържат кабинети, а тук тя има какво да търгува. Ударът е и по комичните фигури на вътрешния и правосъдния министри, които просто след този доклад няма как да продължат да общуват сериозно с европейските партньори.

С обратен ефект бе и ходът с ненужната публичност на посещението в последния момент при Барозу, който на всеослушание обяви, че Борисов може да очаква обективен доклад. БСП ще се опита да живне, макар този доклад да не съдържа еквивалентен удар на този със спирането на еврофондовете. ГЕРБ губи до голяма степен контрола върху дебата за престъпността и това дълбоко подкопава политическата основа, на която продължава да се крепи. 

Най-доброто в този доклад за кабинета е челният удар, който получи Румъния. Балканско-авторитарната вакханалия, която тамошните социалисти успяха да сътворят само за няколко седмици, предизвика гнева на Европа най-вече със своята безпардонност. По-рафинираният авторитаризъм на Виктор Орбан е много по-издържан в централно-европейските политически традиции, но той изостри сетивата на старите страни-членки и сега това се стовари върху северните ни съседи.

Другото „успокоение“ за кабинета е промяната в стъпката на докладите по механизма за контрол като следващият отива чак за края на 2013 година. Сега на Борисов ще му бъде спестено още едно унижение преди отново да застане пред избирателите.

Приравняването на сегашното правителство с предходното нанася непоправим удар върху неговата тежест и репутация, от който то едва ли ще може да се възстанови. Детронирането на Бойко I започва, затегнете предпазните си колани ! 

Още по темата

10/07/2012

9-а степен по България

08/05/2012 Нашите автори

Левият „Трамвай желание“

02/04/2012 Нашите автори

Рестартът на нациите

Следете новините ни в GoogleNews