В петък СЕМ ще избере новия генерален директор на БНР. Изслушванията на петимата кандидати започват утре. Това са настоящият радиошеф Александър Велев, бившият генерален директор Валерий Тодоров, директорът на Радио София Светослав Костов, журналистът от Радио София Митко Димитров и Даниела Манолова - драматург в програма "Христо Ботев".

В каква кондиция е БНР в навечерието на конкурса и пред какви предизвикателства ще се изправи бъдещото ръководство - с тези въпроси OFFNews се обърна към няколко души от различни звена в Радиото. Ето кои акценти очертаха те:

БНР е безспорен лидер по доверие сред аудиторията

Едно не може да се отрече на националното радио и то е, че през годините то успя да си извоюва позицията на институцията - не просто медията! - ползваща се с най-висока степен на доверие сред населението. Доказват го периодични социологически проучвания още от времето на вече несъществащия НЦИОМ. Тенденцията се запази и в периода на острата криза в медиите, спадащата позиция на България в класациите на свобода на словото и глобалната епидемия от фалшиви новини. Само преди дни Институтът "Ройтерс" публикува изследване, според което именно БНР е медията с най-високо доверие у нас.

Въпреки че е на държавна издръжка, радиото успя през годините да запази силна редакционна независимост и не се притеснява да притиска властта с неудобни въпроси - нещо, което невинаги е валидно за националната телевизия. 

"Ние сме като Шопската дивизия - не даваме някой да ни се налага, шегува се водещият на "Неделя 150" Явор Стаматов. - Извоювали сме си правото да избираме как да подхождаме към различните теми."

Според Ива Дойчинова, която е зам. главен редактор на сутрешните предавания на Програма "Христо Ботев", успешната формула на радиото се дължи на свободата на изразяване, съчетана с високи журналистически стандарти. "Идвайки тук преди година, търсех дълбочина на темите, исках да отразявам култура, обществени процеси. Оказа се, че за тях има достатъчно аудитория - пийпълметрията показва удвояване на слушателите за второто шестмесечие на 2018 г. и особено повишен рейтинг сред градската аудитория, което много ме радва", споделя радио журналистката.

Ирина Недева от Програма "Хоризонт" коментира, че БНР е знак за висок професонален стандарт:

"Ключово е, който и да e "глава" на медията и каквото и да е ръководството, то да отстоява това супер важно нещо, каквото е редакционната независимост и професионалната свобода. Впрочем, редакционната незавимост е залегнала и в закона! Важно е и ръководството да дава гаранции, че на журналистите няма да им се наложи да се автоцензурат, защото такъв тип "съобразяване" хич не е по вкуса на журналистите в програмите на БНР, където работят доста изявени журналистически гласове, споделя Недева. - Аз лично се радвам, че работя в "Хоризонт", защото това е програма, която се стреми да представя мненията и интересите на всички разнообразни групи в оществото, като разграничава мнения от факти. Важно е, че БНР се стреми да пази критическа дистанция спрямо управляващите, дава глас на безгласните и на различните групи, особено онеправданите и уязвимите групи, защото това е част от мисията ни като обществена национална медия. Надявам се, това разбиране за професията да има шанс и след избора, който прави СЕМ."

"БНР успява да защити високия си авторитет и изследването на Института "Ройтерс" бе голям комплимент за нашата работа. В Радиото определено има свобода на изразяване и на действие", добавя новинарят Николай Петров. Като стъпка напред той посочва новинарският час по "Хоризонт" всеки ден между 18 и 19 ч. В него слушателите могат да чуят обзор на събитията от деня в България и по света, докато са на път към дома си (в т.нар. трафик час), а така радиото изпреварва и емисиите на големите телевизии.

Финансова стабилност, но бюджет на критичния минимум

БНР няма натрупани дългове към служители и доставчици, нито затруднения с изплащането на заплати, увериха от икономическата директция в отговор на въпроси на OFFNews. Попитахме и дали има истина в информацията, че предстоят принудителни отпуски заради икономии. "Категорично не. Пари за заплати има, не планираме и нямаме право да пускаме служители в принудителен отпуск", отговориха от Радиото. 

Отчетите сочат, че от 2015 г. досега заплатите са се повишили с малко над 10 процента и средната брутна работна заплата за софийската структура е 1225 лева. По-голямо е увеличението, ако се отчитат и ДМС-тата - така общият доход (от работна заплата плюс ДМС) от 2015-а до 2019-а с скочил с 27%. За първото шестмесечие на 2019 се отчита и 15% скок в рекламните приходи спрямо същия период за миналата година.

И все пак, бюджетът остава на критичния минимум. За тази година той е 44,2 млн. лева и не е повишаван чувствително от години.

"Бюджетът ни е на критично ниско ниво и е нужно да се поеме конкретен ангажимент за индексирането му. Само за сравнение - в Словения бюджетът на обществените радио и телевизия е двойно по-висок, а страната е с три пъти по-малко население от България, коментира Явор Стаматов. - Прилича на умишлена политика срещу радиото, натикани сме в ъгъла." По думите на водещия това рефлектира върху мотивацията на служителите, върху способността на медията да привлече и задържи качествени кадри.

"Важно е БНР да инвестира в професионалното развитие на журналистите си и радиото да е добро и по-добре платено работно място, когато говорим за съпоставка с другите големи медии", смята и Ирина Недева.

"Не беше лесен мандат"

"Преди няколко дни имахме събиране на Обществения съвет, за да направим оценка на този мандат и на нашата работа. Оценката беше положителна, това не беше лесен мандат, имаше трудности, особено в началото. Това, което обсъждахме, беше проблемът със закона, който трябва да се промени, защото този закон вече е безнадеждно остарял, а и при него нещата са много неблагоприятни за обществените медии. Имаше проблем и с оркестрите в БНР миналото лято, взе се решението 10% от бюджета да бъде даван за оркестрите, фактически се легализира тяхното съществуване. БНР е единствената медия, която поддържа тези състави и това е принос и към националната култура. Нещата се успокоиха - мисля, че се стигна до едно засега приемливо решение. И, разбира се, бюджетът - радиото е недофинансирано от много години, особено технологично. Все пак в рамките на възможностите се направиха много неща, модернизираха се студиа, дигитализацията върви. Говорихме много и по социални проблеми - за броя на хората, заплатите, ДМС, застраховки и т.н.", обобщава Райна Константинова от Обществения съвет на БНР.

Тя повдига и друг актуален въпрос:

Кратък ли е мандатът на генералния директор?

"Тригодишен мандат на генерален директор - докато дойде и се огледа, половината време е минало. Смятам, че е наложително увеличаването на мандата. Това трябва да мине през новия закон. Смятам, че 5 или 6 години е адекватно. Има обществени радиоогранизации в Европа, където мандатът е 6-годишен. С право на още 6, ако човекът се е доказал, ако има визия, ако разработи и следва стратегия, ако програмите се ползват с доверие, а знаем, че БНР е първо по доверие от много години, тогава за какво са тези смени на 3 години?", коментира Райна Константинова.

Ива Дойчинова също смята, че мандатът е къс, за да бъдат проведени реформи. "Когато идвах на работа тук, ми казаха, че хората в радиото не обичат промените. Оказа се, че не е точно така. Когато един екип се справя, промените се възприемат добре", казва журналистката. Според нея в радиото е нужно да се работи още за повече обединение между екипите, да има повече надпрограмни усилия, както се случва с две социални кампании - срещу дрогата и коледната "Доброто там, където сте Вие."

"Сложна машина е радиото, заради което и решението на СЕМ носи много голяма отговорност. Нека най-добрият да спечели и дано има милост към радиото, с оглед на неговото бъдеще. Защото някой път политиците са склонни да наказват медиите, ако не са доволни от тях. Това просто не бива да се случва. Историята трябва да се помни, за да не се вкарва Радиото в криза като тази от 2001 година", допълва Райна Константинова.

Името на новия генерален директор ще стане ясно на 28 юни.