"Икономист" разказва за медийните матрьошки в България

Последна промяна на 25 април 2013 в 09:05 2996 6

Вестници. Снимка:sxc.hu
Вестници. Снимка:sxc.hu

 

Един от най-обсъжданите въпроси в българските медии е темата на влошаването на свободата на медиите в страната. Постоянно нареждаща се на последно място сред държавите членки на ЕС, страната продължава с регреса си. България вече се нарежда на 87-мо място в годишния индекс за свобода на словото на "Репортери без граници ", което е спад от 35-та позиция през 2006 година, пише авторитетното издание "Икономист" в своя блог.

 "Налице е нарастваща загриженост, че голяма част от медиите се оттеглиха от основната си функция да информират обществеността по съответните теми", казва Нели Огнянова, експерт по българско медийно законодателство. "Медиите често служат на политически партии и различни икономически групи."

 Няколко призива от чужбина подчертават оценка на г-жа Огнянова. Американският държавен департамент изброява "сериозно увредения медиен плурализъм" в страната като един от най-належащите проблеми с човешките права; европейският комисар по цифровите технологии Нели Крус написа писмо до тогавашния министър-председател Бойко Борисов с призив да защити независимостта на медиите. Матиас Хьопфнер, посланик на Германия в България, често е цитиран да коментира "опасните предизвикателства" пред свободата на медиите в страната.

Едно от тези предизвикателства е фактът, че "журналистите продължават да работят под натиск и сплашване, насочени към защита на икономическите, политически и криминални интереси", пише Freedom House в последния си доклад за свободата на печата. Натискът идва от всички страни, дори от държавата: в началото на април журналистът Борис Митов бе разпитан от прокуратурата във връзка с негова статия, която твърди за връзка между заместник градския прокурор Роман Василев и незаконното подслушване. Г-н Митов е бил подложен на натиск да разкрие източниците си. Според репортажите, когато той е отказал, му казали, че може да бъде осъден на до пет години за разкриване на държавни тайни.

 Миналото лято, Спас Спасов, разследващ журналист от Варна, получи по-фино напомняне за границите, които журналисти не трябва да пресичат: след серия от критични статии за местна бизнес група, е получил "Изкуството на войната" на Сун Дзъ в пощата си . Имало и бележка с цитат: "Трябва да избягваш онези, с които не можеш да се сприятелиш и не можеш да победиш."

 Друга отличителна черта на българските медии е липсата на прозрачност за това кой ги притежава.  "Собствеността на медиите в България е като кукла матрьошка: винаги има една фигура зад другата", казва Орлин Спасов от Софийския университет. Например, Нова българска медийна група, компания с тесни връзки с Движението за права и свободи, притежава множество високотиражни вестници и популярен телевизионен канал. Преди парламентарните избори през 2009 г. вестниците собственост на групата са силно критични към политическия съперник на движението - партия ГЕРБ и нейният лидер Бойко Борисов. След като ГЕРБ спечели изборите, групата променя тона си за една нощ и става силен поддръжник на г-н Борисов.

Отивайки с още една матрьошка по-надолу, виждаме, че Нова българска медийна група до голяма степен е финансиран от Корпоративна търговска банка (КТБ). Оказва се, че в последните години една малка частна банка държие голяма част от средствата на държавните предприятия в енергетиката, транспорта и отбраната. Според наблюдатели това означава, че КТБ финансира медийната група, включително най-високотиражния "Телеграф", с публични пари. 

Това не е изолиран случай. Финансови проблеми в медийната индустрия са правили много компании зависими от публични средства. (Рекламният пазар се е свил с повече от една трета от 2008 г. насам.) Въпреки че няма официални субсидии за пресата, според Freedom House рекламните разходи на държавни агенции представляват вторият по големина източник на приходи от реклама за печатните медии. От 2009 г. държавата, чрез своите министерства и правителствени агенции, е разпределила над 28 млн. лева ($ 19.5 млн.) за частните медии чрез рекламни и информационни кампании. Повечето от тези средства идват от програми на ЕС. Като анекдот звучи случаят с 25-годишен бивш служител на Министерство на земеделието и храните, който получи € 50,000 за задача да създаде Facebook и Twitter профили за реклама на програмата за развитието на селските райони.

"Битува вярването, че с помощта на публични средства властите си осигурява медиен комфорт", казва Нели Огнянова. "Членството в ЕС не доведе до повече свобода на медиите. Напротив, средствата от ЕС увеличават пропастта между медиите, близки до правителството, и останалите. "

 Тази пропаст става особено видима по време на предизборни кампании. България е изправена пред предсрочни избори на 12 май, след като правителството подаде оставка на фона на масови протести по-рано тази година. Легалната практика политическите партии да плащат за отразяване става проблематично, тъй като платените политически репортажи рядко биват обозначени като такива. Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) отбелязва за предходната предизборна кампания през 2011 г., че "на практика цялото отразяване на кампанията трябваше да бъде платено, като резултатът беше почти пълно отсъствие на редакционни материали за кампанията. Не много се е променило през това време, призна Съветът за електронни медии - регулатор на медиите в страната.

Отразяването на изборите, непрозрачни структури на собственост и тормоз над журналисти са основните причини за влошаването на свободата на медиите в България. Някои не са съгласни. Според Цветан Василев, банкер, има твърде много свобода на медиите в България. Г-н Василев е мажоритарен акционер в КТБ.

 

 

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

25.04 2013 в 11:12

Мине се не мине време и ни заливат с една и съща информация. Сякаш ние трева пасем, че в света няма една независима медия, че ей сегичка ще ни обяснят как сме най-зле. :) Сладури.

25.04 2013 в 10:45

Изтърканата тема пак се зачепка. Тъпото е, че говорят за медийна свобода, а са включили само една част от тези, които задушават свободата. Голяма грешка!

25.04 2013 в 10:22

Най-модерната професия в момента-платен писач на коментари в медии,Фейсбук,Туитър и на още мнооого места!Любопитна съм каква е заплатата?

25.04 2013 в 10:11

КОЛКО ЛИ ИЗРОДИ ИМА В ТОЗИ САИТ ТА ДА СЕ ПРОМОТИРАТ ПОДОБНИ СНИМКИ .
аЛООООО ИМА И ХОРА НА КОИТО ТЕЗИ ;ХУДОЖЕСТВЕНИ ;ТВОРЕНИЯ НЕ ИМ ХАРЕСВАТ А И НЕ МИСЛЯ ЧЕ СТЕ ТОКОВА ГОЛЕМИ ОЛИГОФРЕНИ АДМИНИСТРАТОРИТЕ НА САИТА.

25.04 2013 в 09:26

Ще ви напомня, че след очевадната про-ГЕРБерска политика на tv7, наскоро и btv бяха изловени от Господари на ефира да забраняват на водещия на Лице в лице Димитър Цонев да зададе неудобни въпроси. Ама това не виждам да е включено в този "анализ". Даваните за пример неща са толкова изтъркани, че вече направо се преиначават, като народните сказания едно време. Медиите на Прокопиев също си следват една политика на явно симпатизиране на едни хора и зле замаскирани атаки срещу техните конкуренти. За г-н Василев пък въобще да не почвам, че трябва да се връщам с началото на коментара си. Той човека щото медии си няма и въобще не ги управлява спрямо икономическите си интереси :D Айде не ставайте смешни, моля ви се!

25.04 2013 в 09:24

Тва е от вчера ве