Младежкият театър "Николай Бинев" си има нова детска постановка - "Алиса в Страната на чудесата". Не, това не е добро определение, забравете го. Но не мога да се сетя за друго, чакайте да ви разкажа, вие решете какво е.

Най-лесно може да се обясни така: на сцената на Младежкия се откри разрив в пространствено-времевия континуум между Страната на чудесата и България (също известна като Страната на чудесата, ама на едни други). Както си играеха, невинните актьори и актриси бяха всмукани през черната дъска на сцената, а заешката дупка малко по малко се разшири и погълна цялата зала и публиката в нея.

Нямаше измъкване. Изведнъж преподавателите и учениците се превърнаха в бързащи гризачи, луди шапкари, поспаливи катерици, пеещи цветя и маршируващо тесте карти.

А Алиса - в Мери Ан, или пък Мерин Ан беше Алиса, оооооох, не знам, нямах време да разбера, в съзнанието ми постоянно звучеше гласът на Червената кралица - "ОТСЕЧЕТЕ МУ ГЛАВАТА! ОТСЕЧЕТЕ МУ ГЛАВАТА!" Още се будя нощем, облян в студена пот... "ОТСЕЧЕТЕ МУ ГЛАВАТА!" Аааа, не, тука си е, казвам си аз, опипвайки шията си.

И сега пиша съвсем леко притеснен, защото веднъж посетили я, ние никога не напускаме Страната на чудесата, нито пък тя нас. И в това няма нищо лошо, защото както казва Чешърският котарак: "Тук всички сме луди".

Рано или късно всяко дете се запознава с Алиса и нейната шантава шайка, която да го шашне и накара да се влюби в света без правила или по-скоро с правила, обърнати с краката нагоре. А постановката на Младежкия театър определено показва изненадващи сръчност и способност.

Преди да седна на мястото си, бях малко скептичен, че подобна всеобхатна вселена, изискваща стотици страници с илюстрации и повествование, милиони долари за ефекти и часове наред екранно време - може да се побере за около час и половина на сцената на столичен театър, пък бил той и Младежкият.

Но сбърках, и само как. Не знам колко пари и време е струвала изработката на декорите и костюмите, но Свила Величкова, отговорна за тях, както и целият ѝ екип, трябва да бъдат позлатени. Или най-малкото да не им отсичат главите.

Във всяко представление за деца декорите са важни, но в момента трудно се сещам за друга история, в която целият успех и атмосфера да зависят от тях. Публикувам само една снимка на представлението умишлено, за да отнема възможно най-малко от удоволствието и изненадата, които ще изпитате, когато скочите в заешката дупка на 19, 20 или 27 март (или 3 и 9 април), когато пак ще имате възможност да я гледате.

След изписаното дотук, нужно ли е да казвам повече и за актьорите и режисьорката Анастасия Събева, сами може да се сетите. Специални поздравления от мен обаче има и композиторът Асен Аврамов, благодарение на когото още си припявам за черния гарван.

Какво му трябва на едно дете: безкрайно въображение, игриви мелодии и мечти за бягство от училище - всичкото това и повече го има в "Алиса в Страната на чудесата" в Младежкия театър.

Ама какво е това "и повече", защо така споменава някакви неща и после млъква - "ОТСЕЧЕТЕ МУ ГЛАВАТА!" Добре, добре, ще кажа, но е тайна, която само най-достойните от вас ще могат да открият.

Някъде на територията на театъра е разположена и изложба, посветена на Алиса, в която можеше да се включи всяко дете между 7 и 14 г.

Тя е посветена на 150-годишнината от първото публикуване на романа на Луис Карол, а наградите включваха луксозно издание на „Алиса в страната на чудесата“ с илюстрации от художника Ясен Гюзелев, абонамент за всички детски спектакли на театъра до края на сезона и тройна покана за премиерата на постановката.

Както казах, няма да ви разкрия къде е, ноооо може би няма да сгрешите, ако се разходите нагоре...

Още по темата

11/03/2016

Култура

Апетит за Симона Халачева и Юлиян Рачков

10/03/2016

Култура

"Злополучно криминале" в Сатирата или злополучна постановка?

11/03/2016

Интервю

Планираното убийство на културата и превръщането ни в скотове

01/03/2016

Култура

"Питър Пан", който превръща децата в големи и възрастните в деца