Младежкият театър "Николай Бинев" си има нова детска постановка - "Алиса в Страната на чудесата". Не, това не е добро определение, забравете го. Но не мога да се сетя за друго, чакайте да ви разкажа, вие решете какво е.
Най-лесно може да се обясни така: на сцената на Младежкия се откри разрив в пространствено-времевия континуум между Страната на чудесата и България (също известна като Страната на чудесата, ама на едни други). Както си играеха, невинните актьори и актриси бяха всмукани през черната дъска на сцената, а заешката дупка малко по малко се разшири и погълна цялата зала и публиката в нея.
Нямаше измъкване. Изведнъж преподавателите и учениците се превърнаха в бързащи гризачи, луди шапкари, поспаливи катерици, пеещи цветя и маршируващо тесте карти.
А Алиса - в Мери Ан, или пък Мерин Ан беше Алиса, оооооох, не знам, нямах време да разбера, в съзнанието ми постоянно звучеше гласът на Червената кралица - "ОТСЕЧЕТЕ МУ ГЛАВАТА! ОТСЕЧЕТЕ МУ ГЛАВАТА!" Още се будя нощем, облян в студена пот... "ОТСЕЧЕТЕ МУ ГЛАВАТА!" Аааа, не, тука си е, казвам си аз, опипвайки шията си.
И сега пиша съвсем леко притеснен, защото веднъж посетили я, ние никога не напускаме Страната на чудесата, нито пък тя нас. И в това няма нищо лошо, защото както казва Чешърският котарак: "Тук всички сме луди".
Рано или късно всяко дете се запознава с Алиса и нейната шантава шайка, която да го шашне и накара да се влюби в света без правила или по-скоро с правила, обърнати с краката нагоре. А постановката на Младежкия театър определено показва изненадващи сръчност и способност.
Преди да седна на мястото си, бях малко скептичен, че подобна всеобхатна вселена, изискваща стотици страници с илюстрации и повествование, милиони долари за ефекти и часове наред екранно време - може да се побере за около час и половина на сцената на столичен театър, пък бил той и Младежкият.
Но сбърках, и само как. Не знам колко пари и време е струвала изработката на декорите и костюмите, но Свила Величкова, отговорна за тях, както и целият ѝ екип, трябва да бъдат позлатени. Или най-малкото да не им отсичат главите.
Във всяко представление за деца декорите са важни, но в момента трудно се сещам за друга история, в която целият успех и атмосфера да зависят от тях. Публикувам само една снимка на представлението умишлено, за да отнема възможно най-малко от удоволствието и изненадата, които ще изпитате, когато скочите в заешката дупка на 19, 20 или 27 март (или 3 и 9 април), когато пак ще имате възможност да я гледате.
След изписаното дотук, нужно ли е да казвам повече и за актьорите и режисьорката Анастасия Събева, сами може да се сетите. Специални поздравления от мен обаче има и композиторът Асен Аврамов, благодарение на когото още си припявам за черния гарван.
Какво му трябва на едно дете: безкрайно въображение, игриви мелодии и мечти за бягство от училище - всичкото това и повече го има в "Алиса в Страната на чудесата" в Младежкия театър.
Ама какво е това "и повече", защо така споменава някакви неща и после млъква - "ОТСЕЧЕТЕ МУ ГЛАВАТА!" Добре, добре, ще кажа, но е тайна, която само най-достойните от вас ще могат да открият.
Някъде на територията на театъра е разположена и изложба, посветена на Алиса, в която можеше да се включи всяко дете между 7 и 14 г.
Тя е посветена на 150-годишнината от първото публикуване на романа на Луис Карол, а наградите включваха луксозно издание на „Алиса в страната на чудесата“ с илюстрации от художника Ясен Гюзелев, абонамент за всички детски спектакли на театъра до края на сезона и тройна покана за премиерата на постановката.
Както казах, няма да ви разкрия къде е, ноооо може би няма да сгрешите, ако се разходите нагоре...
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
Терористът на коледния базар в Германия бил противник на исляма
Орбан обвини имиграцията за нападението в Магдебург
PISA: Българчетата са най-функционално неграмотни в Европа. Къде сме година след теста
Орбан: Преминаваме от военно време към ера на мир