Една любопитна част от кинофестивала СФФ е конкурсната програма. В нея участват автори с първи и втори свои творби, като тази година турското участие е „Рауф“ на режисьорите Сонер Джанер и Баръш Кая. Двамата имат един първи филм "Nefes", в който Кая е асистент режисьор, а Джанер - художник, който е удостоен с награда от международния филмов фестивал в Адана. Двамата имат опит в турските сериали, но като кинорежисьори участват точно с този съвместен филм.
„Рауф“ като режисьорски решения много напомня филмите на Нури Биле Джейлан. Действието се развива бавно, в една отдалечена част на Турция, в района на гр. Карс, където всичко привидно е замряло и следва естествения ход на живота. Изказът е много пестелив, камерата е безпристрастна, като страничен наблюдател.
Рауф, героят на филма, е едно кафявичко момче, около 11-годишно, с големи, топли, черни очи. Животът му излиза от нормалните си рамки след едно погрешно решение от страна на учителя му. Промяната става без сътресения, без неподчинение и ропот. Почти никой не я забелязва. Момчето е пратено при Майстор-дърводелец да учи занаят.
Няма дълги диалози в този филм. Отделните действия и кратките изречения наслагват причината за тази безмълвност. Хората някак са се затворили в себе си, не контактуват, нищо не е в повече - нито живота, нито разговорите. Една монотонност и безвремие. Но има напрежение. Майката на Рауф вечер плаче за големия си син, който не знае къде е.
При майстора дърводелец идват хора, които поръчват ковчези за своите покойни близки. Ковчезите са нещо необичайно за ислямската религия, но те поръчват, за да не могат дивите животни, лисиците и кучетата да изровят труповете, да не ги разкъсат и извадят на повърхността. Загадъчна е и дъщерята на Майстора, свенлива, хубава, не поглежда никой и тайно чете писма. Какви? Хората говорят, че младите бягали в гората и вечер идвали да пазаруват най-необходимото. И един тътен се чува от време на време. Една канонада и всички се сгушват един в друг безмълвни.
А децата са си деца, тичат, играят, търкалят се в калта. Има кадър как Рауф с двамата му приятели ги къпят в голям леген - радост, пръски хвърчат навсякъде и те тримата, баня в двора. Невероятна картина.
Всъщност децата копират живота на възрастните. За да предпазят гъските от набега на лисиците, те правят плашило. И понеже то не успява да сплаши дивите животни, те го погребват в ковчег, като изказват благодарността си, че все пак го е имало. Също като големите.
Природата във филма има свое отделно въздействие. Зима е. Един безкраен поглед, който отива извън обсега и полезрението. Една снежна безкрайност.
В такъв непроходим ден малкият Рауф отива до дърводелницата пеша в снега и преспите, само и само да види дъщерята на Майстора. Влизайки, той я заварва да чете писмо. Какво? От кого?
Това не му пречи да се пита какво е любовта - това било „като да не ти стига въздух, задушава те”. Дъщерята на Майстора има едно желание към Рауф, когато отива в града да продава гъската, да ѝ купи розова кърпа на цветчета. Тук е цялата метафора на филма. Рауф не знае кой цвят е розовият. Пита всички, пита майка си, която е надиплила цяла стена с различни цветове юргани, но точно розовият го е дала като чеиз на някаква тяхна роднина.
И стои Рауф пред тази цветова стена и нищо не му подсказва кой цвят е розовият, просто го няма.
В разказа на режисьорите има един интерсен персонаж. На фона на цялата пустош, в мразовитото време една възрастна жена, седнала на стол, стои и чака. Увита, безмълвна, чака своя син. Като символ на майчината надежда.
Постепенно загадките във филма се разплитат. При Майстора идват хора, които му съобщават нещо... Рауф вижда как той се свлича. Кадрите ни връщат назад и разбираме, че дъщерята на Майстора е подала молба да бъде приета в Кюрдската работническа партия (ПКК - обявена за терористична организация от Турция и ЕС). Молбата ѝ е приета и ѝ съобщават, че имат нужда от такива млади хора, които издигат като своя кауза правата на жените.
Природата се променя. Идва пролетта, всичко позеленява. Мълчаливата възрастната жена разкрива на Рауф, че горе на хълма Бакур цъфтят розови цветя. Така той разбира кой цвят е розовият. Когато ковчегът с младата жена тръгва по реката, Рауф с неговите приятели го изпращат, посипвайки го с пелена от розови цветчета, почти като на игра.
Този филм много ме изненада. За първи път на екран виждам историята на кюрдските бунтовници. Мислех, че това е тема-табу за Турция. За нея не се говори гласно. А тези двама млади режисьори смело нагазват в забранената зона и ни правят съпричастни. Спечелват емпатията ни към бунтовниците, чийто живот много ми напомня този на партизаните по време на фашизма в България. Тяхната отдаденост към каузата и неоправдан идеализъм.
Преди броени дни светът беше разтърсен от атентата в Анкара, за който отговорност пое Кюрдската въоръжена групировка "Ястреби за свободата на Кюрдистан" – свързани именно с ПКК.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
''Най-доброто предстои!''. Пеевски сменя устава на ДПС в НДК (видео, снимки)
Депутатите ще разгледат Бюджет 2025 на 7 януари
PISA: Българчетата са най-функционално неграмотни в Европа. Къде сме година след теста
Орбан обвини имиграцията за нападението в Магдебург