За пореден път се убедих, че каквито и планове да си правиш, винаги може да има някой или нещо, което гледа отгоре и казва "да, ама не". С Атила или Орлин Милчев уж си бяхме отделили два часа за разговор, но проливният дъжд и градушката ни направиха заложници на една симпатична кръчма зад Народния театър, където сервират нелоши торти с праскови и сравнително евтина наливна бира.

Може би за читателя ще бъде интересно да разбере, че идеята за "Раперски истории" се породи именно от Атила, който разбра за това по време на срещата ни. Миналата година излезе парчето му "Особено време" и оттогава в главата ми се върти концепцията за серия интервюта с рапъри, защото определено имат какво да кажат и то не само за хипхопа.

В рамките на 3 минути и 27 секунди в този трак се засичат теми, болезнени за обществото ни от десетилетия. Само за пример - съдебна система, образование, насилие по пътищата, корупция, банки, лотарии, църква, чалга и още, и още.

Та си казах, че щом в рамките на една песен Атила може да каже толкова неща, я да видим за едно интервю какво ще измислим.

Чакаме поръчката, а разговорът ни започва с признанието на Атила, че не обича да дава интервюта на тема хипхоп. "Някакви хора пълнят предаванията просто така, задават едни и същи въпроси от типа "С какво се различаваш от Килата?" и "Какво мислиш за чалгата". Безспорно това са въпроси, които и нас към този момент не ни вълнуват особено.

Според Атила медийното присъствие, особено в 21-ви век, не е особено нужно за един изпълнител. Радиото и телевизията, които преди те правеха известен, са вече тези, които вървят към интернет, а изпълнителите от уеб-а са си там отдавна и в свои води.

Той не е ядосан, че не го излъчват по радиото. Има си обяснение - "недорасналите програмни директори" на масовите радиа. "Налагат стандарти и се дават едни пари за ротации. А защо изобщо трябва да си по радиото, като вече всеки сам си програмира това, което слуша. Имаш интернет и когато нещо е добро, веднага се разбира."

За добро или лошо, разговорът се насочва към една от темите на деня, които силно възмутиха обществото през последните седмици. Не, разбира се, това не е скандалът с НДК или суджуците на Борисов, а Сузанита(гейт) - дъщерята на Орхан Мурад, която върти 14-годишните си задни части в съмнителен ритъм. Проблемът обаче не е в пошлостта, смята Атила. Рапърът е ядосан на бащата на Сузанита."Ясна е тая песничка, не е нещо ново, случват се такива  неща. Гледах ги двамата в сутрешния блок на bTV при трите каки - бях втрещен от логиката на Орхан Мурад, че "това бил начинът" и "какво като е на 14 години, трябва да има секс". Той явно има някакъв комплекс, че вече не е в медиите и си отмъщава за това чрез дъщеря си и го разиграва, че тя не е такава, а било пиар. Най-лошото е, че това мислене се насажда в главите на малките изпълнители."

Без да му бъде налаган такъв модел на поведение, Орлин прави рап от 14-годишен и едва ли ще ви изненадам, ако ви кажа, че в клиповете си е напълно облечен. Преди няколко месеца той удря 30-така и казва, че се чувства по-добре от всякога.

"По-спокоен съм, повече неща съм обрал от дървото на живота, повече неща знам за себе си."

Какво знае за себе си Орлин Милчев? Например, че не е голям фен на прекаленото положително мислене и по тази тема предпочита да цитира Карл Юнг, който казва, че трябва да се сблъскаме със сенките си и да се потопим в най-тъмните моменти. "Само когато се сблъскаме с тях, можем да ги разберем и да минем от другата страна, където ще научим нещо", казва Атила.

Песните му често са с по-мрачна тематика. Говори се за миналото, за житейските чисто битови страдания, които са неизбежни за повечето от нас. Чрез музиката си се потапя в миналото и сенките, за да извади своя смисъл. Атила изскача на ъндърграунд сцената от т.нар. фристайл батъли, които изправят MC-ита един срещу друг в битка на рими. Нещо като поетичен гладиаторски дуел, където също накрая остава само един.

Атила е верен на тезата, че изпълнител ставаш на живо, точно на тези "батъли" (битки), а не в студиото. Идеята на тези съревнования е да покажеш, че имаш какво да кажеш и кой всъщност си. Музиката трябва да има смисъл, личност и оригиналност, убеден е Орлин.

Когато си на фристайл рап батъл, нямаш много време за мотаене, думите трябва да излизат и удрят като шрапнели. По време на интервюто ни обаче, Атила внимателно и дълго отбира думите си. Премисля преди всеки въпрос, а най-дълга пауза прави на въпроса за съдбата на паметника на НДК. Повод за тази тема е въпросът за миналото и настоящето. За пето**йника мнения от всички крайности се чуха - да го няма или да го пазим до гроб. Атила има какво да каже:

"Паметникът, от една страна, чисто символично представя едно отминало време на безумна и смъртоносна за страната ни диктатура, което трябва да се помни и никога да не се повтаря. От друга страна – естетически е отврат. Златната среда е да запомним този период и да го вплетем в естетиката на това, което имаме в момента. Аз съм окей със събарянето, но какво ще има на негово място? Всяка нова власт заличава това, което е направила миналата. А историята е ултра важна и без нея ние няма как да знаем за себе си каквото и да било. Нека бъде махнат, но нека не унищожаваме, а да вплетем това, което имаме, с визия на европейска София и 21 век".

От символиката на паметника преминаваме към символиката на изкуството. Но не в хипхопа, а в другата голяма любов на Атила - киното.

"Киното е голям филм", казва рапърът. Започва да се интересува от седмото изкуство на 18-годишна възраст, малко след това започва да снима експериментално, без да го е учил. На 24 години събира кураж и кандидатства в НАТФИЗ, където и го приемат. Завършва го и днес ни разказва за срещата си с унгарската кино легенда Бела Тар. Атила се е срещнал с Тар в Болоня, 20 дни мастър клас с колеги режисьори от цял свят. Печели си място там с късометражния си филм "Добри", който ще има няколко прожекции през август в София. В Италия Орлин е научил за крайните стратегии за работа с актьори, за нуждата от сценарий, а най-любопитно му е било да слуша неща от личния опит на унгареца.

Питаме Атила за приликите и разликите между рапа и киното, а на този въпрос той има вече готов отговор, тъй като с тази тема е кандидатствал в НАТФИЗ.

Почти всяко хлапе го знае - рапът има четири елемента: диджействане, графити, брейк танци и рапиране. Има и един пети елемент, който често се забравя, но бащите на хип хопа от 80-те и Атила ни подсещат: знанието (knowledge).

"Ако нямаш какво да кажеш, дори и с техника, то няма стойност", смята Атила.

Същите тези елементи се преплитат и в киното - музика, визия, движение, говор. А за да бъде изкуството вечно и завършено, Атила ни цитира думите на своя баща Милчо Милчев - режисьор и дългогодишен преподавател в НАТФИЗ. Тайната е в трите пласта на изкуството. Първият е за масовия човек - взима нещо и го гледа/слуша без опит. Вторият пласт е за хората, които не създават изкуството, но го следят изкъсо - критици и фенове. Третият пласт изкуство е за хората, които го създават.

"Ако имаш и трите пласта в една творба, имаш нещо солидно във времето."

Той дава пример с култовата банда Dire Straits, призната навсякъде. От масовия фен до най-големите имена в рок музиката - всички се прекланят пред Марк Нопфлър.

Не е нужно да си арт и да не те разбират, не е нужно да си комерсиален и да няма изкуство в това, което правиш, смята Атила.

Радва се, че е в киното, защото може да бъде замесен в различни проекти, всеки от които ще го научи на нещо различно. Не бяга от комерса, не е загърбил и изкуството. С усмивка обяснява, че дори Достоевски е бил комерсиален и е искал да бъде. "Той е писал "Братя Карамазови", за да се чете. Всяка следващата глава е писана, за да вълнува читателя и той да чака да излезе следващия брой на списанието."

Дали ще бъде комерсиален успех следващият албум на Атила "Ред и Хаос"? Рано е да се каже. Най-вероятно Орлин дори не иска това. На шега го питам дали би приел, ако Саня Армутлиева му звънне и му предложи договор с "Вирджиния".

"Никога не бих приел, защото искам да правя сам всичко. Знам какви са договорите и не искам някой да решава вместо мен. А и собственоръчно съм издал повече албуми отколкото всички изпълнители на Саня. Не мисля, че ще има с какво да ме впечатли."

Натискам "стоп" на диктофона без да е приключило интервюто. Не е приключило, защото времето навън така отрежда. Нито един от нас двамата не смее да тръгне, защото сме си забравили водолазната екипировка. И дори Атила да казва, че не е фен на прекомерното положително мислене, аз на по-положителна градушка не бях попадал. Атила си поръча заветната торта с праскови, а аз още една наливна "Стела".

- Искаш ли да чуеш новото парче, още не е излезнало, до няколко дни го пускаме с клип, направен с кадри от пътуването до Италия?

- Искам, естествено!

Още по темата

29/06/2017

Култура

Раперски истории с Жлъч: По-добре да пълним главите на хората, отколкото Арена Армеец

19/05/2017

Лица

Раперски истории с Лого5: Wosh MC ни пускаше речи на Тодор Живков у тях