Раперски истории с Жлъч: По-добре да пълним главите на хората, отколкото Арена Армеец

Николаос Цитиридис Последна промяна на 29 юни 2017 в 12:40 28609 1

Това е единствената от моите истории, чиято поука знам. Не смятам тази поука за кой знае какво — просто знам каква е: ние сме това, на което се правим, така че трябва да внимаваме на какво се правим.

- Кърт Вонегът, "Майка нощ", 1962 г.

Да, сигурно изглежда странно интервю с рапър да започва с цитат на американски писател. Но пък по-странни са толкова много други неща, че това не трябва да ви прави впечатление. По-долу ще разберете защо. „Раперски истории“ този път ви среща с Матю Стоянов – рапърът Жлъч. Той е на 26 години и може да ви спука г*за от рими, направо е плашещо. Докато се разберем за интервю, минава цял месец, защото ангажиментите му са неспирни. Хващаме го след 4 поредни дни с участия – първо „Строежа“ в София, после „Баш Бар“ на "Градина", Он!Фест и концерт на БНР в Южния парк. И това е само малка част от юнската програма на мистър Стоянов.

Срещата с Жлъч я правим в един горещ понеделнишки следобед, като от слънцето ни спасява хладината на студиото на хип-хоп бандата So Called Crew, част от която е и нашият герой. Студиото всъщност е мазе 3х5 метра, но оборудвано достатъчно добре, че от него да излязат доста по-мащабни неща. В Студийта, както го наричат, са записвани албумите „Удар“ и „Светлосянка“ на Жлъч, както и тавата на Григовор и Гена „Фалстарт“.

За последно Жлъч е записвал в Студийта преди около седмица и то главно куплети за албума на So Called Crew (SCC), който (надяваме се) ще излезе до края на годината.

"Доста хора ще има в него освен нас. Логопедите, The Crew и "Ума и Дума" ще са със сигурност там", споделя ни Жлъч.

Няма какво да се лъжем - в момента родната хип-хоп и рап сцена преживява своя ренесанс. Концертите са ежеседмични, тракове се пускат постоянно, а работата е неуморна. Жлъч има обяснение за това:

"Кльопа се всичко, защото сме продуктивни, но гледаме да сме най-вече разнообразни и качеството да не пада. Трите неща, които са най-голям приоритет. Звучи все едно месим хляб, но реално така стават нещата. На Евгени (Гената - бел. ред) му се прави музика постоянно, на нас ни се пишат текстове. Гледаме всичко да е различно, да има завъртане, да е неочаквано."

Преди да стане Жлъч, Матю Стоянов е рапирал под името Разкрит. Прави рап от около 10 години, прекарвал е стотици, ако не и хиляди часове във фристайл рапиране. През 2007 година се запознава с рапъра Атила и "от време на време изкачахме по някви невзрачни места, където за първи път хващах микрофона пред рап фенове като мен".

"Моят колектив бяха момчетата от квартала. Стояхме по 8 часа на ден да измисляме рими на момента. Пуска се някакъв инструментал и се сменяте. На първия час е нелепо, после на всеки започва да му щрака главата и се получават неочаквани неща."

Рапът е самочувствие - така смята Жлъч. "На много хора им е писнало от тоя факт, но т'ва е най-чистият извор на едно рап изпълнение - самочувствието, че ти си човекът. Затова рапът е такава музика, основната тема за един рап изпълнител е да изскочи и да се хвали. Да каже на хората, че купонът трябва да се прави с него, а не с някой друг. Стига диджеят да те пусне на микрофона."

За рапа като култура Жлъч говори с много жар. Казвам му, че трябва да го преподава някъде, оказва се, че не е бил много далеч от това. Преди време се е сформирала нещо като Стрийт Арт академия - занималня за алтернативни изкуства, за преподаване на бийтбокс, графити и рапиране. За жалост, проектът не е тръгнал, но оттук подхващаме темата за образованието.

Жлъч е завършил Класическата гимназия. Казва, че това е мястото, което го е направило човек. Не си носи пръстена, защото му е скъп. "Яд ме е, че не съм се връщал там от много време. Направо ме е срам, няма какво да го крия. Това място ме изгради като човек. Бях ужасно пишлеме, което се чудеше само как да пие повече бира и да пуши повече марихуана. Но ми се наложи да се променя. Имаше страшно интересни неща, много предизвикателства за един млад ум. Не почнеш ли да работиш с капацитета си, го духаш."

Образованието и възпитанието са най-важното нещо според рапъра. "Като лош ученик аз си давам сметка за всичко това. Тая обществена сфера за мен е по-важна от здравната." Системата е бъгната - съгласяваме се и двамата с този почти научен факт.

Един такъв бъг създава други по веригата. С Жлъч говорим за българска музика и за секунда си разменяме ролите, като той ме пита: "Можеш ли да се сетиш за някой велик български композитор, сам да си пише текстовете, сам да ги пее, да ги свири?". На ум ми дойде само Митко Воев от "Нова генерация".

"Малко са, твърде и тъжно малко", казва Жлъч. "Твърде голяма част от българите не се интересуват от това нещо. Естествено, можеш да обвиниш червеното знаме, хората не са възпитани да се интересуват от това. То дълго време музиката у нас е била мимикрия на чуждото изкуство. Българският фолклор е абсолютно богатство, който не може да бъде махнат от пиадестала. Обаче знаеш колко големи български имена имат по една италианска песен."

"Посредствената поп и фолк музика у нас са повсеместни - след като Цеца напълни "Арена Армеец", Графа също, взех да се притеснявам дали ФСБ ше я напълнят".

- А ти искаш ли?

- Не искам да пълня "Арена Армеец", искам да напълня тиквите на разни хора, които са на по 16. Около тях е пълен хаос, тече хибридна война, евтини амфети, малоумна администрация, корупция, неработещ полицейски апарат. Заради всички тея гадости искам да ги мотивирам да не се безпокоят и да не се страхуват. А това няма да стане с пълнене на "Арена Армеец", ще стане с музика.

От поредицата с четири поредни дни на концерти, за щастие имах възможността да присъствам на ден 1 в "Строежа". Там Жлъч, заедно с Григовор и Гена, накара цялата публика да подксача нон-стоп в продължение на повече от час. След края на песента "Око" на Жлъч, Григовор го попита на микрофона "Т'ва песента за полицията ли беше?". Не, отговори Жлъч, песента за полицейщината.

"Не мисля, че има човек, който не се е сблъсквал с нея. Проблемът ми е много прост - полицейщината е резултат от фундаменталния за България проблем, че всичко не си е на мястото. Не сме бедни, защото нямаме пари, а защото ги харчим неправилно. Не ни работят органите, независимо дали полицейски, или други, не защото няма как, а защото няма организация и желание.

Вероятно всеки, който обича да носи къси гащи, кецове и тениски, пък недай си, Боже, и брада да има, е бил обект на полицейска проверка заради външния си вид. "Лична карта. Нещо незаконно у вас има ли?" - това сме го чували доста пъти.

Не ме спират вече често, защото щъкам повече с колело. Нямам конкретна случка, няма да кажа нещо оригинално. Всичко ми се е случвало. Спират ме и се държат все едно те са тези, които решават дали си виновен. Не съм от тия, дето казват, че всички ченгета са копелета. Но за мен съществува Ушев и на мен не ми харесва Ушев.

А кой е Ушев - тоя, дето смята, че работата му е да бъде декориран с власт и да прави каквото си иска. Той е като престъпниците и се чувства безнаказан."

И като заговорихме за Ушев, освен за пиене и празненството, Жлъч е споменавал неведнъж в песните си хора като Бойко Борисов, Ирена Кръстева и Делян Пеевски.

В песента "И утре е ден" звучи това:

Времето е наше
и беше още много преди тесните ти гащи,
когато дилърите смело си звънеха по домашен
сикаджията от Банкя още не им бе станал шеф.

- Май не го харесваш много Бойко?

- Аз не харесвам образа на диктатора. Не ми харесва самодържеца, който дори не е меритократ, той е някъв сопол. Иначе мога да пусна един тон комплименти по негов адрес. Това, което прави, не е лесно. Буквално фактът, че е в политиката, го държи жив, иначе ще му е една идея по-тегавко да избегне снайперистите на бате ти Сретан Йосич. Не мога да разбера хората, които се радват на един авторитарен КГБ-еец начело на Русия и смятат, че този модел е приложим и тук.

И все пак нормална държава можем да бъдем, стига да не ни лашкат "великите" сили, смята рапърът. "Даже мисля, че горе-долу в момента дишаме след всичко, което ни се случи. Трябва да бъдем себе си, даже мисля, че България в новата си история прекалено малко време е била България".

So Called Crew 

Именно социалната ангажираност в лириките на Жлъч кара хората да обръщат уши и глави към него преди няколко години, когато прави фристайлите от "Центрофуга" - рап рубриката на студентското радио "Реакция". В поредица от радио изпълнения Жлъч засяга теми като Делян Пеевски, като "Чалгария", българските сериали, дори е рапирал за Епоса от Гилгамеш. "Буквално го преразказах, колкото ми стигна инструменталът". Тях може да чуете тук, заслужава си.

"Много често са ме питали дали на концерт ще правя примерно "Чалгария". Не го правя обаче, защото това е принцип в тая култура. Пускаш ги и те си остават на свобода. А Пеевски и майка му ги споменах като хора, от чиито медии не препоръчвам да се информираш. Оттук нататък няма нужда да се хабя за тях повече."

А откъде се информира Жлъч? Гледа да чете новини от по-независимите медии. "Като поема парче информация, го обсъждам с хората около мен, които имат различни позиции и мога да извадя някаква истина за себе си, за да съм сигурен. Има прекалено много огледала и дим, които изкривяват".

Последното нещо, което му е направило лошо впечатление от родната преса и медии, е бил текст на Мартин Карбовски.

"Доста ми е жал за тоя човек. Едни нелоши пътеписи имаше преди. Направи и читав опит за съвременна българска поезия, беше доста остра. И изведнъж човекът се облече в кафявия костюм и скочи директно във вентилатора".

Подсещам го, че навярно става въпрос за един "гейски" текст на Карбовски.

"Не мога да го нарека и пропаганден пасквил, повръщня жестока. Ама е т'ва е - хората не могат да се поучат от историята. Сега са гейовете, преди са били джазмените, жените. Дори и хип-хоп изпълнители са били преследвани и малтретирани. Виж историята на NWA - една от първите банди, застанали срещу полицейското насилие единственото със свободата на словото. Колелото се върти и не можеш да го спреш - рано или късно тези хора ще имат права. Няма отзвъняване на камбаната. Не можем да се държим все едно сме в Саудитска арабия."

Ако още не сте разбрали, Жлъч не е рапър, който пее за Ламборгинито в гаража, или за самолета, който иска да купи на майка си. Входът за концерта му с Григовор и Гена в Строежа беше 6 лева. По два лева на изпълнител.

"Не ме интересува дали ще бъде 5 или 10 лева. Важното е да виждам, че прогресираме. Цената не е нещо, което смятам за приоритет. Тя сама ще се вдигне, когато самите изпълнители го заслужават. И те работят за по-добри неща. Смятам и аз да направя изпълнението си по атрактивно, така че да се запомня. Не само музика, а цялостно изживяване".

Хора, които никога не биха си пуснали бг рап, слушат Жлъч - това е най-голямата победа, казва рапърът. "Щом съм накарал на мой приятел колежките от УНСС, дето не излизат от чалготеката, да ме слушат, значи е окей. 40-50 годишните са слушателите, с които най-много се гордея."

Колкото и да е добър (ммбате ти) Жлъч, все пак си признава, че понякога се случва и да се задъха на най-сложния от негова песен куплет - първият от "Знаеш как е".

"Крещиш го тоя огнемет и накрая цвилиш. Направих го супер за сефте на промото, после пак стана, веднъж не. Има си финтец."

А защо започнахме с цитат от Кърт Вонегът? Този цитат е от самото начало на романа"Майка нощ" и се е превърнал в мотото на Жлъч. "Ти си това, на което се правиш, така че внимавай к'во е", е част от текста на песента "Противотежест". На какво се прави Жлъч? 

"Правя се на добър човек и гледам да се старая да бъда добър. Доста често като гледаш нещата, ти се иска да си безкрупулен и да напреднеш на гърба на другия, който е безмозъчен, да се възползваш, искаш да впиеш зъбите в суровото месо и да си животно, а не да си човек. България е хранителна среда за този тип гадости. Аз гледам да бягам от това."

Интервюто ще завършим учебникарски. Питаме Жлъч за какво и утре е ден: Всеки си решава сам бе, братле. Аз съм последният човек, който ше каже за какво е утрешният ден. Но трябва хората да не ги е страх и да прегръщат всеки следващ ден и да правят яки работи.