"Млада кръв" вече в „киносалона” на Мрежата (видео)

Последна промяна на 15 септември 2013 в 15:28 2651 1

Постер на филма
Постер на филма "Млада кръв"

В края на юни Марта Воева вече ви информира за онази малко полупотайна среща на съмишленици и участници, в която поляхме пред-премиерата на този филм. И понеже вече е в Мрежата, да ви напомня: не го бъркайте нито с книгата на Саймън Скароу, нито с оня блокбастър от 86-та с Киану Рийвс. Не, с българска реч /и много български рок/ е сглобен този исторически документ, който още докато се работеше, достигна заявеното от автора му намерение: да бъде от 3 части.

Истинската премиера – за разлика от разказваните истории в едно време без Интернет и мобилни телефони – бе не само всенародна, а направо световна: на 10 септември в 20:00 часа във Фейсбук бе пусната 1-та част на „Млада кръв”, нашият си, филмът на Петър Даскалов /наричан Петре́/ и събрал неголяма – но важната и обещаваща част от спомени, тръпка, носталгия, опит, коментари за славното рокаджийско време от средата и края на 80-те. И за Синьото кафе, за Кравай, за Созопол...

Аз сега си мисля, че изобщо не е случайно, дето с Румен Янев написахме книга за същото това време, а събрахме в нея и поезията и посланията на БГ рока. Петре́ ни изпревари с премиерата. Но случайно ли е, че „Цветята от края на 80-те” /по парчето на „Ревю” събират в експлозивно кратката си няколкогодишна епоха живите – все още – хора и намерения тази рокхроника да бъде разказана, филмирана, събрана в трайни носители за следващите любопитни, посветени; за всички, които отказват и ще откажат да повярват, че „стени не се разбиват със глави”. Антологията ни взима „назаем” заглавие от Воево-Гюровите емоции. Филмът на Даскалов – от също емблематично парче на „Атлас”. И понеже, двамата с колегата Янев сме влезли в лентата, нека кратката анотация за 1-та част на „Млада кръв” да бъде на колегите от „Про Рок”:

Само преди минути - в 20:00 тази вечер във Фейсбук бе пусната виртуалната премиера на филма "Млада кръв". Името на филма е взето от една от популярните песни на Атлас, по текст и идея на Енил Енчев (Гонзо). Филмът разказва за времето от края на 80-те години на миналия век - за идеите, надеждите, музиката и копнежа за свобода и промяна; за живота на музикантите от ъндърграунда, живели и творили поезия и музика в периода 1985-1990 г. Музикантите от групите Атлас, Клас, Контрол, Конкурент, Кале, Вход Б, Нова Генерация, Ревю и Милена - сами разказват за онези години, споделят романтични спомени за ''Синьото кафе'' и ''Кравай'', разкриват тайни от задкулисието на тогавашния живот, за тогавашните нрави, за цензурата, за купона и ''бизнеса''. Двама от най-добрите ни музикални журналисти – Емил Братанов и Румен Янев, правят опит за оценка на епохата. Изваждат и много други, неразказвани досега - пикантни истории от кухнята на бранша.Специален гост във филма е Кирил Маричков (Щурците).

От мое и от името на Румен, благодарим за възможността да участваме. Когато се срещнахме в апартамента на Пепи Писарски с другия бивш „Атлас”-ец, също Петър, поговорихме каквото поговорихме, записахме едно-друго, вдигнахме малък тост за идеята и начинанието и вече знаехме – и ние и автора му, че с един 50-тина минутен филм няма да сколасаме да представим този период. Ето, режисьорът Даскалов и съпругата му /изпълнителен продуцент и май главен спомоществувател на проекта/ обещават 3 части и има за какво да чакаме. Какво повече да напиша в този анонс към „Млада кръв”, който вече може да се гледа /освен в голямата „Туба” и „Вибокса”/ и във видеопанела на нашата Медия? Че бяха славни години… Че рокаджиите имаме минало и това на 2-то БГ-поколение бе кратко, но много стойностно… Че има какво да кажем, напишем, запишем или снимаме още… Ако във Вашето семейство „димитровградския” манталитет не е допуснат през прага, гледайте го, през декември потърсете и Антологията с поезията от края на 80-те. Обяснете на децата си и им го пуснете. Живот и здраве, догодина, трябва да имаме и другите части. В „пред-премиерния” материал на Марта тук в Нюза има повече и от устата на самия Петър Даскалов. Там закриващото парче се нарича все още „Очите на нощта”, но пък линкът към него в „облака” е валиден.

И още нещо: финалната песен вече се нарича „Заснежените гори” /по едноименната поема на Димитър Воев/. Направена е специално. Музиката е на Петре́, аранжимента на Пепи Попов, а освен двамата в записа й участват Милена и Тони Чембъра.

Това е; нека настроението да е с вас и рокендролът не ви напуска никога.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

15.09 2013 в 18:41

Филмът е супер! Браво на създателите, браво за идеята,браво на оффню че са го пуснали тоя материал.Абе евалата...Ех 80 те :)